Любомира Константинова Великолепни сгради, паметници на културата, днес се оказват беззащитни срещу новото строителство. Достойните за музеи произведения на архитектурата някога са били ценни за хората, които са живели в тях. Днес са безценни за бъдещите собственици на хотели, развлекателни центрове и многоетажни търговски центрове. Примерите са многобройни - паметник на културата в началото на улица "Московска" се превърна в безлична офис сграда, старата градска библиотека на ъгъла на ул."Гурко" и "Дякон Игнатиий" вече е грандхотел “София". Сградата на "Алабин", която миналата година уби две жени при срутването си, бе оставена да се руши години наред и бъдещето на терена вероятно е подобно. Красивата къща на бул."Цар Освободител" между подлеза пред Университета и хотел "Радисън" е принадлежала на семейство Паница, през социализма е била отнета и дълги години бе китайско посолство. Реституирана и отново продадена, сега тя е оставена на благосклонността на метеорологичните условия. Тази съдба е типична за сградите, на които София все още разчита за облика си на европейски град. Стари сгради се обявяват за опасни заради апетит към терена Много сгради с архитектурна стойност се разрушават, без на хората, за които те са били част от атмосферата на родния им град, да се обясни каква е целта. По подобен начин бяха съборени къщи с открояващи се фасади до Дома на киното, между Лъвов мост и Халите, на бул. “Скобелев” и на много други места. Според организацията “Историческа София” сгради от списъка на паметниците на културата се изваждат от него чрез позоваване на общия градоустройствен план. След това се издават строителни разрешителни за всякакви проекти. „Често властите издават предписания за събаряне на стари сгради, обявявайки ги за опасни и саморазрушаващи се”, разказаха пред “Класа” от организацията. “Много от тях действително са такива, но повечето стоят здраво на основите си след сто години и след десетилетия на занемаряване. Просто премахването им разчиства безценни терени за строеж в центъра на София и апетитите за огромната печалба от застрояването им решава съдбата на архитектурния облик на града.” Парадокс: искат вписване на развалини Случаят със столичния ресторант “Ропотамо”, когато хората от квартала внесоха предложение целият район да бъде обявен за паметник на културата от времето на социализма, може би разсмя мнозина, но бе показателен за чувствителността на гражданите към всеки нов строеж. Защото всъщност причина за протестите бе не спасяването на развалината, а проектът за небостъргач на нейно място. Предложението бе отхвърлено, но според архитект Константин Пеев от фирмата ЕКСА, която работи в областта на архитектурата, строителството и реставрацията, ако то е засягало единствено сградата на “Ропотамо”, шансовете за вписването му биха били значително по-големи. Когато се прави намеса в сгради - паметници на културата, тя се съгласува с нормативната уредба и се дават конкретни ограничители за това какво може да се прави. В тази процедура няма участие на граждани или архитекти. През септември са направени нови предложения за включване в списъците с паметниците на културата на сгради в Карлово, някои от които са от 30-те години на миналия век. Почти всички предложения са приети. Някои от собствениците на сградите обаче били против, тъй като смятали, че няма да им се разрешава да правят ремонти на жилищата си. Професионално направеният ремонт, както и престрояването при сградите паметници от по-ниски категории, не са забранени от нормативната уредба. Символи на 30-те години без шанс и в Токио Наскоро настървеният апетит на Токио за изграждане на модерни “кули” се сблъска с парче от японската история и породи дебати за културната цена на разрастващия се пазар на офиси в града. Държавният пощенски разпространител, планирайки да доразвие собствеността си, реши да събори зона, в която обаче има сграда от 30-те години, значим представител на токийската ранна модерна архитектура, разказва “Уолстрийт Джърнъл”. Бъдещето на сградата предизвика обществена дискусия, но въпреки това е несигурно, тъй като търсенето на нови места за офис сгради е много голямо. Гъсто населеният град е населяван от 12,5 милиона човекдуши. Япония няма силна традиция за опазване на стари сгради освен на храмове и гробници, но централното разположение на пощенската служба е привлякло вниманието към проблема за архитектурното наследство. Повече от половин милион квадратни метра е площта на планираните да бъдат довършени през тази година офис сгради в центъра на Токио. Целта е да се извлече максимална полза от наемите на първокачествено от гледна точка на местоположението пространство. Това е битка, която много стари сгради нямат шанса да спечелят.