Цветелина Катанска „Кремиковци“ има свой проект за изграждане на търговско-индустриална зона върху част от територията на завода, който ще представи до една седмица, обяви вчера изп. директор на комбината Александър Томов. Като „немотивирано, несериозно, необмислено и икономически невъзможно“ коментира той евентуалното затваряне на предприятието. Новият проект е алтернатива за бъдещето на комбината, която изключва неговото пълно затваряне. Според Томов в инвестиционната програма на „Кремиковци“ са изявили желание да участват около 15 западни фирми. Една от основните точки в проекта ще бъде изграждането на циментов завод на територията на комбината, който ще използва като суровина натрупваната с години отпадъчна шлака. Новото предприятие ще бъде изградено от германска фирма, чието име Александър Томов не пожела да огласи. „Атаката срещу „Кремиковци“ не е случайна. Зад нея стоят сериозни икономически интереси“, каза Томов, като подчерта, че знае кои са лицата зад инициативата „Да затворим „Кремиковци“. Той обаче отказа да ги назове с мотив, че главният архитект на София Петър Диков е обещал да направи това предложение прозрачно. Според изпълнителния директор зад цялата еуфория около завода стои кръг от няколко български фирми за имоти, които проявяват сериозен интерес към земята на комбината. „Кремиковци“ разполага с 12 000 дка цялостен парцел земя, която сега се оценява на 250 млн. евро - над 20 000 евро/дка. Томов е сигурен, че след реновирането на комбината стойността на имота ще се утрои. От ръководството на „Кремиковци“ признаха за екологичните проблеми, които заводът създава в Софийското поле, но са уверени, че след изпълнението на инвестиционната програма на стойност 308 млн. лева проблемът ще бъде премахнат. Александър Томов коментира и наложената преди месец санкция на предприятието от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ като смешна: „Друг път ще ни вземат парите, ние не сме монополисти.“ Изпълнителният директор подкрепи твърдението си, че в Гърция има подобен завод, а границите са отворени и който иска, може да купува шлака там. Специалната шлака, която се продава от комбината, представлявала само 5 на сто от суровината, използвана в производството на заводите клиенти. Жилищна криза „Кремиковци“ разполага с 400 жилища в различни квартали на София според Александър Томов. Основно те се намират в „Дружба“, „Младост“ и „Подуяне“. Някои от тях са в окаяно състояние, но другите са подходящи за живеене. Според новия план на завода тези апартаменти не са необходими на предприятието и то ги разпродава. Купени са около 150 от тях. Основно кандидат-купувачи са бивши и настоящи металурзи на завода. Томов сподели, че към момента на бюрото му чакат 200 молби от желаещи да закупят подобно жилище. Анализаторите: С построяването на 5 небостъргача в „Кремиковци“ и отдаването им под наем няма как да бъде привлечен бизнесът, коментира вчера Лъчезар Богданов, управляващ партньор в анализаторската компания „Индъстри Уоч“. Идеята за построяване на сити център там сама по себе си не е абсурдна, но определяща е цената по нейната реализация. По думите му без солидна държавна субсидия сделка от такъв мащаб няма как да се осъществи. Като пример за подобен ангажимент той даде построяването на НДК в годините на зрелия социализъм. Ако пък столичният кмет реши да налее 200-300 млн. лева, като спре други крупни проекти в София и пренасочи капиталовите потоци, интересът към „Кремиковци“ безспорно ще се повиши. Това обаче ще промени изцяло визията за развитието на града като цяло, смята Лъчезар Богданов. Основните фактори, от които зависи реализацията на такъв мащабен проект, са: разположението на бъдещите обекти, удобствата за придвижване, цената. Трябва да има добре работеща инфраструктура, бързи транспортни връзки и задължително да се осъществи рекултивация на земята, тъй като районът е изключително замърсен. Има доста случаи, при които излиза по-евтино изграждането на такъв център „на зелено“, вместо да се прави предварителна подготовка, която би струвала стотици милиони. И „Кремиковци“ не е единственото за тази цел място в София. Типичен пример е бизнесцентърът в „Младост“ 4 - до местността Камбаните. Преди десетина години никой не вярваше, че точно там ще се нанесат в свои офиси световни компании, припомни Богданов. Колкото до евентуални спекулации за вдигане на цените на земята в Кремиковци, експертът