Веселин Петров е изпълнителен директор на „ЕЛАНА пропърти мениджмънт“, управляващо дружество на първия фонд за инвестиции в земеделски земи у нас – „ЕЛАНА фонд за земеделска земя“. Преди да поеме инвестиционния бизнес с имоти на групата ЕЛАНА в началото на 2006 г., Веселин Петров е бил изпълнителен директор на дружеството за управление на активи „ЕЛАНА фонд мениджмънт“. Завършил е магистратура по икономика в Икономическия университет във Варна. - Какви са последните процеси в разпределението на собствеността върху земеделски земи? - В България земеделската земя е 30 милиона декара, като около 80% от тях са в ръцете на дребни собственици. В периода до 2005 г. търговията в този сектор беше хаотична и силно спекулативна. Навлизането на множество акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) наложи ясни правила на пазара. Прозрачността и ликвидността му позволяват на дребните собственици да получат реалната стойност за своята земя. Активни участници на този пазар са и местни арендатори и инвеститори. - Докога ще продължи изкупуването? - Силно спекулативно е твърдението, че краен брой фондове ще изкупят цялата земя. Очаквам цялото портфолио на всички фондове да бъде не повече от 2-3 милиона декара, което е под 10% от обработваемата земя. 2008 г. ще бъде последната активна година на покупки на земеделска земя, като в следващите 4-5 години темпът на покупки постепенно ще намалява. - Какви са спецификите на различните земеделски области в България? - Земеделските ни земи са с прекрасно качество. Очаквам в следващите 10 години земеделието в България да развие своя потенциал, да се модернизира значително и да се превърне в мощна експортна индустрия. Разликите в цените на парцелите в отделните райони се дължат не толкова на качеството на земята, колкото на други исторически насложили се фактори. Различни са емоционалната обвързаност със земята и възприемането на земеделието като модерен и доходоносен бизнес. В Добруджа цените от порядъка 400-600 лева на декар са 2-3 пъти по-високи от цените в Централната и Западна част на Дунавската равнина, въпреки че разликата в продуктивността със сигурност не е толкова голяма. - От какво зависи развитието на тези региони в земеделски план? - В последните 2-3 години сме свидетели на интензивен интерес към развитие на земеделието в Северна централна част на България и в начален стадий в Северозападна и Югоизточна България. Естествено, Добруджа продължава да бъде районът с най-модерно земеделие, но разликите спрямо другите райони на България не са вече толкова драстични. Европейските субсидии, нарастващата конкуренция между арендаторите и инвестициите в земеделските райони ще са факторите за постепенна конвергенция в национален мащаб в следващите 3-5 години. - Какво се случва в Южна България? - Качеството на земята в Югоизточна България - Ямбол, Хасково, Бургас, също е много добро, но там основен фактор за все още слабо развитие на земеделието е интензивната миграция през последните 15 години. Все още липсват модерни земеделски структури, които да развият истинския потенциал на земята в този район. Получавали сме запитвания от Датската асоциация на фермерите, от големи земеделски компании от Испания, Италия и Холандия, които биха желали да наемат големи площи земеделска земя, включително и в Югоизточна България, и да развиват ефективно земеделие, базирано на съвременни технологии и обработка, гарантиращи висока продуктивност. В този аспект трябва да променим стратегическата си визия за бъдещото развитие на земеделието в България: имаме прекрасна земя и фактът, че много райони са изостанали в последните 15 години, съвсем не означава, че в бъдеще те няма да бъдат предмет на силен интерес за развитие на модерно земеделие. Не изключвам възможността след години крупни български арендатори да обработват земя и в Румъния, особено в Северна Добруджа, която за разлика от България е един от най-слабо развитите им региони. В общото европейско пространство държавните граници не са пречка за развитие на бизнеса, особено в съседни страни със сходни макроикономически, демографски условия и манталитет. - Каква е прогнозата Ви за развитието на пазара на земя? - Очакваме плавно поскъпване с около 20% на годишна база. Не трябва обаче да се спекулира с този ръст. Цената няма да расте от само себе си. Тя ще върви нагоре там, където земята е окрупнена, обработва се добре, предоставя стабилна и прогнозируема във времето рента. Окрупнени парцели в мащаба между сто и хиляда декара е по-вероятно да поскъпват спрямо малките необработваеми парцели под 10 декара. Чудо няма да се случи: парцел, който сега струва 2000 лева, няма да стане 100 000 лева. Интервюто взе Любомира Константинова