Какво стои в основата на феномена „Манолова”? Накратко това може да се опише така – лидерски качества и силен характер на биткаджия, който няма да се страхува да каже нещата с истинските им имена, да потърси начин да се справи и със завиден хъс и упоритост – да ги промени, без да спре, преди да е успял. На второ място – компетентност на юрист, тоест – на човек, който познава законите, технологията на функциониране на институциите, който познава правата на гражданите и е доказал, че може да ги отстоява. И на трето място – като човек, доказал, че може да надгражда себе си, да се променя и развива в мисленето си. Днес Манолова е много по-зрял и опитен политик, поучил се от свои минали грешки, надмогнал тясно партийните си пристрастия, но не и изменил на социалните си идеи.
Не само политолозите, но и всички граждани на София виждат, че интригата на предстоящите местни избори е в столицата. Именно там съвсем реална е възможността да бъде направен пробив в тридесет годишния монопол на десницата в управлението на града.
И по-важното – че може да бъде направен пробив в порочния модел на управление, съчетаващ показно развитие на идеалния център на града за сметка на крайните квартали, на ширеща се корупция и непрозрачност в харченето на парите на данъкоплатците, с некачествено изпълнение на неоправдано оскъпени ремонти.
Резултатът на този модел е видим за всички софиянци – затъване в проблемите, арогантен грабеж от страна на монополите, бавна и некомпетентна администрация, рушащо се общинско здравеопазване, недостиг на места в училищата и детските гради, водещ до корупция, която засяга най-тежко достойнството на хората – плащаш подкуп, за да си осигуриш най-естественото право – това на образование за детето си. София се задъхва от мръсен въздух, от отпадъци, от бездомни кучета, от разбити тротоари, от липса на зелени площи, от алчността, която доведе до презастрояване.
Дълги години управлението на София е на СДС, после на ГЕРБ, а днес на коалицията ГЕРБ-СДС. Тези кметски администрации намираха различни начини да оцелеят и да си осигуряват преизбиране – от „усмивката” на Софиянски през народняжкото говорене и показните антикорупционни акции на Бойко Борисов, които не дадоха резултат, защото не измениха модела, продължил да властва в града.
В последните години моделът се символизира от Йорданка Фандъкова –учителка и училищна директорка , издигнала се до министър и кмет. Но дали Фандъкова управлява реално София, дали има контрол над случващото се в общината, дали тя чертае стратегиите за града, или това правят други хора – премиерът Борисов и кукловодите в сянка, каквито са няколко несменяеми общински съветници със задкулисно административно и икономическо влияние? Отгорът, уви, не е в полза на госпожа Фандъкова…
Това лепкаво статукво в София вече става неприемливо за мнозинството столичани. Безспорно, София е градът с най-високи доходи, с най-ниска безработица, с добри възможности за професионална реализация, тук са големите фирми и банки, администрацията, търговските вериги, тук са културните институции и местата за социални контакти и забавления. Накратко – София е едно от малкото места в България, където се оформи средна класа, където не личат в чист вид бедността и последното ни място в Европа по социални блага, здраве, доходи.
Но именно този относително висок стандарт, който доскоро бе алибито на корупцията и некомпетентността в Общината, накара много столичани да поискат промяна. Защото средната класа осъзнава и започва да търси правата си, започва да изисква повече от хората, които избира да ги управляват, защото не изпитва този страх от натиска на властимащите, който е характерен за по-малките общини.
Комбинацията между изчерпването на модела „Софиянски-Борисов-Фандъкова” и събуждането на средната класа за промяна, е факторът, който изисква нов кмет на София.
И според принципа, че историята намира винаги точните хора на точното място, в София се появи граждански кандидат за
„Кмет на промяната”
в лицето на доскорошния омбудсман Мая Манолова. В новата историята на София, от осем поредни избора на кмет, опозиционен кандидат се е класирал на балотаж едва три пъти (1995 г., 2003 г., 2005 г.), в другите пет случая десницата е печелила на първи тур с голямо мнозинство; същото важи и за състава на Общинския съвет, където за 30 години има само десни еднопартийни или коалиционни мнозинства.
