„Блумбърг“ Тору Итакура отпива от уискито си от пластмасова чаша, докато момичета подскачат, гайди свирят и малка част от Шотландия нахлува в Токио като примамка за познавачи. Итакура е собственик на бар в Йокохама, южен район в столицата, който най-накрая избра скоч от малко известната японска марка Ichiro Malt. “Японските видове уиски притежават специфични нюанси и аромати, които не можете да намерите в шотландското уиски”, казва 33-годишният Итакура, носейки гордо шотландска шапка на шарени райета и козя брадичка. Япония се прочу като един от най-добрите производители на уиски в света. Миналата година компанията Nikka Whisky Distilling Co.’s, , която преди 20 години разположи фабриките си в северния град Иойши с население от 21 000 души, бе определена от английското списание “Уиски“ за най-добрия производител на единично дестилирано малцово уиски, а за най-доброто уиски със смесени аромати бе избрано Hibiki на конкурентната компания Suntory. Тези награди се оказаха “удар под кръста” за шотландската спиртоварна индустрия, коментира Дейвид Крол, изпълнителен директор на японския дистрибутор на Whisk-E Ltd. “Японските компании започнаха да изнасят повече и международният пазар започна да ги приема сериозно.” Продажбите на уиски в Япония паднаха с повече от 75% спрямо пика в продажбите на продукция в началото на 80-те и в момента съставляват по-малко от 1% от приходите от алкохол на страната. Нашествието на виното и други алкохолни напитки започна през 90-те години, след като промяната в закона за ДДС направи уискито по-скъпо. Nikka и Suntory, които заедно държат 90% от пазара в страната, се надяват да компенсират това намаление, като ориентират продажбите си през океана. Suntory, която контролира близо 70% от вътрешния пазар, понастоящем изнася 1% от продукцията на уиски, а Nikka, която е на второ място в Япония, разшири присъствието си на европейските пазари. Nikka е собственост на Asahi Breweries Ltd. Червени покриви Спиртоварната на Nikka в Иойши, която е блок от сив камък сред уличките от сгради с червени покриви, е голямата надежда да се превърне в следващия шампион по продажби. “След повече от 70 години онова, което разбрахме за производството на уиски, е, че това е просто загадка”, заяви Юкио Аратани, който работи от 25 г. в компанията и сега е главен мениджър. Компанията, която се фокусира върху производството на единично дестилирано малцово уиски в началото на 90-те години, прави своята напитка от шотландски ечемик, японска мая и вода от планината, съхранявайки по-голямата част от произведеното количество в американски бели дъбови бъчви. Орехи и трюфели В уискитата на Nikka има малко орехи, трюфели и ванилия, а техните аромати са “гористи” и “опушени” според Улф Бъсруд, автор на изследването “Японското уиски: факти, цифри и вкус”. Според закона за защита на запазената марка само уискито от Шотландия може да бъде наречено скоч. The Old Bushmills, идващо от Северна Ирландия, претендира, че е най-старото лицензирано уиски, произведено в спиртоварна, която е получила разрешение да произвежда през 1608 г. Създателят на Nikka Масатака Такецуро избра Иойши на остров Хокайдо заради факта, че климатът е подобен на този в Шотландия. Драстичните промени в затоплянето на въздуха и влажността, както и близостта до океана влияят върху характера на уискито, каза Аратани. Когато единично дестилираното уиски веднъж бъде сложено в бъчвата, дестилаторът не може да направи нищо друго, освен да изчака природата да си свърши работата, казва Коиши Нишикава, мениджър по качеството в Иойши. Процесът на съхранението на напитката съчетава наука и майсторство, при които всичко е от значение – както различният вид на бъчвите, така и височината на лавиците в складовете. В 86-годишната фабрика за дестилация на Suntory в Киодо, на около 1000 км югозападно от Иойши, майсторът на смесването Сейши Кошимуцу затваря част от природата в съвършената бутилка. Вкусове и резонанс “Ние бяхме възприемани като имитатори на истинското уиски, но нещата се промениха”, казва дегустаторът Кошимицу, който всеки ден опитва от стотици чаши, за да постигне хармония от вкусове. “Тази награда, спечелена от 30-годишното Hibiki (“резонанс” на японски), е кулминация на положените усилия.” Смесените сортове уиски, обикновено от малц и зърнени култури, сред които най-популярни са Johnnie Walker и Cutty Sark, са предпочитани от любителите на единично дестилираните видове. Японското уиски Suntory стана още по-известно извън границите на страната заради сцена от филма “Изгубени в превода”, който излезе през 2003 г., където Бил Мъри плаща да отиде в Токио и да участва във филм за уискито с прословутата си реплика “Време е за Suntory”. “Това е голяма услуга за нас”, каза Масаки Моримото, генерален мениджър в Suntory. “Аз допускам, че може би в сцената имаше известна обида към японската култура, но за нас беше добре. По този начин получихме международна известност.” Аромат на древен храм Заради бъчвите от вида “азиатски дъб”, в които отлежава уискито Yamazaki и които са използвани в САЩ по време на Втората световна война, ароматът може да бъде определен, от една страна, като свежест, идваща от гората, а от друга - като “древен храм”. Японските майстори се нуждаят от сцена, на която да покажат тези разлики във вкуса и аромата, затова се стараят да разширяват пазарното си присъствие в чужбина. “Тези специфични съставки допринасят за обогатяването на вкуса и аромата на уискито. Те не са имитация на нещо вече опитвано”, заявява Бъсруд от британското списание. Въпреки наградите и амбициите за излизане на големите пазари японските дестилационни фабрики работят, доминирани от историческата сянка на Шотландия, казва Дейвид Уондрич, редактор в списание “Савьор“. Според него “голяма част от японските уискита са имитация на шотландските“. От сцената на шоу за дегустация на уиски майсторът в смесването на съставките разпръсква зърнен алкохол срещу ликуващата тълпа със зачервени лица, а поне един от присъстващите може да бъде видян да се клатушка в търсене на тоалетна. Собственикът на бар Итакура допълва: ако вкусът е траен и ухае на лукс, хората от цял свят ще търсят японското уиски.