Визитка Валерия Жекова е председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) от декември 2006 г. и управител на“И.Н.А. Трейдинг” - една от големите търговски компании, доставящи технологично оборудване и материали за шивашката промишленост. Диана Бакърджиева е изпълнителен директор на БАПИОТ от октомври т.г. Има 15 години опит на ръководни позиции в текстилната и шивашката индустрия. - Какви са резултатите за сектора “Текстил и облекло” една година след присъединяването ни към ЕС? В. Ж.: Не загубихме позициите си. Секторът „Текстил и облекло” се развива успешно и изнася продукция на европейския пазар. Но още през първите дни на новата година изпитахме административни затруднения при митническото оформяне на стоките. Не бяхме достатъчно подготвени – нито ние, нито администрацията. - Промениха ли се изискванията към българските компании? В. Ж.: През последните години изискванията стават все по-големи. Промениха се контролът и донякъде правилата за работа. Показателно обаче е, че над 80% от общия износ на облекла от България е за страните от ЕС. Д. Б.: България отдавна поддържа стабилни търговски отношения с останалите страни от ЕС. Не е тайна, че производството на много световноизвестни марки е изнесено в България. У нас се шият облекла за Mango, Zara, Max Mara, Cop Copine, Hugo Boss, Kenzo и т.н. Изискванията на европейските ни партньори са били и ще бъдат изисквания за качество. - Можем ли да изместим Турция като основен балкански партньор на модните лидери? В. Ж.: Нямаме такива амбиции, нито пък имаме тези възможности. Ние имаме други предимства: нашите предприятия в по-голямата си част са малки и средни, у нас се правят сложни облекла в малки серии за кратки срокове. - Продават ли се в търговската мрежа на страната остатъци от поръчки? В. Ж: Предимството ни е, че в България се уважава чуждата марка. Големите модни компании, които възлагат поръчки у нас, много добре изчисляват “разходната норма”. Това е съотношението на количеството изпратени материали спрямо произведеното облекло. Излишъци не се допускат, понякога дори се прибират остатъците от платовете и дрехите с дефекти. Д. Б.: У нас Наказателният кодекс предвижда санкции за физически и юридически лица, които ползват неправомерно, т.е. без изричното съгласие на фирмите, техните търговски марки. Нашите шивашки фирми нямат голяма полза от подобни кражби, тъй като това автоматично би прекъснало по-нататъшното сътрудничество с чуждестранните възложители. - Кои са основните пречки, с които се сблъскват начинаещите текстилни производители и износители? В. Ж.: Най-трудно е да се завоюват пазарни позиции, административните и финансовите спънки не са толкова важни. Модните и текстилните компании са добре оборудвани. Те обаче имат сериозна нужда от обучен персонал. След присъединяването ни към ЕС най-сериозно ни засегна именно липсата на работна ръка, но това не се отнася само за нашия бранш, а за цялата икономика. Коя е печелившата стратегия за българските предприятия? Д. Б.: Те трябва да разработват собствени марки и колекции. Досегашният ни опит показва, че това е печелившият ход за стабилно присъствие на европейския и световния пазар. Шиенето по поръчка е доходно, но то лишава нашите предприятия от търговска независимост. - Какво прави държавата за подпомагане на текстилния бранш и за стимулиране на този бизнес? Д. Б.: С икономическото министерство успяхме да установим ползотворен диалог и се надяваме той да продължи. Работим за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Пряко финансиране от държавата не съществува, но европейските фондове предлагат много възможности за подпомагане на фирмите - за модернизиране на технологичната база, сертифициране, професионално обучение. Кои са основаните цели на браншовата организация? В. Ж.: Опитваме се да създаваме контакти и възможности за българските фирми за работа с големи международни компании. Втората ни задача е да работим с държавните институции, да насочваме тяхното внимание към нашите проблеми и да търсим законодателни решения. Не трябва да забравяме, че в бранша работят около 163 хиляди души и той формира 15%-20% от износа на страната. Д. Б.: Целта на БАПИОТ е да обединява представителите на бранша, като изразява общата им позиция пред държавния и частния сектор. Стремим се да оптимизираме бизнес контактите и да разширяваме пазарните възможности за шивашката и текстилната индустрия. Въпросите зададе Диана Йосифова