- Г-н Бинев, като евродепутат вие сезирахте и Европейската комисия за екологичните проблеми с концесията на „Дънди прешъс“ и златодобива край Челопеч. Какъв е резултатът?
- Да, преди почти година сезирах Европейската комисия и настоях тя да излезе със свое решение в каква степен тази концесия е съобразена с екологичното законодателство на ЕС. В момента комисията прави своите проучвания и вярвам, че ще види и оцени картината в детайли, тъй като наистина става дума за много сериозни нарушения. Убедил съм се в това от многобройните си срещи с хората от региона, от разговорите си с експерти и природозащитници. Важно е да се знае, че ЕК ще анализира всичко около този концесионен договор и златодобива не само заради екологията, но и заради сериозните съмнения за корупция.
Проблемите са много сериозни и не са свързани само с „Дънди прешъс“. В този „метод на работа“ с „Дънди“ сякаш се отразява цялото управление на държавата – високомерно, без диалог с гражданските и обществените организации, без съобразяване с хората, които имат друго мнение. Това е изключително опасно, а и вредно, защото чертае много лош образ на управлението.

- Вие твърдите, че концесията за златодобива е икономически неизгодна за България. Защо?
- Това е факт. Цената на златото се вдигна 5-6 пъти за последните 6-7 години и не може концесионните договори да останат непроменени. През 2004 г. една тройунция злато струваше около 400 долара, а през миналата - 1720 долара. Аз написах писма на премиера Бойко Борисов и на министъра на икономиката Трайчо Трайков и ги попитах защо държавата не е поискала преразглеждане на концесионния договор. И то въпреки факта, че в България концесионната такса е двойно по-ниска от тази в други държави. Освен това има доказателства, че находището се експлоатира по един варварски начин и в противоречие с екологичните норми. Разполагам с богат снимков материал, който доказва, че край Челопеч се извършва варварска експлоатация против всички екологични норми. Изпратих тези снимки на Борисов и Трайков. Но аз не вярвам на това правителство, не мисля, че то се интересува от доказателствата, каквито и да са, дори да са написани върху кожата на сънародник, образно казано. Управлението на България не иска да види проблемите.

- Получихте ли отговори на писмата си до премиера и министъра на икономиката?
- Единственият човек, който се мъчи да води диалог с мен, е министърът на икономиката Трайчо Трайков. Но съм сигурен, че и той е изпълнител на чужда воля и няма нужните правомощия, за да промени нещата. Потвърждава го това, че той избягва да отговори на част от въпросите ми и преповтаря отговорите на пресцентъра на премиера. Странно е, че дори писмото, което получих от премиера, не беше разписано от него. Което показва и че Борисов няма компетентността да отговори на въпросите ми. Това не е задължително, но е задължително да поема политическата и моралната отговорност за случващото се край Челопеч. Напоследък виждаме, че когато към обществото трябва да се отправят лоши вести – независимо дали за цените на лекарствата или за поскъпването на храни и горива – хората, които дават отговорите и поемат отговорността, са други, а не министър-председателят. Поне на мен това ми прави лошо впечатление, защото сякаш се избягва най-важната стъпка за решаването на проблемите – те да докоснат сърцето на човека, който може да се справи с тях. Този подход не е новаторски – да се прехвърлят нещата от болната глава върху здравата, но и то е до време, защото дава обратен резултат.
Случаят с „Дънди прешъс“ ще е точно такъв. В цялото писмо на министър Трайков до мен много ясно се вижда, че той не говори от свое име и че не изпълнява своя собствена воля по отношение на „Дънди прешъс“. Надявам се министър Трайков да има съответното писмено разпореждане от премиера, защото за Трайков това би могло да е както билетът му за чиста съвест, така и билетът му за чисто съдебно бъдеще.

- А каква е прогнозата ви за бъдещето на партия „Атака“? Вие сте евродепутат, избран с гласовете на тази партия. Доста политолози смятат, че „Атака“ върви към един предизвестен край?
- За жалост това е и моят анализ. Аз бях лоялен и към Волен Сидеров, и към Капка, и към Димитър Стоянов, и към собственика на тв СКАТ Валери Симеонов. В момента, когато всички те поеха по различни пътища, ясно се разбра, че „Атака“ се разпада. Надявам се да запазим и занапред своите нормални отношения. Освен това не бих сложил знак за равенство между „Атака“ и Волен Сидеров, въпреки че той наистина бе главното действащо лице в този проект. „Атака“ се състоеше и правеше от много хора, но от тях в момента на терен остана само Волен и това не вдъхва оптимизъм у хората.

