Има ли нужда и реална възможност за налагането на алтернативна валута, която да избута долара от световната търговия със стоки и услуги? Този въпрос е актуален отдавна, но като приоритет бе вписан в дневния ред на развитите и развиващите се икономики в края на 2007 г., когато Чичо Сам се разболя тежко.
Първи за това заговориха Русия, Китай, Иран и Венецуела. Вчера в Риад Саудитска Арабия, Бахрейн, Кувейт и Катар подписаха споразумение за създаване на единна парична система. Тя ще стане факт от 2010 г., но дали ще претендира за мястото на долара в регионалната петролна търговия, все още не е ясно. Все пак новата история на Персийския залив показа, че доларът има „силни“ поддръжници, макар и да губи пазарни позиции.
Руският президент Медведев в навечерието на лондонската среща на Г-20 през пролетта на 2009 г. открито заяви, че трябва да се създаде кошница от валути, която впоследствие да се обедини в супервалута. “Сегашната парична система не се е справила с предизвикателствата“, категоричен бе той.
Тогава много експерти подчертаха, че Русия демонстрира мускули, но темата не заглъхна. Ето че и финансовият директор на МВФ Джон Липски призна на икономически форум в Петербург, че е възможна появата на нова резервна валута в глобален мащаб, която да измести американския долар. Той, естествено, предложи неговата институция да поеме тази „тежка отговорност“. Така от медийна новина „джудже“ в колонките на вестниците темата за замяна на долара започва да добива все по-голяма важност. Нищо чудно скоро да се появи и реална алтернатива. След като глобалната икономика се променя, защо не и световната валута.