Външният дълг на България е намалял със 175 млн. лв. и е достигнал 36,5 млрд. евро в края на май. Делът му от БВП обаче се е увеличил – от 107,7% на 107,9%. Причината за подобна тенденция може да е една – че вместо да нараства, БВП на страната намалява.
Опасната част от борча ни – краткосрочните задължения, са достигнали 13,2 млрд. евро. Плюсът е, че основната част от дълга ни към чужди кредитори е частен. Делът на държавния дълг е малък – 2,7 млрд. евро. Тоест правителството ни е платежоспособно за разлика от частния сектор.
Точно обратната тенденция се забелязва при резервите на страната ни. През май те са достигнали 11,8 млрд. евро. Те обаче за разлика от дълга ни намаляват. Миналата година през лятото резервът ни е бил 14,4 млрд. евро. Тоест около 2,6 млрд. евро от него са се стопили.
Какво означава това? Първо, че ако кредиторите сега си поискат парите, нямаме средства да ги покрием. Така да се каже, частниците „висят“ пред тях с 1,4 млрд. евро – сумата, с която дългът превишава резервите ни.
Второ, ако тази тенденция продължи, има голяма опасност кредитният рейтинг на страната да бъде намален. Стане ли това, ще скочи моментално и цената на чуждия финансов ресурс, който България евентуално може да привлече. А това почти автоматически означа още по-високи лихви по кредитите на нашия банков пазар. Да му мислят тези, които ще теглят и изплащат заеми.