Забележително е колко много надежди в бизнес преговорите се залага на гръмките заплахи, както очевидно добре знае Алексей Милер, шефът на руския газов гигант Газпром. На енергийна конференция в Берлин в началото на седмицата Милер предупреди страните от Европейския съюз, които работят за общоевропейски енергиен съюз, че създаването на орган, който да купува газ за цяла Европа на единна цена ще означава, че мнозина от тях ще трябва да плащат повече, а не по-малко. "Единната цена не е най-ниската цена. Тя очевидно ще бъде най-високата цена", каза Милер.
Всъщност няма нищо очевидно около не твърде завоалираната заплаха на Милер. По принцип, колкото по-голям е клиентът, толкова по-голяма е отстъпката, а единен европейски купувач за руския газ може да очаква да договори доста прилична цена. Страхът на Европа от евентуално спиране на руските доставки значително намаля през последната година.
Ако Милер си въобразява, че ще може да убеди единен европейски орган да купува по най-високата цена, плащана от отделна европейска страна, то той може би се е надишал с твърде много от изпаренията на компанията си. В същото време обаче той е прав, че някои европейски страни, които в момента се радват на благоприятни условия, включително Германия, могат да очакват повишение на цената на газа, ако бъде въведена единна система за купуване на газ. Газпром и руското правителство използват този аргумент, за да убедят европейските страни да не приемат идеята за силен централизиран енергиен съюз.
Тази стратегия постигна някои успехи, най-новият - с малко помощ от Турция. На 7 април Волкан Бозгър, турският министър за Европейския съюз, се срещна в Будапеща с министрите на външните работи на Унгария, Гърция, Сърбия и Македония, за да обсъдят енергийната сигурност. Голяма част от дневния ред бе свързаната с предложения от Газпром проект "Турски поток", който ще пренася газ до гръцко-турската граница и оттам към Европа. Сътрудничеството на четирите европейски страни за "Турски поток" може да означава отдръпване от енергийния съюз и насочване към Москва.
"Турски поток" бе обявен за първи път от Милер през декември, малко след посещението на Владимир Путин в Турция, при което той неочаквано обяви спирането на предишния проект на Газпром, "Южен поток", оставяйки европейските си поддръжници на сухо. "Южен поток" трябваше да пренася газ от Русия през Черно море директно до България. Европейската комисия обаче настояваше проектът да бъде променен, тъй като Газпром щеше да притежава едновременно газопровода и газа, течащ по него, което противоречи на европейските правила. Отменяйки проекта, Русия загуби голяма част от надеждността си и може да срещне трудности в убеждаването на останалите да вземат насериозно предложенията й за нови газопроводи.
Въпреки това унгарският премиер Виктор Орбан, който е сред най-големите симпатизанти на Путин в Европа, побърза да даде сигнал, че подкрепя "Турски поток". Когато Путин посети Будапеща през февруари, Орбан заяви, че всеки който си мисли, че Европа би могла да има енергийна сигурност без руските изкопаеми горива, "гони призраци". Гръцкият премиер от радикалната левица Алексис Ципрас е също толкова положително настроен. При посещението си в Москва миналата седмица той приветства обещанието на Путин, че новият газопровод ще направи Гърция енергиен център. Основната му грижа бе да осигури, че гръцката част на тръбопровода, няма да се казва "Турски поток". "Гърция и Унгария са най-силно проруски настроените страни в Европейския съюз и Русия се опитва да се възползва от това", казва Петер Креко от Political Capital, мозъчен тръст с централа в Будапеща.
Някои от тези прокремъски увертюри са от същия тип гръмки заплахи като заплахите, които Милер обича да размахва. Пътуването на Ципрас до голяма степен бе политически еквилибристика в угода на неговите избиратели, гневни на ЕС. При все това европейският енергиен съюз се очертава по-слаб, отколкото можеше да бъде. Задвижващата го личност е Доналд Туск, председателят на Европейския съвет, който на предишния си пост като премиер на Полша бе решен да направи Варшава независима от руските енергийни доставки.
Туск даде идеята да се създаде единен колективен купувач на руски газ в реч, която произнесе през април 2014 година. Когато Европейският съвет публикува първоначалното си изложение за енергийния съюз на 19 март тази година, идеята вече не бе толкова смела. Документът призовава страните да създадат регионални групи за съвместна търговия с енергия, но участието няма да бъде задължително. Призовава се към по-силно развитие на трансграничната енергийна инфраструктура, без обаче да се уточнява дали фондовете на ЕС ще бъдат на разположение за тази цел. Говори се много за диверсификация на енергийните източници, но малко от приказките са конкретни.
Страните, чиито представители миналата седмица се срещнаха в Будапеща, по подобен начин поставиха ударение върху диверсификацията на енергийните източници, но в техния случай, доста странно, изглежда ставаше дума за увеличаване на доставките от Русия. Икономическата привлекателност на сделка с Русия за малките страни, силно зависими от нейния газ, са очевидни. За по-големите играчи - Брюксел и Москва - въпросите са колкото икономически, толкова и геополитически.
ЕС иска да се освободи от зависимостта си от руския газ, която го парализира в справянето с руската агресия в Украйна. Русия е в подобна позиция - Газпром зависи от украинските газопроводи, за да доставя газ до европейските си клиенти и техните скъпоценни евро. Милер се надява скоро да приключи с това. Той обяви в Берлин, че изтичането на действащия договор през 2019 година, Газпром се надява да спре да доставя газ за Европа през Украйна и вместо това да използва "Турски поток". Или поне се надява да използва заплахата с "Турски поток", за да се опита да постигне по-добра сделка.
БТА
