Един поглед към тълпите, които изкачват Акропола, показва обикновено атинско лято, въпреки заплашителния тон, идващ от Брюксел. Премиерът Алексис Ципрас все още твърди, че може да сключи сделка с кредиторите на Гърция този месец, за да отблокира така нужните спасителни средства, като избегне нови мерки за икономии, които може да причинят друга дълбока рецесия.
Но неговият оптимизъм не се споделя от мнозина. Дори поддръжниците на неговата радикална лява партия СИРИЗА знаят, че може да са нужни реформи на пенсионноосигурителната система и на трудовия пазар, които Ципрас нарича "червени линии", за да остане Гърция в еврозоната (неотдавнашно проучване показа, че 79 процента от гърците подкрепят оставането на страната в еврозоната). "Накрая ще трябва да направим отстъпки, но поне Алексис се бори", казва пенсионираният строител Василис Стангос.
Наставниците на спасителната програма - Европейската комисия, Международният валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ), са разочаровани от постоянния неуспех на Гърция да изготви заслужаващ доверие план с реформи.
Междувременно Ципрас неколкократно призовава за "политическо" решение. "В груб превод, това означава, че Атина иска пари при възможно най-малко условия", каза отегчен европейски служител.
През изминалата седмица Комисията отхвърли последните гръцки идеи, които включваха допълнителни 500 милиона евро от данък добавена стойност (ДДС), но без план за събиране на други 500 милиона от съкращения на разходи за пенсии.
Не помогна и това, че Атина не изпълни задължението си по изплащане на вноска от 300 милиона евро на МВФ на 5 юни. Нейният нов план е да обедини четири вноски, дължими през юни, в едно единствено плащане на 1,5 млрд. евро в края на месеца, използвайки вратичка, използвана от Замбия през 80-те години на миналия век. Нервите на кредиторите се опънаха отново, когато Ципрас нарече техните последни идеи за реформи "абсурдни".
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който преди беше най-добрият приятел на Гърция, се ядоса, когато Ципрас отхвърли списъка като "предложенията на Юнкер".
Гръцкият премиер се срещна с лидерите на Франция и Германия на срещата на високо равнище ЕС-Латинска Америка в Брюксел на 11 юни; тримата се договориха "да засилят" разговорите. Но следващата стъпка зависи от гърците. След почти четири месеца на преговори с темпа на охлюв, сякаш сега кредиторите ще могат да изобличат Гърция в блъфиране.
Въпреки това СИРИЗА вече гневно отхвърли техните искания. Партията дори е ядосана на умерените планове на Ципрас. Преди да отпътува за Брюксел той призова партийните шефове да подкрепят споразумение, твърдейки че няма да свика предсрочни парламентарни избори. Въпреки това 22-ма депутати от СИРИЗА негодуват, което може да е достатъчно за сваляне на правителството.
Задават се още крайни срокове. Спасителната програма на Гърция изтича на 30 юни; говори се за разширяването й до март и за отпускане на около 10 млрд. евро от предишен фонд за капитализация на банките, за да бъде сигурно, че Атина ще може да прави плащания до края на 2015 г. Но това ще изисква изглаждане на взаимоотношенията с Комисията и добрата воля на Германия и другите страни, които ще трябва да одобрят удължаването.
Гърция трябва да върне 6,5 млрд. евро на ЕЦБ през юли и август. Банковите депозити намаляват, тъй като гърците се притесняват от неприятната перспектива за контрол над капиталите. Правителството остава без пари, за да плаща пенсии и заплати, да не говорим за МВФ. Без нова помощ, със сигурност ще обяви неплатежоспособност. Ципрас отчаяно се нуждае да обуздае опозицията в своята партия и да представи по-убедителен план с реформи.
Още по темата: ЕС трескаво се готви за излизане на Гърция от еврозоната
Треската, обзела Европа във връзка с неизвестността около съдбата на Гърция и на еврозоната, е главна тема в днешните западноевропейски вестници. Лондонският "Дейли телеграф" описва буквално по минути развоя на събитията в безрезултатните вчерашни надлъгвания между Атина и международните й кредитори, като изтъква един основен извод: Европа спешно крои план за контрол над капиталовите потоци от и за Гърция, защото "обявяването на несъстоятелност е практически неизбежно".
Последният безплоден опит за преговори траял само 45 минути, като всяка от двете страни казала, че очаква другата да направи компромис, с който да се преодолее задънената улица. Възелът на противоречията този път бил въпросът за пенсиите в Гърция.
