Лятото на 1991 г. България имаше своята нова Конституция. Тя стана факт след бурни политически дебати, в една екстремална обстановка, след бойкоти, гладни стачки....., но такава беше България тогава. Не, че днес е по-различно. Няколко месеца, след като се определихме като демократична и правова социална държава с пазарна икономика, буквално в последната минута, бе приет и Закона за местната администрация и местното самоуправление и това даде възможност през месец октомври да се проведат първите демократични избори в новата ни история. Така стартира надеждата за институционалната промяна на България.
Анализирайки развитието на политическите процеси след това, днес можем да направим извода, че заложеното разделение на властите в Конституцията не отговаря на обществено-политическите реалности и не позволява да се изпълни със съдържание същността на прокламираната държава. Днес, ние нито сме демократична, нито правова, нито социална държава, нито развиваме пазарна икономика. Все повече се задълбочават противоречията между заложеното в Основния закон на държавата и реалното функциониране на отделните власти(законодателна, изпълнителна, местна.... медии).
Тези няколко въвеждащи изречения имат за цел едно - да поставят обективната основа за оценка на едно събитие, което онагледява несъстоятелността на днешната власт. На честването на 139- годишнината от Априлското въстание, в гр. Панагюрище, се случи нещо съвсем закономерно.
В целия си ръст, пред цяла България и света се видя голямата пукнатина в морала и манталитета на двама български политици пряко избрани от народа. Защо казвам, че е закономерно. Защото е заложено в двойствения характер на водената политика. Какво можем да очакваме от един Президент, който знаем как беше нарочен да стане такъв, как беше избран и какво извърши през всички тези години като Президент? Единици са хората, които въобще го възприемат като такъв. И това са само тези, чиито представител е той- индоктринираните. Едва ли някой си е представял, че пряко избраният от българския народ Президент може да има толкова ниско одобрение за дейността си, да е подложен на толкова много подигравки. Неадекватността тук е недопустимо голяма. В същото време, тези които го "направиха" Президент не показват и капка свян от политическата си безотговорност. Ако целта бе да се игнорира и обезличи президентската институция - задачата е изпълнена перфектно.
И на фона на това, един български кмет на община ни дава искрица надежда, че българският дух е жив. В своята реч, която е достойна да намери място в българската политическа история, Кметът показа лицето на истинския държавник. Колкото и клакьорски изявления да се правят -били ли сме под турско робство- толкова по-очевидна става разликата между Президента- марионетка и българина, било то кмет или гражданин.
Спорът не може да бъде лингвистичен. Спорът не може да бъде тълкувателен. За българския народ най-тежките години са годините на турското робство, когато не само бе заличена българската държава, българският народ загуби възможността за цивилизационно развитие, унищожен бе цветът на нацията, изтрити бяхме за света. И нашето оцеляване е благодарение на духа, вярата и езика, на саможертвата на хиляди знайни и незнайни българи, на изгорелите в пламъците на Априлското въстание. Много политици от Освобождението до днес пренаписваха историята ни. Но това, че сега в 21 век, в България се насажда национален нихилизъм и се обучават подрастващите в чуждопоклонничество и властта е основният двигател това да се случва е сигнал, че българският народ трябва да изгони тези политически актьори от сцената. Защото този тип политика ражда като отговор екстремни политически формации, разделя обществото и има катастрофални последици. Посочете една днешна държава, която така безрасъдно да се ровичка из собствената си история, за да извлича политическият й елит дивиденти, за да прикрива неспособността си да даде на гражданите добър живот, просперитет и най-важното – основите на бъдещото си съществуване като държава. Няма да можете, защото това води до разпадане и разпиляване......

Васил Калинов
политолог