-Петър Тодоров е завършил Университета за национално и световно стопанство, специалност маркетинг. Работи като бранд мениджър на “Линд” от 1997 г. Вече 10 години участва в изграждането на пазара за висококачествен шоколад у нас. - Кога и как е създаден “Линд”? - “Линд” е единственият от големите концерни, който произвежда само шоколад. Създаден е 1845 г. Няколко години преди това са създадени и “Нестле” и “Крафт”. Именно в тази епоха става модерно производството на шоколад. Първи са го донесли в Европа испанците от техните пътувания до Южна Америка. Зад океана е използван за ритуали и го приемали в течно състояние. Почти цял век направата му остава тайна. Белгийците първи измислят технологията как да стане на блокче, но продуктът е все още нееднороден. Именно тук е ролята на швейцарския аптекар Рудолф Линд. През 1853 г. той си купува машини на старо, изучава съставките на шоколада, който другите произвеждали, и отваря цех. Линд е бил новатор, наблегнал е на опаковките - с панделки и допълнителни украси. Опитвал се да продава директно. Другите са можели да си позволят да разпространяват продуктите си в сладкарници, а находчивият аптекар ги продавал в парковете, където са се разхождали по-заможните хора. Но един слънчев уикенд на 1879 г. забравя да изключи машините за биене на сместа и цели 72 часа те работили. Така се получава горчиво-сладката еднородна смес на шоколада “Линд”. Със съвременните машини процесът трае 8 часа и половина. Линд спечелил 17% от пазара по това време. И трите големи шоколадови концерна - “Нестле”, “Крафт” и “Шпюнгри”, му предлагат да купят технологията и цеха. Той приел офертата за равно съдружие на “Шпюнгри”. Друг запазен патент на “Линд” е при печенето на какаото горчивината да се изпарява по естествен начин и без добавяне на много захар продуктът да е достатъчно сладък. През 1899 г . отваря завода на “Линд-Шпюнгри” в Цюрих и до ден днешен той е основният за концерна. - Какви са финансовите резултати на концерна днес? - В управителния съвет на компанията вече няма представители на рода Линд. От 1993 г. фирмата се листва на световната фондова борса в Ню Йорк. Цената на една акция с право на глас е 20 000 франка. За миналата година компанията осъществи ръст 20% на всички пазари и достигна оборот от 3 млрд. шв. франка. За да се наложи в САЩ, компанията използва интересен прийом. Проучване показало, че когато американците искали да направят впечатление, подарявали най-скъпата бонбониера в света - белгийската “Гудайва”. Цената й е около 40 евро. Но хората предпочитали вкуса на “Линд”. Ето защо се организирала инициативата -“Върнете “Гудайва” - вземете „Линд“ в същия грамаж”. Програмата постига сериозен успех и компанията вече разполага със 110 магазина зад океана. - Откога сте на българския пазар? - България е единствената страна от Източна Европа с 3 официални магазина на компанията. Първият беше открит през 2001 година. В началото имаше малко обекти, където да се продава висококачествен шоколад. Продаваха се стоки, с близък до крайния срок на годност, за да може да се постигне по-добра цена, съответстваща на икономическата обстановка у нас. Постепенно пазарът започна да се развива, появиха се по-големи търговски обекти, където шоколадът вече се продава на реалната си цена. - Колко продукта се предлагат в България и кой е най-продаваният? - Най-предпочитан е “Линдор”- 55% от продажбите в световен мащаб. У нас над 70% от покупките са на млечен шоколад. За тази година очакваме ръст на пазара с над 25%. Внасяме от различни страни - Франция, Германия, Италия. Например пикен миксът (насипните бонбони) се доставя от Италия и Австрия. Без сезонния асортимент (специалните предложения за Коледа и Великден) предлагаме около 150 артикула, със сезонния достигат над 350. Голям успех имаше шоколадът с чили. Идеята му е за връщане към корените - в Южна Америка е бил смесван с люти чушки и са го използвали за различни ритуали. - Как е конкуренцията ви у нас? - Допреди 4 години нямаше конкуренция в сегмента на висококачествените бонбони, тъй като основните конкуренти “Нестле” и “Крафт” закупиха заводите в България и започнаха да налагат средните марки шоколад като “Своге” и “Милка”. “Крафт” с “Милка” държат около 70% от шоколадовия пазар, а ние с “Линд” варираме според сезоните между 3,5 и 5%. Най-силен е периодът преди Коледа и около Великден. Специфичното за компанията е, че се разчита на характера на продукта като подарък. Друг конкурент е “Фереро”. Те предлагат бонбоните “Рафаело” на българския пазар. Като качество и цена са наши преки съперници. Шоколадовият концерн “Щрок” чрез дистрибутора “Фортуна” също присъства у нас с марките “Мерси” и “Тофифи”. - Кой и къде съхранява тайната рецепта на вашия шоколад? - Подобно на “Кока-Кола”, рецептата е разделена между четирима души и никой не знае частта на останалите трима. Иначе масовото производство на “Линд” е в Швейцария, Франция, Италия, Австрия, Германия. Всички заводи изпращат продукцията си в Холандия, където се намира основният логистичен център на компанията. Средно един швейцарец изяжда по 11,8 кг на година, което по килограм на месец. При нас тази стойност е 3,8 на година. В България се ядат повече вафли, отколкото чист шоколад или бонбони. - Какъв е профилът на българския клиент? - Клиентите ни са по равно мъже и жени. Българските потребители са изключително информирани, особено тези между 25-40 години. Хората над тази възрастова група познават нашите продукти, но все още залитат към марки, познати от “Кореком”. Имали сме клиенти, пазарували за 700-800 лв. Радващо е, че започва да се формира шоколадова култура. - Кой е основният принцип, от който се ръководи компанията? - Без съмнение това е контролът. Всеки завод разполага със собствена лаборатория и при пристигане на камионите със суровините, още преди да се разтоварят, се взимат проби дали стоката отговаря на изискванията. Българският принос за компанията е червеното яйце на “Линд”, което бе разработено по наше настояване, тъй като ние сме православни християни и заекът не е толкова популярен. Продуктът се прие много добре, и то не само на нашия пазар. Митове за шоколада Оптималната температура за съхраняване на шоколад е 17 градуса, тогава той е с най-добри вкусови качества. Най-страшна е топлината. Когато той започне да се топи, веднага му се променя вкусът и много хора правят грешката веднага да го сложат в хладилника. Първо се оставя на сянка да стегне и постепенно да се охлади. От рязката промяна на температурата от топло на студено качественият шоколад побелява. Това се дължи на висококачествените материали като лешниковата паста. Той не побелява, когато е наблъскан с консерванти и изкуствени овкусители. Колкото повече какао съдържа, толкова повече се влияе от температурата. Мит е определението за марципана като нискокачествен шоколад. Всъщност той представлява настъргани бадеми.