Едва ли някой е изненадан, че за две години членство в ЕС страната ни е усвоила само 1,3% от възможния ресурс . Макар и да е очакван този резултат, той звучи още по-зле в условията на криза. Когато парите се превръщат в най-дефицитната стока, да ги пропускаш с лека ръка, е, меко казано, безотговорност.
Причините са поне 1001 – недоизмислени процедури, необучени експерти, корумпирана администрация и т. н., и т.н. Промяната на тромавите правила обаче едва ли може да се случи с магическа пръчка, защото работата на чиновника е да създава бюрокрация и така да защитава заплатата си.
Ще има обрат в ситуацията едва когато се разбере, че европарите не се предоставят като подаръци за заслуги. Парите на ЕС всъщност са чисти кредити, но на по-ниска цена.
От това следва, че трябва да се предоставят според банковите правила. Първо - няма трезор, който ще мотае финансирането на един проект година и повече, защото идеята ще остарее, пазарите ще се променят, кредитополучателят ще фалира и трезорът ще калкулира загуба. И, второ, не съществува банка, която ще държи на заплата служител, който за една година е успял да обработи половин кредитно досие, нали?