Георги Стоев, Industry Watch 1. Вярата, че икономиката е процес на търсене на най-добро използване на дадени ресурси за задоволяване на дадени потребности при наличните технологии. Всъщност нито ресурсите, нито нуждите, нито технологиите са предварително известни; именно тяхното откриване наричаме „предприемачество“, „конкуренция“, „пазарно състезание“, „иновация“. 2. Предприемачите са хора, които седят на кожените си кресла, предлагат някакъв списък с различни възможни дейности, избират най-оптималната (с най-много печалба), инвестират собствени средства и после „прибират“ спечеленото. 3. Бъдещето е функция на миналото. Това мислене предполага, че вземането на решения се състои единствено в изследване на минали събития. Защо тогава най-добрите предприемачи не са професорите по история и икономика. 4. При размяната неизбежно един губи, за да спечели друг. Това създава нагласата за пазара като за постоянен процес на грабеж, а правителството – като благороден надзорник, които въздава справедливост за ограбените. Списъкът може да бъде продължен със странни и понякога безсмислени употреби на думите в стопанските дебати и най-разнообразни стратегии, които излизат в политическото пространство, като: „нелоялен внос“, „несправедлива конкуренция“, „безработни работници“, „нереални цени“, „структуроопределящ отрасъл“, „спекулативен пазар“, „прекомерна печалба“, „пазарно-ориентирана регулация“ и т.н. В началото на 21 век настроенията към предприемачеството в България са между подозрението, завистта и приемането като необходимо зло. С упорито постоянство се поддържа вярата, че бедността на бедните се дължи на богатството на богатите.