В името на тяхното оцеляване, на разпределението на пайовете от тлъстата общинска трапеза, десните се обединяваха, по думите на един техен знаков лидер „гласуваха един за друг с отвращение”, но продължаваха да управляват София, да усвояват огромен материален и властови ресурс, да пълнят гушата на монополистите, на свои обръчи и кръгове от фирми.
Днес социолозите са единодушни, че балотаж ще има, и че Мая Манолова и Йорданка Фандъкова имат абсолютно изравнени шансове за първо място на първи тур, и че едно достойно представяне на Манолова ще отприщи ефекта „Радев” – на балотажа за нея ще гласуват симпатизанти на отпадналите кандидати, безпартийни и недоволни от статуквото, които не са гласували на първи тур, но ще го направят, съзирайки шанса за ново начало за града си.
По същество вълната на промяната няма да може да бъде спряна – нито с компромати, нито със заплахи, нито с изтърканото „Ако не сме ние, идва БСП”, нито с купуване на гласове и щедри обещания. И тогава промяната ще се случи!
Какво прави именно Мая Манолова този уникален за 30 години кандидат, който има всички шансове да промени статуквото, а с това и хода на политическите процеси в страната. Днес са популярни сравненията с Истанбул и Будапеща, където млади кметове от опозицията победиха партиите на силни лидери, каквито са Ердоган и Орбан.
Победата на Мая Манолова ще е много по-голям пробив – ще покаже, че не просто опозиционен, а граждански кмет може да смени модела, който на столично равнище задушава София, а на национално е факторът, който ни държи на последните места в ЕС – от социално-икономическите показатели до свободата на словото.
Феноменът „Манолова”
Какво стои в основата на феномена „Манолова”? Накратко това може да се опише така – лидерски качества и силен характер на биткаджия, който няма да се страхува да каже нещата с истинските им имена, да потърси начин да се справи и със завиден хъс и упоритост – да ги промени, без да спре, преди да е успял.
На второ място – компетентност на юрист, тоест – на човек, който познава законите, технологията на функциониране на институциите, който познава правата на гражданите и е доказал, че може да ги отстоява.
И на трето място – като човек, доказал, че може да надгражда себе си, да се променя и развива в мисленето си.
Днес Манолова е много по-зрял и опитен политик, поучил се от свои минали грешки, надмогнал тясно партийните си пристрастия, но не и изменил на социалните си идеи.
Тази комбинация на черти от характера направиха Мая Манолова не просто успешен парламентарист и омбудсман, а и един от най-популярните политици, с рейтнинг равен на този на президента и много по-висок от този на премиера и водещите министри.
Отделно от това, живеем във времената, в които жените заслужено заемат все повече и по-високи обществени постове. Много са дамите, които постигат завидни позиции в политическия, духовния и стопанския живот. Няма съмнение, че в последните години Мая Манолова е сред най-успешните национални лидери. Ролята ѝ на омбудсман доказва, че тя би станала и успешен кмет на София, именно затова би било интересно да анализираме основата на този успех.
И тук идва едно неволно, но очевидно сравнение с Йорданка Фандъкова.
Тя има своите постижения като кмет, своите чисто човешки позитиви и качества, но тя не е лидер, за 14 години в общината като заместник-кмет и кмет, не остана в историята с нито една собствена новаторска идеи и инициатива, никога не излезе от рамките на статуквото и границите на идващите отгоре инструкции. Не успя да се противопостави на схемите, управлявани от лидера на ГЕРБ, от знакови общински съветници с непропорционално на поста им икономическо влияние.
Впрочем, страхът на ГЕРБ от провала на модела накара част от тези общинари да не се кандидатират отново, а на тяхно място бяха сложени известни лекари и архитекти, но това не намалява ролята на задкулисието, напротив – бетонира го по опасен за София начин.