Кредиторите искат още по-драконовски орязвания на пенсиите, които вече са намалени с 44 на сто. Атина е категорично против. При липсата на компромис кредиторите вече готвят ултимативна оферта със заплахи за капиталов контрол, пише пратеникът на "Телеграф" от Брюксел.
Цитира се германският еврокомисар Гюнтер Йотингер, който каза вчера, че Брюксел трябва да се подготви за въвеждането на извънредно положение в Гърция, включително за социални вълнения и за спиране на доставките на основни, включително медицински продукти и материали, ако няма споразумение на 1 юли.
В същото време Гърция обвинява Европа, че заговорничи за смяна на режима в Атина, пише "Телеграф". Тя подозира, че кредиторите умишлено се стремят да предизвикат политическа криза в страната. В необичайно остро изявление премиерът Алексис Ципрас е заявил, че европейските кредитори водят подмолна борба срещу демократично избраното гръцко правителство и предупредил, че неговата страна ще защищава суверенитета си, каквито и да са последствията. Той призовал институциите на ЕС и МВФ да проявят реализъм.
Източници от управляващата гръцка партия "Сириза" са съобщили на "Телеграф", че Атина може да открие съдебна процедура против въвеждането от Европа на ограничителни мерки срещу Гърция, които неизбежно биха довели до излизането й от еврозоната.
Германският вестник "Зюддойче цайтунг" също съобщава, че лидерите на еврозоната и на Европейската централна банка готвят планове за въвеждане на капиталов контрол над Гърция, в случай, че няма споразумение до края на тази седмица. Според вестника на Атина ще бъде връчено ултимативно споразумение и тя ще бъде изправена пред драконовски мерки, ако не предложи задоволителни отстъпки по време на заседанието на финансовите министри от еврозоната през уикенда.
Според "Телеграф" капиталов контрол за последен път е бил наложен на Кипър през 2013 г. и то по искане на неговото правителство, след като ЕЦБ е заплашила да спре спешната си помощ за кипърските банки. Вестникът припомня, че контрол над капиталовите потоци може да бъде наложен само по искане на страна членка на еврозоната.
Междувременно шефът на ЕЦБ Марио Драги е предупредил, че споразумение с Гърция е спешно необходимо, защото търпението на финансовите пазари и борсите се изчерпва в очакване на евентуален гръцки фалит. Той е подчертал, че "топката е в гръцкия двор" и Атина трябва да направи компромисната стъпка.
В собствен авторски анализ друг британски вестник - "Гардиън" - започва с директно внушение: "Европа трябва да спаси Гърция, като и помогне да се спаси сама". Последствията от задържането на Гърция в еврозоната ще бъдат тежки, но тези от излизането й ще бъдат още по-лоши. Те ще бъдат не само икономически, но също така човешки, геополитически и исторически. Европа никога вече няма да бъде същата, пише авторът - Тимъти Гартън Аш.
Той изразява удивление от това, че вижда в страните от Северна Европа "сравнително безразличие", към съдбата на Гърция и към страданията на гръцкия народ, като отбелязва, че там Гърция е по-често обект на анекдоти, отколкото на сериозна загриженост. Но авторът вижда и две опасни илюзии, които битуват в Европа относно гръцката сага.
Първата е широко разпространената презумпция, че гръцко-германската игра на "котка с мишка" ще завърши с някакъв компромис в последната минута. А втората е че т.нар. Грексит - (излизане на Гърция от еврозоната) е нещо не особено важно, и че дори това може да се окаже здравословно за еврозоната и за ЕС.
"Гардиън" обаче не е съгласен с тези презумпции. Според него излизането на Гърция от еврозоната би имало дълбоки последици за самата нея и за бъдещето на ЕС и за неговото място в света.
Ако това стане, никой не знае какво точно ще се случи. Ясно е, че то ще причини огромни страдания на гръцкия народ - родоначалник на демокрацията, който и без това вече направи немислими жертви. В Атина вероятно ще дойде на власт още по-радикално правителство, което, например, може да блокира разширяването на санкциите срещу Русия заради Украйна, предполага авторът.
Москва би била повече от щастлива да разиграе картата на политическата солидарност между две православни страни, пише той. Това рязко би повишило и ролята на Турция като неоспорим регионален лидер на вратата към Близкия изток, отбелязва вестникът. То би дало и възможност на Китай, който вече стъпи икономически в Гърция, да засили още повече икономическото си влияние там, а значи и в Европа.
Затова, дори ако нямате и капка симпатия в безчувствените си сърца спрямо Гърция, но ако имате мозък в главите си и ако ви пука за бъдещето на Европа, ще разберете защо трябва да спасим Гърция, заключава авторът на "Гардиън".
БТА
