Дълго време Германия бягаше от въпроса за имиграцията. Най-напред тя не искаше да бъде страна на имигрантите и умишлено избягваше да говори за това явление. Чужденците, дошли да живеят и работят в Германия, бяха наричани просто "гастарбайтери" или пък "пришълци", като и двата термина загатваха, че става дума само за временен престой на територията на страната. Впрочем, първоначално намеренията бяха именно такива.

Най-вече консервативните партии се бояха от понятието "имиграция" като дявол от тамян. Междувременно обаче Германия се превърна в една от най-предпочитаните страни - само САЩ я изпреварват по брой на имигрантите. През последните години Германия стана много пъстра. И едва ли има сериозен политик, който да отрича, че Германия е страна на имигрантите.

Това обаче не дава отговор на въпроса дали германците са убедени, че имигрантите са от полза за страната и обществото им. Политиката и бизнесът вече отговарят на този въпрос утвърдително и дори преминават към следващото важно питане: какви имигранти ѝ трябват на Германия?

Дебатът по този въпрос е изключително важен - още повече, че Германия изостава сериозно в това отношение. Други държави отдавна вече са формулирали критериите си за прием на имигранти, което от своя страна им позволява да се включат в глобалното състезание за привличане на квалифицирана работна ръка. Дълго време Германия стоеше доста зле в това състезание. Причините за това са най-разнообразни - езикови, бюрократични, политически. Не без значение е и фактът, че Германия просто не виждаше смисъл да се включва в тази надпревара.

Печеливши и губещи

Ако сега, в рамките на дебатите около идеята за закон за имиграцията, Германия реши да обяви публично кои чужденци иска да приеме, тя трябва да е наясно, че по този начин ще каже и друго, а именно - кои чужденци не иска. Да вземем следния пример: двама души кандидатстват за убежище, но шансовете им не са особено големи. Единият обаче е високо образован и би бил наистина ценен за германската икономика. Какво тогава? Образованият получава убежище, а другият да си ходи?
Има и още нещо: надпреварата за привличане на най-умните глави отдавна е разделила страните по света на печеливши и губещи. В това състезание бедните държави губят своите най-талантливи кадри, а това изтичане на мозъци намалява още повече шансовете им да постигнат благосъстояние. И обратното: богатите държави могат да разчитат на високо мотивирана работна ръка, която при това се задоволява със сравнително ниско заплащане.

Наскоро медиите писаха, че в Манчестър работят повече лекари от Малави, отколкото в самата държава Малави. Дали това отговаря на истината, е друг въпрос. Проблемът обаче е реален. Как например Гърция да си стъпи отново на краката, след като най-кадърните ѝ хора бягат в чужбина? Разбира се, това не може да бъде аргумент за ограничаване на трудовата миграция, но това неравновесие би трябвало да е повод за сериозен размисъл.

Трябва да се има предвид и друго: когато германският бизнес се оплаква от недостиг на квалифицирана работна ръка, той се ръководи основно от икономическите си интереси, а не от общото благо. Работодателите се радват, когато при тях идват хора, в чието образование са инвестирали други държави и които имат много по-малки претенции от германците. Но трябва да сме наясно, че подобно на гастарбайтерите, повечето от които противно на очакванията не се върнаха в родните си страни, квалифицираните чужденци също няма да си тръгнат, дори ако икономическите условия се влошат.
Сега се полагат основите

И ако целта на Германия е да попълни редиците на излизащите в пенсия хора от поколението на т.нар. "бейби-бум", това означава, че в рамките на броени години страната ще трябва да приеме милиони имигранти. Може ли някой да гарантира, че германското общество ще се справи с интеграцията на толкова много хора? Освен това изобщо не е сигурно, че и в бъдеще развитите икономики ще имат нужда от толкова много работна ръка, колкото днес. Хората обаче не са стока, която лесно може да бъде върната обратно.

Всичко това не говори против дебата за имиграцията. Тъкмо обратното: крайно време е Германия да започне да се отнася сериозно към тази тема. Защото сега се задава посоката, сега се полагат основите на едно развитие, което ще промени германското общество из основи.
DW