В рамките на предизборните дебати Манолова доказа, че Йорданка Фандъкова не е реалният кмет на София, даже я определи като „изпълнителен директор”, а не лидер на града.
По крайната, но за съжаление правдива оценка, е че моделът на управление на София има своя фасаден кмет, а реалната власт е в Борисов, Цветанов и сие. И в това е огромната разлика с Мая Манолова – тя е доказала, че е екипен лидер, упорита и смела. Само такава като нея може да разчупи модела, да отвоюва София за гражданите й!
Омбудсманът, който реално бранеше хората
Тя бе доскоро третият по ред обществен защитник от създаването на институцията през 2005 година, преди нея на поста бяха бащата на съвременната ни конституция Гиньо Ганев и бившият председател на Върховния административен съд Константин Пенчев. Но Ганев бе вече възрастен и приемаше поста като почетна позиция, от чиято камбанария може да се развиват принципните постановки на защитата на правата на гражданина, Пенчев пък бе личност, абонирана от НДСВ и ГЕРБ за високи постове – депутат, председател на ВАС, а сега и конституционен съдия.
При него институцията омбудсман бе пасивна, беззъба към управляващите. След двамата ветерани, Манолова е не просто първата жена и най-младият омбудсман, но и първият, който формулира нов характер, физиономия и философия за развитие на институцията. Казано накратко – тя вдигна летвата много нависоко, даде нова енергия и същност на институцията. Основното в тази философия е действието, динамиката и темпото на работа. Омбудсманът е не (само) защитник на абстрактните човешки права, а преди всичко адвокат на „малкия” човек в сложните му сблъсъци със силните на деня.
В това Манолова успя – тя водеше битки с монополиста „Топлофикация”, с частните съдебни изпълнители, които оставят стотици софиянци дневно – а това са предимно възрастни, бедни, болни хора - със запориран доход. Води битки с банките, налагащи непосилни такси за буквално измислени услуги. Тя подкрепяше протести на медиците, на майките на деца с увреждания, издигнали исторически правдивият и покъртителен вопъл: „Системата ни убива”. Много преди да помисли да се кандидатира за кмет, бе с протестиращите срещу презастрояването в София.
Във всички тези битки тя бе често сама – при бездушното и незаинтересовано отношение на ГЕРБ и правителството, изправяща се срещу икономически могъщи групировки, които имат медийното и силовото влияние да прекършат своя опонент. Но не и Мая! Тя не се уплаши, не се подаде, не се скри. Така ще бъде и в Общината, където ще има смелостта да съсече възлите на корупцията, зависимостите, задкулисията.
Битката с монополите – днес това е каузата на София
И още един нов момент – Манолова заложи на защитата на гражданина не само от държавните и общинските институции, но и на неговата социална защита, особено от наглостта на монополите – топлофикация, електроразпределения, водни компании, банки, частни съдебни изпълнители, колекторски фирми. След като четвърт век правителствата и стоящите зад тях мнозинства се грижеха предимно за средата на развитие на бизнеса, една институция поведе битки в името на обикновения гражданин.
Факт е, че именно тези битки са най-актуални в София, че ако бъдат доведени докрай животът на софиянци ще бъде много по-лесен и нормален, лишен от стреса от изкуствено надутите сметки и бездушието на монополиста. А това безспорно не може да остане незабелязано. Темите, които Манолова поставя, са премълчавани и измъчени вопли на хората за справедливост. Защото наистина е факт, че уж европейска България е страната, в която всеки може да бъде осъден не само „задочно”, а без даже да е уведомен.
Само у нас е възможно чиновникът в „Топлофикация” да вземе хонорар от няколко стотин лева за жалба, в която реално сменя само три имена и адреса. Само тук сметка от левче за парно може да набъбне до хилядарка, и само тук за неплатена сметка в столицата могат да запорират имота на смолянчанин, защото въпросният чиновник не се е потрудил да прочете внимателно ЕГН-то (случаи от 2017 г.). Само тук може събирачът на дългове да те третира като престъпник и да се държи с теб като мутра.