не смята, че те могат да повлияят съществено на интереса на бизнеса. Инвеститорите умеят добре да преценяват кое е най-изгодно за тях, доколко е перспективно и дали си заслужава да се ангажират с него, убеден е анализаторът. Ръководството: Има идеи за индустриален център с бизнес и офис сгради Действително проектът за северозападната част на София включва изграждането на голям индустриален парк, заяви вчера Александър Томов, член на борда на „Кремиковци“, в отговор на въпрос на „Класа“. Построяването му на това място означава, че самият проект ще се забави със 7 до 10 години. „Кремиковци“ разполага с около 10 000 декара земя, така че изграждането на комплекса ще се извърши на екологически чисто място, собственост на комбината. Томов обяви, че вече са подадени документи за издаване на комплексно разрешително от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Крайният срок за отговор е 30 октомври. Ако не получим такова разрешително, това ще означава ликвидиране на цялото предприятие, каза той. Синдикатите: Тези дубайци са си в България Васил Яначков, Федерация „Металици“ към КНСБ: Няма нужда да се противопоставя бъдещото сити на „Кремиковци“. Ако комбинатът бъде модернизиран и изпълни всички екологични изисквания, той спокойно може да съжителства с тази зона. Не е сериозно това, че „Кремиковци“ може да бъде разрушен, демонтиран и изнесен. Това изисква сериозен финансов ресурс, много по-сериозен, отколкото ако трябва да бъде модернизиран. Да не забравяме, че комбинатът е колкото над земята, толкова и под земята – има инфраструктура, строена специално за него. Интересно, но не се говори за „Редки метали“ и неговото хвостохранилище, нито за с. Сеславци, а това е също площадка. Людмил Павлов, федерация „Металици“, КТ „Подкрепа“, председател на фирмения синдикат към „Кремиковци“: Според мен тези дубайци са си в България. Аз не съм политик, но смятам, че ако за това се говори сериозно, то е удар срещу правителството. Не може и дума да става комбинатът да бъде затворен. Вероятно това са предизборни лозунги. Не може и главният архитект на София, нито кметът да намери работа на кремиковските металурзи. Въобще идеята звучи смешно. Бивши директори: Подобна идея е неизпълнима – за разрушаване, нарязване и извозване на боклука. Подобно нещо би отнело 5-6 години. От продажбата на скрап може да се избият малко пари, но недостатъчно. А самото строителство ще е 10-15 г. Абсурдно е. По принцип сделката за „Кремиковци“ е най-глупавата сделка на Прамод Митал. Познаваме състоянието на комбината. Ако обаче бяхме на негово място и се предлагат толкова пари, щяхме веднага да го препродадем. Главният архитект на София Петър Диков: Дионисиев ми доведе хора от нещо, изписано с арабски букви „Хората, които вчера сте снимали, ми ги доведе г-н Христо Дионисиев. Те са от нещо, написано с арабски букви SHAA. Той ми ги доведе, за да питат вярно ли, че Министерството на транспорта продава терена на гара Сердика. Искали да го купуват, за да правят две кули за административен център, какъвто били направили в Кувейт и не знам още къде. Аз им обясних, че Министерският съвет ще решава дали ще се обявява търг или не, но според мен е по-вероятно да не се обяви търг. Казах им, че общината подготвя много хубав терен срещу фонтана на гарата за продажба за такъв тип инвеститори. Когато кажа нещо, нямам навика нито да крия, нито да заблуждавам. Ако искам да крия нещо, аз няма да го казвам. Тази среща няма нищо общо с фондове - дубайски или каквито и да са, и това, което съм казал вчера, е истината.“ Така главният архитект на София Петър Диков се опита да опровергае информация на в. „Класа“ за негова среща с представители на фонда от емирство Шарджа „Емирейтс инвестмънт груп“. Репортери на вестника обаче засякоха и заснеха как представители на фонда си тръгнаха от г-н Диков. Във вчерашния брой на „Класа“ бе публикувана снимка на сингапуреца Колин Чоу, който отговаря за проектите в „Емирейтс инвестмънт груп“. Чоу и останалите петима представители на фонда бяха придружени от изпълнителния директор на „Бенчмарк груп“ Веселин Генчев. „Фирмата на г-н Генчев е най-вероятният бъдещ представител на фонда за България “, увери доскорошният генерален консул на България в Дубай Милен Керемедчиев. Той обясни, че представителите на фонда на шейх Тарек ал Касими се срещнали с главния архитект на столицата Диков, за да разкрият инвестиционните си намерения.