Събитията в Гърмен не могат да бъдат отъждествени с инцидентите в Сърница, в Катуница, в Пазарджик, в Асеновград или в Харманли. В Гърмен много силно надделява социалното, клановото, а не толкова религиозното. И явно се търси определен тип надмощие в контекста на наближаващите местни избори.

Подобна ескалация на напрежението виждаме тогава, когато има някакви местни предизвикателства - избори, решаване съдбата на кметското място, на общинския съвет. При другите случаи имаме специфика, която е по-скоро свързана с генезиса на конкретната общност. Например, в Сърница и Пазарджик хората там чрез религията осъществяват своята социална реабилитация. Те търсят своите материални облаги, финансови компенсации, но всичко това става под булото на определени религиозни, нетрадиционни за България вероизповедания. Като казвам нетрадиционни имам предвид различни от източното православие, олицетворявано от българската православна църква - евангелисти, различни ордени и църкви, които нахлуват в рамките на тези общности, проповядвайки своите идеи, но също така , давайки съответните социални помощи. В същото време, това можем да го кажем и за мюсюлманите. Класическият случай е с Ахмед Муса, който допреди няколко години се е казвал Иван Колчак. Като по чудо той за кратко време се трансформира в салафитски проповедник и не приема нормалния, традиционния за българските земи ислям. Очевидно е, че става въпрос за изповядване на религия по начин, по който той си намира спомоществователи. С други думи казано – комерсиализира своята религиозна принадлежност.

Всъщност, религията се комерсиализира в рамките на най-уязвимите социални общности, особено - сред ромското население. Виждаме ги и такъв е случаят в Пазарджик, в Харманли и ,за съжаление, стигаме до едно ниво, което се превръща в заплаха за българската национална сигурност.

Тези хора в желанието си да постигнат своите материални облаги и компенсации стават обект на зарибяване, т.е. част от тях доброволно са индоктринирани. От материалния стимул те минават във фазата на силно идеологизиране и стигат до състояние, което ние експертите наричаме "спящи клетки". Такива хора предоставят логистика, финансиране, насочват, превръщат се в каналджии на други, които са истински джихадисти по пътя им от Европа през Турция за Сирия. Очевидно е как, тръгвайки от чисто материален стимул, те стигат до идеологическото посвещение, което е особено рисковано за националната ни сигурност.

Това, което ме притесни лично в статистиката, изнесена преди известно време от представител на нашите служби е, че през България са преминали към 1000 джихадисти. Става ясно, че страната ни вече е един много сериозен канал за подобен тип хора.

Спомняте си, че имаше случаи на терористи, които бяха задържани у нас по сигнал от партньорски служби. Говоря за френския гражданин, за който имахме информация от тях. Но когато има синхрон между отделните европейски държави, тогава има добър резултат.

Да, говори се усилено за гнезда у нас на джихадистки групи в няколко села и за съжаление, това е новост в картината, която се появи отпреди година-две. Преди 4-5 г. ние нямахме подобен тип явления. Тези факти повишават отговорността на съответните правоналагащи органи у нас, най-вече ДАНС и прокуратурата.

От една страна нееднократно бе поставян въпроса, че България трябва да приеме закон срещу тероризма. Бе взето решението в Съвета за сигурност на ООН, че всички страни-членки трябва да въведат такива норми в законодателството си. В България към днешна дата не ми е известно през парламента да е минавал такъв текст, за който пък се говори, че много активно работели съответните институции. Имали сме обсъждания в работна група с експерти от министерства, с представители на съдебната власт и смятам, че много скоро те ще внесат такъв текст. Отделен е въпросът за силния синхрон между българските служби и европейските партньори, най-вече от страните, от които тръгват тези джихадисти. На първо място Франция, Германия, Великобритания, Италия... за съжаление, цяла Западна Европа е пламнала.

Смятам, че е време за една общоевропейска стратегия за борба срещу тероризма. Нееднократно съм споменавал - ЕС трябва да има обща емиграционна политика, т.е. обща стратегия какво правим с кандидатите за бежанци на нашия континент. И да имаме много ясна представа как ще противодействаме на съюзно равнище на нарушителите и терористите. Засега имаме добър синхрон с държави, които се превърнаха в нещо като "износители на тероризъм" - западноевропейските страни, които си сътрудничат добре със САЩ. Но моето впечатление е, че не всички 28 страни – членки на ЕС имат качествено сътрудничество и координация помежду си.

Ако трябва да обобщя - в България е време да имаме ясна представа и да разберем, че обстановката у нас и около нас се промени, особено през последните години. Тенденцията е видима - влошаване на ситуацията.

Ние самите трябва да коригираме правната си уредба и да имаме много по-голяма степен на ефективност по отношение на противодействието. Нека да прилагаме твърдата превенция - това, което прави ДАНС и прокуратурата, но не самоцелно, а облечено в европейски нормативи. Имам пред вид, че когато се проведе акция на ДАНС ние не бива да научаваме за нея от медиите, а да се правят пресконференции, да се държи информирано общественото мнение, да има отчети. Не бива да забравяте, че именно общественото мнение е един от факторите за предотвратяване на подобен тип негативни процеси. На второ место е меката превенция - да са налице програми за социализиране и ресоциализиране на уязвимите слоеве от населението. Борбата срещу радикалните идеи трябва да се поведе още преди те да са завладели социално уязвимите групи.

Добър пример имаме от Франция - наскоро правителството там гласува 100 млн. евро програма, която ще бори езика на омразата. Защото противопоставянето на отделни прослойки от населението едни срещу други е част от проблема. Така трябва да се действа и у нас - да бъдат очертани факторите на заплахи и те да бъдат елиминирани още на ниво мека превенция.

Питате какво да направи ДАНС, след като има информация за джихадистки групи, съсредоточени в наши села. Агенцията проста трябва да се води от закона - ако има доказано престъпление и нарушение на законите, след като виждате, че дори пропаганда за терор в социалните мрежи вече се инкриминира, те трябва да вземат бързи мерки. Както стана с имама в Харманли, който се рекламираше със символите на "Ислямска държава"- ДАНС автоматично реагира. И правилно - не биваше да се чака този човек от пропаганда в социалните мрежи да премине към организиране и извършване на терористични актове.
------------

Проф. Владимир Чуков, експерт по национална сигурност.