Дни преди вота на 5 юли предизборната битка у нас набира скорост и в чуждите медии, а сред „оръжията“ е и евентуално бъдещо споразумение с МВФ. След локализиране на лагерите „за“ и „против“ сред нашите политици и икономисти в хора от „гадатели“ се включиха и чужди експерти. А както признават някои от тях, „очевидно в България опцията за заем от МВФ не е финансово-икономически, а политически въпрос“.
Факт е, че фондът прогнозира свиване на икономиката ни с 3,5% през 2009 г. и с още 1% догодина. В свой доклад Световната банка пък ни постави в една група с доста по-закъсалите балтийски републики. „Независимо от солидните публични финанси в този предизборен период наблюдаваме голямо намаляване на финансовите резерви на страната“, предупреждава пък американска експертка. Затова и логиката наклонява към сключване на такова споразумение.
Проблемът на политическото говорене обаче е, че то се прави лесно, а всяко нещо си има цена. Защото всички са наясно, че фондът няма да се съгласи току-така да ни отпуска заем при нужда. България не може да се възползва от възможността да ползва т.нар. гъвкаво финансиране, което МВФ предвиди за държави с добри икономически показатели. Защото просто не отговаря на условията за подобна привилегия. Той иска в замяна по-ниски заплати и по-високи данъци. Това обаче никоя от партиите не обещава. Поне в периода преди 5 юли. А после?