Вече се вижда краят на една металургична крепост в подножието на Стара планина. За пореден път държавата, облигационерите и част от управлението на София се обявиха за ликвидацията на „Кремиковци“ и разпродажба на неговите активи.
Пътят ще бъде дълъг и труден, но изглежда управляващите нямат никакво намерение да наливат повече пари в бездънната каца, наречена металургичен комбинат „Кремиковци“. Сега отново се оказа, че виновни за това състояние няма, макар през годините много имена да се свързваха с неговото източване.
От друга страна, исканията на металурзите също са основателни. Няма как целият ти живот и семейство да са свързани с едно предприятие и ти сега да виждаш как лакомията на други го погубва.
В момента синдикатите отново правят опити да спасят нещо от комбината. Но при условие, че икономическият министър обяснява, че вече трябва да се мисли какво да се прави в бъдеще със земята под него – опитите са повече от излишни. Повече от очевадно е, че не може да се намери икономическа логика, която да спаси комбината днес. А синдикатите, колкото и прави да са в исканията си, могат да се надяват само на чудо за спасение на „Кремиковци“.