- Вие също тръгнахте по свой собствен път - основахте движение ГОРД, а след това и партия „КПД на успеха“. Какво целите?
- Да, това е партийният ми проект – Консервативна партия „Движение на успеха“, или КПД на успеха. Знаете, че по-големият, политическият ми проект е ГОРД – Гражданско обединение за реална демокрация. Защо го правя? Защото по законите на България трябва да имаш партия, за да участваш в политическия живот, за да се бориш за доверието на хората да управляваш и да промениш нещата. Другият вариант е нещата да се правят по пътя на революцията, но в днешно време все пак може да се върви към промяна и без да се криеш в гората.
Тук отварям една скоба, за да кажа, че хората трябва да знаят всички истини, включително и нелицеприятните, за управлението и това е една от големите отговорности ни медиите. Те трябва да имат доблестта да казват фактите такива, каквито са; да показват различните, в т.ч. и неудобните за властта гледни точки; да посочват възможните изходи от всяка ситуация.

- Мнозина ще попитат какъв е личният ви мотив, ще ви заподозрат може би в жажда за власт?
- Не, просто се чувствам длъжен да дам личен пример. Някой трябва да удари по масата и да каже: Стига! Ние сме будни и интелигентни хора и не можем непрекъснато да бъдем лъгани – това е обида срещу нашия интелект, срещу нашия труд, срещу нашите въжделения. Пак казвам, че в нормалното общество медиите са четвъртата власт, вечната опозиция, тези, които удрят камбаната за недъзите на управлението. У нас в голяма степен не е така.

- Това ли тръгвате да правите с КПД – да биете камбаната?
- Това се опитвам да направя. И да ви кажа, дори се смея на онези, които, подхождайки рационално, питат това десен проект ли е или ляв. Това с дясното и лявото е капанът на социолозите, тяхната координатна система. Но тя не служи за нищо друго освен за технологична ориентация какви действия трябва да бъдат предприети от партиите. Всъщност идеологемите, политическите доктрини отдавна са умрели – няма ги в реалния политически живот. В него единственото нещо, което има значение, е жизненият стандарт на хората. Това е реалната битка на политиците – да осигурят по-висок жизнен стандарт на хората, тъй като трябва да признаем, че ние живеем в консуматорско общество. В него от лидерите трябва да се изисква по-висок жизнен стандарт, по-добре работеща икономика, по-голям БВП. Хората искат от политиците да им осигурят по-висок жизнен стандарт, повече сигурност и благоденствие. И в политиката нещата са като в крилатата фраза на Конфуций, повторена от Мао Дзедун: „Не е важно дали котката е бяла или черна, важното е да лови мишки.“
Има и още нещо – казвам го, за да изпреваря един обичаен въпрос – защо сред моите сподвижници има толкова познати лица. Това е така, защото от нас се очаква да разпознаваме и да решаваме проблемите. Т. .е. нужни са хора със знания и с опит. Не може всяка власт в България да се учи да управлява на гърба на хората и до безкрайност да опитва метода „проба-грешка“.
Моята гледна точка е, че напред трябва да се пращат хора, които са се доказали в бизнеса, които са показали че от един лев могат да направят два. Но забележете – става дума за истински бизнес, а не за „опит“ в клиентелистки действия и обслужване на управляващите.
Говоря за икономически знания и умения, защото не само у нас, а и в Европа, в света кризата продължава да бушува и никой не може да се закълне, че вчера или утре е последната й вълна.

- А виждате ли добър знак в избирането на Росен Плевнелиев за президент? Питам ви, защото той идва от бизнеса и основните му послания са отправени именно към жизнения стандарт.
- Малко съм скептичен. В бизнеса г-н Плевнелиев е рискувал чужди пари от свое име, представял е в повечето случаи чужди фирми и е преследвал техните цели. Сега нещата малко се повтарят заради взаимоотношенията му с Бойко Борисов. Не точно така си представям президента - обединител на нацията, човека, който върви по света, отваря врати и проправя пътища за България.
Мисля, че много от българите сякаш забравиха за какво се правят избори. Те всъщност не се правят, за да бъдат спечелени от една или друга партия, от една или друга личност, а за да бъдат избрани най-добрите, най-достойните.
И все в този смисъл - хората имат нужда от водачи, които да ги увличат след себе си, а не от от такива, които управляват от бункера си в тила или от поредното телевизионно студио. С тази подмяна на смисъла на изборите ние залагаме капани пред себе си. Затова казвам, че трябва да пренаредим цялата система, по която избираме водачите си.

- Това ли целите с двата си проекта? И какво ще се случи в месеците до парламентарните избори догодина?
- Да, това целя и това е пътят, по който сме поели. Има много хора, които не са готови да продадат достойнството си и бъдещето на децата си. Има страшно много горди хора и те са в състояние да увлекат след себе си още горди, свободолюбиви и градивни хора.
А иначе и в най-добрия сценарий нещата в България ще стават все по-зле и по-зле: пожарите ще стават все повече и по-трудни за гасене; дупките за запълване ще са повече и по-дълбоки; пиар хватките все повече ще увисват във въздуха.
И още нещо важно – ще ни е все по-невъзможно да заблуждаваме Брюксел. Последният междинен доклад по мониторинговия механизъм много ясно показа това. И, разбира се, тези, които са на власт, ще се стремят с всички сили да спечелят изборите; същото ще правят и тези, които преди са били на власт. Аз не ги деля, защото тяхното противоборство е доста измислено.