От очаквания за пет милиарда евро, колкото се предполага, че биха били парите, които Гърция може да получи като предплата от Русия за строежа и функционирането на прословутия газопровод "Турски поток", до скептицизъм и занижени очаквания. Такава е характеристиката на много нашумялата визита на шефа на Газпром Алексей Милер и за срещата му с гръцкия премиер Алексис Ципрас, на която стана ясно, че вероятността за енергийно споразумение между Атина и Москва е особено мъглява, а самият проект за газопровода "Турски поток" в частта му през Гърция все още на много ранен етап.
Въпреки усилията както на руската, така и на гръцката страна да запазят тази тема на видно място в дневния си ред с изявленията, че "ние сме на добър път и преговорите продължават", споразумение за газопровода не бе подписано, а и не бе споменато нищо за предплащане и незабавни финансови ползи за Гърция.
Вместо споразумение, изявленията на Милер показаха наличието на много трудности, пред които е изправен този проект, а преди всичко и самият Газпром, срещу който днес Европейската комисия се очаква да обяви започването на процедура за налагане на санкции в размер на милиарди евро заради монополни практики. Достатъчно е изявленията на Милер да бъдат прочетени по-внимателно, за да се види, че шефът на руския гигант бе в Атина, като погледът му бе обърнат към предстоящите санкции на Еврокомисията. Всичко казано от него не бе адресирано до гръцката страна, а до Брюксел.
Първо той увери, че "проектът за газопровода ще бъде реализиран съгласно европейското законодателство", че "това не е проблем за руската страна", че тръбата ще се строи от "руско-европейски консорциум", и че "европейски компании вече са проявили интерес за участие в нея". Какво показват неговите изявления? Че натискът върху руската компания е голям, а това обяснява може би по-занижените очаквания, ако се съди по неговата обща фраза, че "преговорите с гръцкото правителство продължават" и по факта, че все още няма подписано споразумение.
Но и без натиска от Брюксел, по чисто политически съображения самият проект за газопровода е доста противоречив, мъгляв и все още на особено ранен стадий, за да се говори за предплащания, свързани с бъдещи печалби. Четири за момента са основните трудности, поради които този проект се очертава като неосъществим. Първата и основна се отнася до това, че проектът трябва да бъде одобрен от Европейската комисия.
С други думи, необходимо е европейско съгласие. Втората се свежда до това, че за да се осъществи този проект, газопроводът трябва да бъде съобразен с европейското законодателство. А това означава, че компанията, която ще го менажира, не бива да е същата, която ще бъде и доставчик на природен газ, тоест Газпром. Руснаците са убедени, че за разлика от "Южен поток", този път ще преодолеят юридическите възражения на ЕС. Третата е, че отсега не може да се говори за приходи, след като са неизвестни клиентите за този газ и точно какво ще плащат. Четвърто, съобщенията за "Турски поток" все още се намират в ранен стадий, тъй като има разногласие между президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган по въпроса за намаляването на цената на природния газ, който турците ще купуват.
Тогава защо Милер дойде в Атина? Ами просто, за да отправи послание към Брюксел ден преди решението за ЕС за евентуално налагане на санкции. В същото време Лявата платформа, фракция в правителствената партия СИРИЗА, изрази недоволство от позицията на Москва. В статия, озаглавена "Залогът на визитата на Милер в Атина" изданието на тази фракция пита дали ще бъде направен скок или не в гръцко-руските отношения. Авторът на материала смята, че "Москва е тази, която носи отговорност, за да бъде направен този скок". "Атина е решена. Най-вече Русия е тази, която следва при днешните обстоятелства да покаже смелост, прозорливост и решителност", пише изданието.
От друга страна, каква връзка сега може да имат гръцките праскови с газопроводите? Но ако се замисли човек, връзка има и тя е, че този въпрос бе обсъждан по време на неотдавнашното посещение на гръцкия премиер Алексис Ципрас в Москва, и че на него Атина се надяваше на отмяна на руското ембарго върху гръцките земеделски продукти. Тогава руснаците дадоха ясно да се разбере, че не е възможно ембаргото да бъде вдигнато веднага и предложиха трудно разбираем план за създаване на гръцко-руски смесени дружества, който всъщност е неосъществим. Освен това Европейската комисия обяви, че отделни страни, спрямо които Русия смята да отслаби ембаргото за доставки на храни, ще могат да подновят износа си само с разрешение на Комисията.
БТА