Впрочем, въпреки претенциите и на Бойко Борисов, и на Йорданка Фандъкова да са хора от народа, борци с несправедливостта, по тези теми за 10 години не беше направено абсолютно нищо, обратното – проблемът се задълбочаваше, монополите трупаха свръхпечалби и укрепваха безконтролната си власт, хората оставаха незащитени.
Социално ангажиран лидер
Извън преките ѝ задължения на обществен защитник, забележима и успешна инициатива, която Мая Манолова предприе още в началото на мандата бе идеята „Великден за всеки”. В нея чрез парични помощи и ваучери за хранителни продукти бяха подпомогнати пенсионерите, чиито пенсии с малко надвишаваха формалния критерии за предоставяне на държавния бонус от 40 лева към парите за старост (но само за най-бедните пенсионери), който правителството отпуска по големите празници.
А няма спор, че всички пенсии в България са унизително ниски и „гарантират” на възрастните българи само едно – бедност. Близо 20000 пенсионери бяха подпомогнати три години подред от успешната инициатива, в която се включиха Православната църква, Червеният кръст, общините, патриотичният бизнес.
Не е маловажно, че под ръководството на Мая Манолова институцията престана да играе ролята на Бюро „Жалби”, и бе трансформирана в активен мотор за изработване на алтернативи по поставените от самата нея въпроси – Манолова само за първата година от мандата бе инициатор на четири национални кампании, четири сезирания на Конституционния съд, единадесет законодателни инициативи, 18 кръгли маси и конференции.
През втората година темпото на работа в тази област не отслабна, а се увеличи, омбудсманът не легна върху рутината или славата от успешното начало, и неслчуайно отбеляза амбицията всяка година да постига по една голяма победа срещу тежка обществена несправедливост. Всички тези теми – и пенсиите, и трудовите права, и антимонополната политика, разбира се, не са откритие на Мая Манолова, но тя е първият овластен ръководител, който ги поставя ребром и води конкретни кампании – в парламента, в съда, пред медиите, срещу сложилото се статукво.
Така постепенно, битка след битка, Манолова вдига доверието и утвърждава авторитета на държавата. Един конкретен израз на това доверие е отчетеното след година на поста удвояване на жалбите, петициите и писмата на граждани до нея.
Общо 27000 са потърсилите помощ от омбудсмана само за първата от мандата й 2016-а година, 17000 от тях са получили конкретна консултация в приемните в София и страната, 11000 са писмените жалби. За сравнение – преди мандата на Мая Манолова броят на жалбите варират между 3800 и 7300. За година Манолова бе посетила 50 населени места, провела е 27 изнесени приемни – на практика във всяка област на Република България.
Огромната част от постъпилите жалби са свързани със социални права или с неуредици, предизвикани от монополите. С малките победи по тези теми се вдига и обществената вяра, че в Системата може да бъде осъществен пробив. Стига хората да получат смелост и да има кой да ги чуе и подкрепи!
Някой би казал – ударно начало, а след това-рутина. Обратното, ето какво сочат данните, изнесени непосредствено преди оставката на омбудсмана: 122 199 граждани са потърсили съдействие от омбудсмана на България Мая Манолова за близо 4-годишен период.
45 016 са постъпилите жалби и сигнали на гражданите, като в топ пет на жалбите и сигналите през годините са следните нарушения: права на потребители – 11 291 бр.; социални права – 6360 бр.; основни права и свободи – 5858 бр.; право на собственост – 4584 бр.; в изпълнителното производство – 3318 бр.
Дава се и отчет на приключилите жалби и сигнали - 43 569.
Отправените препоръки към държавни и общински органи, от които всяка втора е изпълнена, са 5 113, пише още в отчета на омбудсмана, изнесен в края на август 2019 година.
