7 причини компаниите да не правят IPO

Загубата на контрол над компанията или високите финансови разходи са само част от негативите, които ръководството на дружество може да претърпи, ако фирмата стане публична. Това сочи анализ, публикуван в списание “Форбс”. Изследването очертава седем причини, които могат да откажат ръководителите на дадено дружество от желанието то да предприеме стъпки към първично публично предлагане. През 1996 г., когато предприемачите, техните поддръжници и по-голяма част от финансовия елит се радваха на годините на техническия бум, 675 американски компании стартираха набиране на капитал чрез първични публични предлагания. Това означава, че две и половина дружества дневно (без събота и неделя) са ставали публични. Въпреки рекордния годишен брой положението драстично се е променило и в последните години IPO-та почти няма. Експертите коментират, че през 2008 и 2009 г. общият брой на първичните публични предлагания едва достига 140. През тази година положението леко се стабилизира и през второто тримесечие са стартирани 50 първични предлагания въпреки спекулациите за двойно дъно на кризата. Въпреки че се вижда раздвижване на пазара, преминаването на една компания от непублична към публична крие своите рискове.
Според “Форбс” на първо място ръководството на едно дружество може да изгуби най-ценното, а именно ресурса на компанията, ако предприеме първично публично предлагане. Изданието уточнява, че подобна загуба може да бъде формирана заради липсата на достатъчно време от страна на ръководството да се справи със задачите да се грижи за самата компания и да бъде привлекателна за играчите на публичния пазар.
На второ място в класацията са финансовите разходи, защото да бъде публична компания, никак не е евтино. Има нужда от прекалено много счетоводители, адвокати, банкери и информирани и компетентни хора, на които, естествено, трябва да бъде заплатено. Разходите около едно първично публично предлагане на дружество варират от 1 млн. долара до няколко милиона, като в това са включени застрахователните такси, освен това около 7% от общата сума на IPO-то ще бъде разпределена между инвестиционни банкери и институционални купувачи на акции като такси, посочва „Форбс“. Друг проблем са активните разходи на публичното дружество, които годишно варират около 250 хил. долара. Разбира се, ще трябва да се създаде и отдел за връзка с инвеститорите, които да се справят с анализаторите, както и борд на директорите, който да е квалифициран. В Топ 3 списанието постава и тримесечните прогнози. Независимо дали се харесва на ръководството на дружеството или не, инвеститорите и анализаторите очакват компанията да прогнозира движението на акциите й през следващите три месеца. Освен това пазарът мрази изненади и затова числата трябва да са много добре изчислени. Ако обаче компанията не даде своите прогнози, анализатори ще публикуват собствени изчисления, които могат да навредят на акциите на дружеството. Има и друг проблем - че анализаторите на компанията могат да дадат решения, които дават добри краткосрочни резултати за сметка на по-добра дългосрочна стратегия.
На четвърто място изданието подрежда малките търговски тайни. Като се има предвид, че всички данни за компания, която се търгува на фондовите пазари, са публични, това означава, че конкурентите ще знаят всичко за вашите цени, маржове, рентабилност и финансова структура. Те могат да експлоатират тези данни и да се възползват от слабите страни. Ако конкурентите ви са частно дружество, а във вашата фирма има дисбаланси, има вероятност фирмата да пострада, пише „Форбс“.
Сред причините, заради които ръководителите на дружество могат да се откажат да станат публични, е и загубата на контрол над компанията. Ако акциите паднат до твърде ниско равнище, има голяма вероятност някой друг да изкупи достатъчно ценни книжа и да изгони ръководството от фирмата. Още нещо - цените на акциите се променят постоянно, което в общи линии не може да гарантира печалба. Увеличението на приходите от ценни книжа при бавен и стабилен курс ще се отрази добре на всяка компания, но това не се случва често. Ако доходите не нарастват равномерно, има възможност да се направят счетоводни трикове, чрез които акциите да започнат да се движат спираловидно, и по този начин и приходите ще се завъртят.
Ако постъпленията на фирмата са регулярни и акциите са със стабилни цени, не трябва да подценявате възможността за масови разпродажби от страна на инвеститорите, които могат да доведат до по-сериозни понижения на цената на акция. Според изследването спадащата цена на боновете може да причини срив в компанията, особено ако повече от служителите притежават собствени ценни книжа.
На последно място според “Форбс”е животът на ръководителите на публична компания, които „живеят в аквариум”. Освен регулярните тримесечни данни компаниите трябва да дават отчет и за заплатите на своите служители, както и на борда на директорите и всички ключови звена. Всеки мениджър в дружеството трябва да внимава какво излиза в медийното пространство и какви са неговите разпечатки за кредитни, дебитни карти и други плащания, защото всяка спекулация или скандал могат да навредят на компанията и да сринат неговата капитализация.

Станете почитател на Класа