Ковид-19 променя всичко, до което се докосне. Така ще е и с предизборната кампания в България, която стартира съвсем скоро. Тогава ще се разбере кое е по-плашещо за българина: коронавирусът

или застрашената демокрация.

Новата вълна на инфекции с коронавирус най-вероятно ще съвпадне с началото на предизборната кампания. А тя, подобно на всичко останало, до което се докосна Ковид-19, ще е различна. От Националния оперативен щаб вече прогнозираха, че след три седмици е вероятно да се стигне до нов пик на разпространението на вируса. А главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев очаква през целия февруари да има покачване на заболеваемостта.

Коронавирус и демокрация

Но какво означават предизборна кампания и избори в условия на пандемия в България? В публикуван на 4 февруари доклад, Международният институт за демокрация и подкрепа при избори (IDEA), в който членуват държави от всички континенти, прави преглед на състоянието на демокрацията и човешките права преди и по време на пандемията. Изследването констатира, че през последните години демокрацията в Европа е претърпяла ерозия и отстъпление, като поименно са посочени три държави, където този процес е най-силен - Унгария, Полша и Сърбия. Подчертава се, че пандемията е задълбочила тези процеси. А в раздела за Европа се констатира още: нарушения на изборния цикъл; ограничаване на гражданските свободи; използване на приложения за проследяване на контакти; увеличаване на неравенството между половете и на домашното насилие; рискове за уязвимите групи; увеличаване ролята на правителствата;  протестни вълни; случаи на корупция и сериозни предизвикателства в отношенията между местна и изпълнителна власт - като цяло отстъпление от демократичните стандарти.

Част от тези констатации са валидни и за България. Въпросът кое е по-плашещо за гражданите - коронавирусът или застрашената демокрация, ще получи отговор по време на кампанията, чийто официален старт е на 5 март. А в България е в сила извънредна епидемична обстановка до 30 април.

Очи в очи на предизборните срещи

В действителност предизборната кампания е в ръцете на министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов. Съгласно приетите в края на януари промени в Закона за действията и мерките при извънредно положение, здравният министър и главният държавен инспектор ще определят противоепидемичните мерки, свързани с изборния процес. Но ако проф. Ангелов оглави листа на ГЕРБ - например във Велико Търново, както се твърди, определянето на мерките пада на гърба на Ангел Кунчев и вероятно някой заместник на Ангелов. Колко ще е ефективна тази организация - скоро ще се разбере.

Засега е ясно само, че предизборните мероприятия ще се провеждат така, както повеляват последните ограничения - с не повече от 15 човека на едно място. Представете си екипа на един кандидат-депутат, поне четирима-петима души заедно с него - значи се допускат още най-много десетина граждани. Вариант би бил да се използват заведенията, които от 1 март са отворени и разрешеният капацитет е 50% запълняемост. Но за предизборни мероприятия в заведения е необходим твърде голям ресурс, с който много от политическите сили не разполагат. А и тези с големите партийни субсидии едва ли ще заложат на това - в пандемична ситуация, когато толкова хора са без работа и когато толкова бизнеси фалират. Би било безочливо и непристойно.

Пътят към залите бе отрязан, след като парламентът отхвърли предложението на ДПС те да се използват при режима за концерти и театри - т.е. при 30% запълняемост на местата.

Така че край на концертите и събиранията по площади, стадиони, зали, кампания "от врата на врата". Следователно ще намалеят и количествата раздавани флаери, листовки, тениски, шапки, запалки, сапунчета и други материали от асортимента на изборния маркетинг. Времената на щедрите кампании, заради които на пълна пара работеха много бизнеси, изглежда са отминали.

Най-сетне предизборни дебати?

Този път медиите и социалните мрежи ще са по-значими от всякога. Но управляващите пренебрегнаха препоръката на вицепрезидента Илияна Йотова от януари да се преразгледат правилата за участие в обществените медии, тъй като на практика спират по-малките партии от сериозно участие в БНР и БНТ. Така на старта на кампанията парламентарно представените политически сили имат гарантирано предимство. А управляващите са двойно по-облагодетелствани, тъй като зачестяващите предизборни обиколки на премиера и министрите ще са просто… работа. Тях извънредната епидемична обстановка не ги спира.

Генералният директор на БНТ Емил Кошлуков обеща "всеки ден предизборни дебати и диспути", както и "Панорама" и "Референдум", посветени на кампанията - тъкмо защото няма да има митинги заради пандемията. Засега нито една от двете най-големи медии - телевизиите bTV и Nova, не е обявила дали ще има предизборни дебати. Големият въпрос е кои партии ще попаднат в тях - извън тези с гарантираното по закон участие.

В условия на страх и безпокойство сред хората компроматите ще имат по-голямо поразяващо въздействие. А над цялата жлъч и глъч ще се носи шумът от мотора на премиерския джип.