Намираме се в опасна територия. Свободата на словото трябва да се защитава, но без да се прибягва до самоцелни провокации заради нея

* * *

Странно е някой, който е бил участник в събитията в Копенхаген в събота, да ги омаловажава, но Хеле Мерете Брикс успя да направи именно това. "Чух трясък. Мислех, че някой е изпуснал нещо", каза тя по радио Би Би Си 5 в неделя сутринта.

Радиостанцията след това пусна в ефир аудиозапис от момента на нападението срещу проявата в памет на годишнината от фетвата срещу Салман Рушди и която Мерете Брикс председателствала.

Бързият смразяващ шум от стрелбата сякаш продължава безкрайно. Няма съмнение, че целта е било клане.

По думите на Мерете Брикс тя и най-вероятната конкретна мишена, шведският карикатурист Ларс Вилкс, бързо били отведени на безопасно място в сградата, където чакали в продължение на 30 минути. Те "се държали за ръце и си разказвали хапливи вицове". Стоицизъм от този тип може би ще е нужен в идните месеци.

Датските събития са шокиращи сами по себе си: нападение срещу онези, които може да подкрепят публикуването на изображения на пророка Мохамед, а после и кървавата атака срещу евреи и символа на юдаизма - синагогата, пред която охранител бе застрелян в главата.

Но също толкова шокиращо е и усещането, че шест седмици след зверствата в редакцията на "Шарли ебдо", е възможно да вървим към нова нормалност. Вероломната, масирано насилствена, войнствена атака срещу интелектуална дискусия, участието на трудно проследими нападатели: в Париж малка, спретната група; в Дания - както изглежда - нападател единак. Ще има многобройни последици и дори по-голяма нужда от засилени и видими мерки за сигурност навсякъде, където има дискусии като тази в Копенхаген.

Това може само да понижи качеството и многообразието на такива дебати. И все пак е жизненоважно да продължи да ги има, с участието на всички страни по дадена тема, свободни да се включат и свободни да кажат това, което мислят.

Ще трябва да се дадат и още по-големи гаранции на еврейските общности. Нападението срещу "Шарли ебдо" доведе до засилване на мерките за сигурност около синагогите и други общностни средища, а ние тук във Великобритания сами видяхме колко голямо е безпокойството.

От първостепенно значение е с разрастването на тази криза евреите, тяхното ежедневие, както и техните религиозни актове да не бъдат откроявани. Ако ще има ново състояние на нормалност, в което протестът ще се изразява с убийство, на него трябва да се противостои с решителна солидарност сред всички общности, както трябва да се направи и по отношение на всички престъпления от омраза.

Намираме се в опасна територия. Не може избиването на хора да се оправдава като форма на политически протест. Свободното слово като законна и морална характеристика на свободното общество трябва да бъде отстоявано.

Но има и други задължения, които да се вменят на тези, които искат да живеят в мирни, разумно хармонични общества. Дори след Париж, дори след Дания, трябва да се пазим от разбираемото изкушение да сме провокативни при публикуването на тези карикатури, само и само за да покажем, че можем да го направим. С правото на свобода на словото вървят и отговорности.

Струва ми се, че именно това е правилният подход от морална гледна точка, но въпросът има и практическа част. С въоръжени хора не може да се преговаря. Ако ще има напредък, той ще дойде чрез диалог с милионите вярващи мюсюлмани, които никога не биха си помислили да убиват, но които наред с това се отвращават от тези карикатури. Не можем да имаме такъв разговор във времена и дух на провокация. А да го поведем няма да е проява на слабост.

Силният подход не е непременно да правиш това, което е възможно, а да правиш това, което е справедливо.

БТА