Общественият защитник поставяше системно и други значими, но и съвсем конкретни теми – забавените заплати на работници в различни региони на страната. Със сълзи на очи в парламента през 2017 г. Манолова изрази възмущението си от дебелокожието и безразличието на управляващите към болката и унижението на тези хора, причинено от некоректни работодатели. Подкрепи и протест на родители и деца срещу непосилно тежките раници, с които учениците ходят на училище.
За много други снимката как тичаш с препълнена с книги раница е просто пиар, за Манолова със сигурност е част от работата, поредна кауза, която поема с ангажимент да постигне резултат. А също така – дело срещу „Топлофикация” и публични разкрития за милионите, спечелени от дружеството от юристконсултски такси, внезапна проверка на условията на живот на пострадалите и останалите без дом след взрива в Хитрино от края на 2016-а година. И още много други инициативи, заявления, посещения…
Това е още един съществен щрих от ефекта „Манолова”, който със сигурност гласи, че няма „малки” и „големи” теми, защото когато си безработен, беден или болен, за теб не важи фризираната правителствена статистика, докато безработицата, лошото здравеопазване или бедността за него са точно 100 процента.
А и „малките” теми, скрити от медийния поток, всъщност се отнасят не за единици, а за хиляди българи, пръснати навсякъде в страната. Всичко това прави Манолова най-успешният омбудсман в историята на институцията, а и един от най-успешните омбудсмани в Европа. Това е залог, че ще бъде и успешен кмет. В поне 80 процента каузите и битките й като омбудсман ще бъдат надградени като кмет, защото практически ще продължи да прави същото, но с друг властови ресурс – ако досега поставяше гласно и публично тези проблеми, то днес ще има лостовете да ги решава. Лостове, които СДС и ГЕРБ също имаха, но които не използваха през годините.
Стъпките в голямата политика
Цялата обществена дейност на Мая Манолова – и преди, и след поемането на поста, се подчиняват на известната поговорка, че „шило в торба не стои”. Притежава природната дарба да бъде лидер във всяко начинание. Учила е в езикова паралелка в гимназията - руски и английски език, завършила е „История” в Москва, икономика и право в УНСС. В Българската социалистическа партия е от 1990 година – точно от момента, в който членската книжка в червено носи предимно проблеми, а не привилегии. Работи като адвокат, в листата на БСП и в Народното събрание попада през 2005 година. Десетки са народните представители, които влизат като нови лица, а кариерата им продължава един, максимум два мандата.
Не и за Мая Манолова. Тя е сред малцината, които още в първия мандат се превърна в партийно и парламентарно „острие”, в национална политическа фигура. През 2007 г. е избрана за член на Изпълнителното бюро на БСП. През 2012 година на конгрес на партията е избрана за председател на Общопартийната контролна комисия на БСП – органът, отговарящ за партийната етика и отчетност, за спазването на Устава на БСП. Народен представител е и в следващите народни събрания, а в 42-то НС е заместник-председател.
Със същата работоспособност и амбиция Мая Манолова в този период е и моторът на създаването на нов Изборен кодекс, поема на гърба си и воденето на най-острите полемики във време на тежко политическо противопоставяне между ГЕРБ и БСП – по предполагаемия опит за фалшификация на вота, по изборните правила, по текущото законодателство. Именно ярката й опозиционност е изтъкната от премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов като повод да бъде подкрепена от мнозинството за омбудсман, за да се „отърват” от нея. Като омбудсман Мая Манолова показа, че може реално да надмогва партийните различия.
И това е естествено – под игото на „Топлофикация” се гърчат и „гербери”, и социалисти, и безпартийни. Мая Манолова бе ефективен и остър политически говорител, запази тези си качества, но ги фокусира в постигането на социални цели, в отстояването на човешки права. Това я прави един от малкото политици, които в годините на преход израснаха до ранга на държавници. Това гарантира, че тя ще бъде един успешен кмет на София.
Кой се страхува от Мая Манолова!?
