Руският президент Владимир Путин даде началото на голямата игра откъде ще минава пътят на руския газ през Балканите за Европейския съюз с изказването си направено късно снощи в Будапеща.

В унгарската столица той заяви, че "Русия би могла да насочи подводен газопровод за България, ако получи помощ от Европейския съюз". В същото време стопанинът на Кремъл подчерта, че връщане към "Южен поток" в предишния му вариант е невъзможно и няма да има никакъв отказ от сътрудничеството с Анкара в рамките на проекта "Турски поток". С тези си думи още веднъж на най-високо равнище Москва за пореден път ясно заяви, че проектът "Южен поток" е спрян. Но това не е най-важното. В изявлението си руският държавен глава подчерта още, че отказът от даден тръбопроводен проект не трябва да бъде разглеждан като "наказание" за една или друга държава, а напротив приканва към сътрудничество всички страни от региона на Балканите и Централна Европа в името на сигурността на енергийните доставки. Казаното от него са важни сигнали, които властта в София трябва да разбере, защото в тях се съдържа шансът за едно бъдещо нормално сътрудничество в газовата област.

Едновременно с това изявлението на г-н Путин за евентуален възможен подводен газопровод, който да стига до България, не трябва да ни главозамайва и да ни внушава едва ли не, че територията на България не може да бъде заобиколена /това се случи на два пъти със "Син поток" и сега с "Турски/ или да се възприема като сигнал, че "Турски поток" няма да го бъде. На всички трябва да бъде ясно, че казаното от стопанина на Кремъл по време на неговата знакова среща с президента Реджеп Ердоган от 1 декември 2014 г. не са просто хвърлени думи на вятъра. Проектът под название "Турски поток" ще се изгради и за това говорят бързите действия на "Газпром" и неговите турски партньори от началото на февруари, когато беше посочен маршрутът и точните срокове за неговото пускане в експлоатация до края на 2016 г.

Изявлението на г-н Путин за възможната подводна отсечка към България е по-скоро сигнал към властите в Анкара и Атина, основните печеливши от изграждането на "Турски поток", че Русия има различни варианти, откъдето да минават нейните тръби и газ. И тези варианти са достатъчно желани, за което пък говорят действията и инициативите на правителството на премиера Бойко Борисов след спирането на "Южен поток". Така че ако между Турция и Гърция възникнат недоразумения по хода на преговорите около бъдещето на газовия хъб на тяхната граница и перспективите на всяка една от тези държави да се възползва от изсипалото им се "газово богатство" или ако пък се появят непреодолими търкания между Русия и Турция или Русия и Гърция, тогава част от тръбите на "Газпром" винаги могат да завият и към България. Но не станаха ли много АКО... Имайки предвид държавническото поведение на политиците в нашите две южни съседки, трудно можем да си представим подобни варианти, но всичко е възможно.

При всички положения София трябва отсега да се готви за новата география на газовите потоци, която Москва предложи на 1 декември. А тя по-скоро говори затова, че ние ще загубим досегашния си транзит за Турция, който е голямата част от транзитирания през нашата газопреносна мрежа газ. След пускането на "Турски поток" тези количества ще отиват директно в района на Истанбул. Предстои ни битка за спасяването на нашите тръбопроводи.

Предложенията на г-н Путин ясно показват, че Москва има избор, технологични възможности и изобилие от "синьо гориво", добивано на сравнително ниски цени от гигантските находища в Западен Сибир. В случай на форсмажорни или някакви други обстоятелства, които могат да не бъдат непременно свързани с някакви недоразумения, а да са резултат от тежки преговори между Москва и нейните партньори в Европейската комисия, Анкара и Атина руските потоци могат да се разцепят /проектът за "Южен поток", както и за "Турски" е с капацитет от 63 милиарда куб.м. газ годишно, които трябва да се доставят по четири тръбопроводни отсечки всяка с капацитет малко над 15 милиарда куб.м./ и някоя от тях дори да достигне и българския бряг.

За Русия това няма да е проблем, напротив за нея това ще е двойна диверсификация, защото няма да слага всичките си газови "златни яйца" само в една кошница. Тя няма да зависи само от една голяма транзитна държава - днес Украйна, а утре Турция. В това е и малкият шанс на България. Да се възползваме от новата география на газовите доставки и отново да се върнем на транзитната карта на Европа, но този път като доставяме "синьото гориво" в посока Централна Европа. Но за да се стигне до това предстои голяма дипломатическа игра на газовия фронт, ще се разглеждат доста възможности за доставки, ще се изговорят и напишат много неща, трябва да се намери финансиране и подкрепа от Брюксел...