Време е Г-8 и Г-20 да дадат пример как се пести при криза

Валентин Георгиев

Страните от Г-8 не успяха да постигнат споразумение за налагането на данък върху банките, като всяка остава свободна да го въведе или не, стана ясно след срещата на лидерите им в канадския град Хънтсвил в събота. Вторият опит за прокарване на спорната регулаторна мярка продължи ден по-късно в друг формат – на Г-20 в Торонто, където всеки ръководител имаше свободата и възможността да аргументира своето „за“ или „против“.
Хубаво е, когато се чуват повече и различни мнения, особено ако се отнасят към глобалните дела за съвместни и координирани усилия за излизане от кризата. А да не забравяме, че именно тя изведе на преден план необходимостта от регулярни срещи от типа Г-20. Присъствието на една маса на традиционните 8 развити икономики и други 12 – определяни като развиващи се, бе рядко явление допреди 2 години. Което прави изключително сложно изработването на единно решение сега.
Затова е и твърде спорно и относително каква трябва да е правилната позиция в период на тотална криза. Очевидно е, че тези, които не се чувстват силно ударени от финансовото и икономическо цунами и не са ползвали парите на данъкоплатците, за да спасяват закъсали банки, не са съгласни с допълнителни рестрикции. Обратно – засегнатите искат да въвлекат всички в общия поток от „възстановителни“ дейности, като натоварят и останалите със споделени отговорности.
Когато обаче няма резултат, „ключовите“ срещи на върха всъщност се превръщат в безсмислени говорилни. И с право започват да събират доста критики, като се вземе предвид и цената им – близо 1 млрд. долара, каквато бе тя сега в Торонто и Хънтсвил.
Къде-къде по-практично би било, ако този милиард бе спестен и пренасочен към нечия задушаваща се икономика... Затова е похвална позицията на Франция в тази връзка, че следващата среща на големите в Ница през пролетта ще бъде на далеч по-скромната сума от 80 млн. евро.
А би могло да се постъпи и още по-революционно. Все пак живеем във века на технологиите и щеше да е доста по-имиджово именно Г-8 и Г-20 да дадат пример как да намалят разходите си и да оптимизират процеса на вземане на решения посредством виртуални конференции и видеоконферентни връзки например. Защото „семейните“ снимки за спомен, които съпътстват всеки подобен форум, може да са задължителни, но понякога не носят дивиденти, напротив – стоят фалшиво.
И още: няма как да звучиш убедително с общи констатации, че имало „консенсус за необходимостта от фиксиране на цели за съкращаване на бюджетните дефицити“, че са нужни „колективни действия“, и в същото време да разочароваш с липсата на гъвкавост и отстъпчивост. Разногласията в Г-20 са повече от естествени, затова и рамката, която трябва да бъде предложена за одобрение, не трябва да е в ущърб на една или друга група държави. А успехът (или провалът) на срещите ще се разбере след ден от реакцията на световните пазари и от инвеститорите, които най-добре знаят що е криза и дали истинското лекарство срещу нея се казва Г-8 или Г-20.

Станете почитател на Класа