Луксозната индустрия носи годишно 220 млрд. долара и ще продължи да се увеличава с 8-10%, прогнозира американското списание „Форчън“. На този пазар има компании, които са на върха, но и такива, които са в основата на пирамидата от луксозни брандове. Дали луксът не се е превърнал в масово явление, към което се стремят всички компании, и дали големите марки задържат пазарните си позиции. Следващия път, когато чакате своя багаж на летището, се огледайте за куфари с марката „Валекстра“. Цената на кожените чанти започва от 5000 долара, те са без колелца, без каишки и без дръжки. Най-впечатляващото е, че са изработени изцяло от бяла или кремава кожа, която може да бъде унищожена при първото чекиране на летището. Асистентът по продажби в компанията „Валекстра“ Мартина Терази отбелязва, че този тип куфари са най-удобни за хора, които пътуват с частни самолети. Това преди означаваше „лукс“: красиви, ръчно изработени, изключително скъпи и безсрамно елитарски продукти. Притежаването на такива стоки не беше въпрос само на богатство, но и на класа. Луксозните артикули се продаваха само в специални магазини, персоналът с бели ръкавици беше готов дори да лъсне обувките на клиентите. И бедните искат да се чувстват специални Днес всичко това е изключение. В по-голямата си част луксозните стоки не са запазени само за разглезените богаташи. Все повече доминират клиентите от средната класа – от Индия до Индиана, искащи да притежават нещо, което да ги кара да се чувстват специални. Луксозните къщи като „Диор“, „Картие“, „Шанел“ направиха състояние, насочвайки продуктите си именно към такъв тип потребители. | Не става дума само за традиционни аксесоари. „Армани“ продава шоколад, а „Прада“- телефони. „Нашият бизнес не е да продаваме чанти, ние продаваме мечти“, казва Робърт Полит, президент на „Гучи Груп“. Световният пазар се удвои за две десетилетия Не само на стоковите борси цените скочиха рязко през последните седмици, но и продажбите на луксозни продукти нараснаха. Световният пазар се е удвоил в последните 20 години. Това окуражи много непрестижни компании да мерят мускули с големите в бранша. Те наричат себе си доставчици на достъпен лукс и твърдят, че са и класни, и с добро качество. „Коуч“ е пример за такъв тип компания. Стартирайки в средата на 90-те, изпълнителният директор Лю Франкфорт променя закостенялата компания за кожени аксесоари в по-евтина от „Луи Вютон“. Чантите за 300 долара буквално се разграбват от рафтовете. H&M първи подписаха договор с Карл Лагерфелд през 2004 г. и продължават да възлагат новите си колекции на известни дизайнери. Веригата магазини „Таргет“ работи с Масимо Гайнули и Исак Мизрахи. Благодарение на тези партнъорства „нашите клиенти научиха и вече очакват, че висшата мода не означава високи цени“, казва вицепрезидентът на компанията Триш Адамс. Остава въпросът: какво всъщност представлява истинският лукс, ако всички компании се опитва да го правят? „Това е една от най-използваните думи в английския език“ , казва Симон Купър, президент на хотелската верига „Риц-Карлтън“. И добавя: „вече не можете да намерите реклама дори и на най-евтината кола на света, в която да не се споменава думата лукс“. Пирамида от марки Въпросът за истинската стойност на лукса е свързан и високите и ниски цени на продуктите. Например златният часовник „Луй Вютон Тамбур Турбилън“, който струва 220000 долара е типична луксозна стока, но дали може да се каже същото и за очилата за 275 долара на марката? Дали колекцията на Стела Маккартни за H&M се различава от тази за собствената й компания, която е част от „Гучи Груп“? Отговорът на „Уол Стрийт“ е, че луксозната индустрия се е превърнала в една огромна пирамида от марки. Изчислено е, че брандове като „Картие“ и „Вютон“ са на върха, а „Коуч“ е някъде в основата. Анализаторите предвиждат, че пазарът на подобен род стоки ще продължи да се увеличава годишно с 8-10%. Изпълнителният директор на „Луи Вютон“ Ив Карсел не приема идеята, че повечето от марките в луксозната пирамида могат да бъдат конкуренти на неговата компания. „Няма объркване. Клиентите са много по-интелигентни, отколкото си мислим. Ограничен е броят на модните къщи, които следват правилата на лукса“, твърди Карсел. Според него това са стари европейски фирми с традиции, високи стандарти в ръчната изработка, иновативен дизайн и дистрибуторска мрежа от собствени магазини и най-вече строг - контрол върху всичко, което може да навреди на имиджа на марката. Питър Марино, дизайнер на магазините на „Луи Вютон“ твърди, че една от основните характеристика на лукса е именно това, че не е достъпен за всички. „Коуч“ определено няма нищо общо с цялата индустрия. Не става въпрос само за самата чанта, а за изкуството на ръчната изработка и високото качество на материите. Според дизайнера Исак Мизрахи е невъзможно да създаваш луксозни продукти без да познаваш вкуса на масовия потребител. Изпълнителният директор на „Коуч“ Гранфорт пита: „кога за последно щефовете в луксозните марки са разговаряли със своите клиенти. Луксът вече е демократизиран. Нашите продукти са с толкова добро качество, колкото и техните, дори използваме едни и същи работилници за кожи. Но тъй като произвеждаме в по-бедни страни, можем да спестим някои разходи на клиентите.“