Всеизвестни са опорните точки на властта, които се мултиплицират в жълтите и проправителствените медии. Мнозина днес обвиняват Манолова, че е партийно оцветена, а се самозаявява като гражданска кандидатура. Да, но Манолова като омбудсман бе действително надпартийна, равно отдалечена от партиите, не използва институцията за опозиционна дейност, а само в защита на гражданите от проблемите, които им създава властта. Но това, че Манолова днес не е в БСП, че обещава да бъде независима и деполитизирана и като кмет, не означава, че се е отказала от идеите си. А те са преди всичко социални! Има два типа концепции за властта.
Едната е „няма ляво, няма дясно, проблемите са конкретни”, другата е в това, че проблемите са конкретни, но може да им намериш леви или десни решения. Десните са в посока на бизнеса, икономическата целесообразност, а левите – в интерес на хората. Мая Манолова със сигурност не е политик, който би казал „няма ляво, няма дясно”, на проблемите тя търси решения в името на човека – доказа го категорично за четири години като обществен защитник.
Зад атаките срещу Манолова личи само страх сред управляващите и техните медийни и политологически клакьори, които изсмукват от пръстите си компромати.
Истеричната кампания срещу Манолова не промени хода на нейната кампания – тя остава позитивна, отворена към обикновения човек. Тя не се подаде на опитите за сплашване, на физическите атаки срещу нейни предизборни клубове и шатри, на дребнавия черен пиар със стикерите, които някой лепи на стъклата на колите на софиянци. Обратното – преходът многократно е показвал, че който компромат вади от компромат страда…
През пролетта на тази година в разгара на „Апартаментгийт”, който показа истинското алчно лице на властимащия елит на ГЕРБ, премиерът Бойко Борисов смени рязко тактиката на кампанията – подкара джипа, раздаваше пари за болници, пътища, училища, мостове. Откриваше заводи, които се оказаха предимно отдавна работещи цехчета. Обещаваше стабилност и просперитет. И ГЕРБ спечели временна победа. Но случи ли се стабилността?
Инвестициите са все така ниски, „Фолксваген” ни задмина и замина на юг, скандалите във властта са ежедневие, доплащаме за здраве годишно сума, равна с тази за изтребителите Ф-16, недоастигат просветни кадри и медици, цените на храни, лекарства и стоки от първа необходимост летят нагоре, а експертите са единодушни, че нова криза чука на вратата.
Днес Борисов пак кара джипа, а Йорданка Фандъкова, ползвайки целия ресурс на общината и местната администрация, също открива обекти, реже ленти, обещава пари, преповтаря ангажименти, казани и преди 4, и преди 8 години, но все стоящи в бъдеще време. При това доста лицемерно, сякаш не ГЕРБ и СДС са управлявали София три десетилетия, сякаш не Борисов и тя самата са били кметове вече три петилетки. Дали софиянецът, пък и българинът пак ще се хване на същата въдица!? От нас зависи!
Мая Манолова ще бъде успешният кмет на София
Няма съмнения, че като кмет на София Мая Манолова ще покаже не само познатите от парламента и институцията на омбудсмана качества и знания. Тя ще покаже нова енергия, нов хъс да се справя с проблемите. И ще успее – защото е един от малкото хора днес, които искат, могат и ще го направят. Ще сменят модела на управление на София, ще ограничат корупцията, ще осъществяват железен контрол над администрацията и над изпълнението на обществените поръчки. Ще бъде не изпълнител на партийни повели, а реален обединител на леви, центристи и десни, ще управлява общината с добри експерти.
Ще формира политиката си на базата на една червена линия, стояща над всичко друго – грижата за обикновения софиянец, за социалните му права, за подобряване на социалния му статус. И затова ще има не богатство, а една много по-важна човешка награда – хората ще повярват в това, че някой в нашата Община ще ги чуе и ще опита да им помогне. Мая Манолова дава шанс на София, нека и София ѝ даде гласа си, за да стане кмет.
