Най-малко 13 от 1200 личности, отговарящи на определението „най-богати в Америка“, са били осъждани за тежки престъпления или са лежали в затвора. Такава е равносметката от класацията "400 най-богати американци", правена ежегодно от списание „Форбс“ в продължение на 25 години. Теоретично престъпността се поражда от нищетата и според тази логика богатите хора трябва да имат най-законосъобразно поведение. Милионерите и милиардерите създават впечатление, че следват нормативните актове или се обръщат към услугите на адвокати, които създават тази илюзия. Сред фаталните тринайсет осъждани богаташи от списъците на „Форбс“ има няколко много известни, като Иван Боески и Майкъл Милкин от Уолстрийт, братята Хънт, които се прославиха с борсовите си спекулации, телевизионната звезда Марта Стюарт и наскоро починалата собственичка на едноименната верига от хотели Леона Хемсли. Трима от списъка са осъдени и помилвани: финансистите Пинкус Грин и Марк Рич, индустриалецът Арманд Хамър. Против двама души са били заведени углавни дела, но съдът ги оправдава – Мейер Лански и нефтения магнат Т. Кален Дейвис. Съвременните криминалисти невинаги свързват престъпността с бедността. Както е написал Карл Маркс: „Домът може да бъде голям или малък, докато околните къщи са малки, той ще отговаря на всички нужди. Но ако наред с малките домове се издигнат дворци, къщите ще се превърнат в жалки колиби.“ Богатият може да счита себе си за сравнително беден, когато неговото състояние отстъпва на чуждото с няколко десетки или стотици милиони долари. Болшинството от богаташите от "черния списък" на Форбс са нарушили финансовото законодателство и не са следвали нормативните актове при управлението на бизнеса си. Такъв е бил Бърнард Иберс, един от основателите и бивш председател на съвета на директорите на телекомуникационната компания „УърлдКом“. Компанията е останала в историята като олицетворение на „голям позор“. През 2005 г. съдът признава Иберс за виновен по обвинение в мошенничество и извършване на престъпни споразумения под формата на фалшификации на финансовите отчети на компанията. В резултат на действията му инвеститори са загубили повече от 180 млрд. долара. Иберс все още излежава 25-годишна присъда във федералния затвор на Луизиана. Нелсън Банкер Хънт, тексаски нефтен магнат, заедно с по-големия си брат Уилям Хърбърт Хънт през 1988 г. са осъдени за опит да създадат монополна търговия със сребро. За тези операции Хънт е присвоил 1,5 млрд. долара. Тогавашният председател на Федералния резерв Пол Уокър започва да събира средства за досъдебно освобождаване на двамата братя срещу гаранция. Заради Хънт са платени глоби, изчислени на милиони долари. Същата година братята обявяват банкрут. През 1989 г. Банкер Хънт се връща към активна дейност, но с дългове пред данъчните служби в размер на 90 млн. долара, които той трябва да погаси в продължение на 15 години. „Сотбис“ и „Кристис“ в незаконни машинации Алфред Таубман, забогатял предприемач от търговия с ценни книжа, през 1983 г. придобива аукционната къща "Сотбис". Таубман съживява фирмата и я превръща в открит аукцион през 1998 г. През 2002 г. е глобен със 7,5 млн. долара и осъден на година затвор заради сговор с конкурентната фирма "Кристис". Двете аукционни къщи съвместно са осъществявали машинации с комисионни. През 2003 г. след лежани 9,5 месеца във федерален затвор, Таубман е предсрочно освободен при условие, че ще бъде под надзора на полицията в специално общежитие. Пръстъпления, несвързани с финансите, са много редки в списъка на „Форбс". Едно от изключенията е случаят на Джон И. Дюпон. Милиардерът е използвал легендарното си наследство, за да спонсорира свободната борба. През 1997 г. той е осъден за убийството на бореца Дейвид Шулц, член на олимпийския отбор, на 30 години затвор. По-късно е оправдан, след като съдът го признава за психично болен. Съгласно заключението от психиатричната експертиза Дюпон страда от параноидална шизофрения: той е считал, че Шулц е член на международна организация, която прави заговор, за да го убие. Второто изключение е Т. Кален Дейвис. Предприемачът спечелил своите пари от нефт. Милиардерът е бил подсъдим за убийство и опит за убийство, но и в двата случая е бил оправдан. През 1976 г. съдът го признава за невинен в обвинение за убийство на доведената му дъщеря Андрея Уилборн. Престъплението е извършено в дома на неговата бивша съпруга Пресила. Години по-късно детето на тогавашния приятел на Пресила Стен Фара завело дело срещу Дейвис в обвинение за престъпна небрежност, която е довела до смъртта на неговата заварена сестра. Съдът постановил изплащане на обезщетение в размер на 250 хил. долара. През 1978 г. Дейвис отново е арестуван – този път в обвинение за опит за убийство. Той е подсъдим за това, че е затворил в килер съдията, който водел делото за неговия развод с Пресила. Съдът повторно го оправдава, но разходите за адвокатите го довеждат до пълно разоряване. Българска връзка Считаният за един от кръстниците на източноевропейската мафия бизнесмен Марк Рич е познат у нас с топлите си връзки с бившия премиер Андрей Луканов и с варненската групировка ТИМ, както и с участието му в афера с бургаската рафинерия „Нефтохим“. През 1983 г. Рич е обвинен в неплащане на данъци, възлизащи на 48 млн. долара, и са му отправени 51 обвинения за данъчни измами. В последната си седмица като президент Бил Клинтън помилва Рич, който по време на разследванията срещу него бяга от САЩ и се установява в Швейцария. Той е първият чужд бизнесмен, който в средата на 80-те години споделя с все още действащите комунистически лидери своята формула за преход от планова към пазарна икономика: регистриране на фирми фантоми в Цуг, Швейцария, установяване на търговски отношения с държавни предприятия за производство на петролни продукти, зърно, захар, алуминий и машини, изкупуване на ниски цени на тяхната продукция и реализацията им със значителна печалба на западните пазари. За да си осигурява изгодни контракти, Марк Рич щедро плащал подкупи на държавни и партийни функционери и превежда част от спечелените от него суми в тайни сметки в швейцарски банки. По-късно моделът „Марк Рич“ се разпространява заразително в целия бивш комунистически лагер и ускорява процеса на създаване на мафиотски структури на мястото на бившите партийни и икономически структури. "Марк Рич&кампъни инвестмънт" е позната в България като доставчик на петрол за "Нефтохим" и един от най-големите търговци на зърно. Компанията купи меморандум за приватизацията на бургаската рафинерия, но не подаде оферта. Името на скандалния милиардер е свързано чрез фирмите "Гленкор" и "Нидера" с групировката ТИМ. Твърди се, че милиардерът е налял милиони във "варненската империя", за да си осигури партньор в търговията със зърно. Навремето контактът с Рич е направен от дългогодишния шеф на "Химимпорт" (днес собственост на ТИМ) Никола Дамянов, който по време на режима на Тодор Живков е бил най-приближеният човек на тогавашния министър на търговията Христо Христов (той пък - човек на Андрей Луканов).