Главна тема не е дали Гърция ще остане в еврозоната, или ще я напусне, а как ще се овладее социалната криза, в която се намира страната, казва в интервю за "Сега" евродепутатът от СИРИЗА Костадинка Кунева.
Костадинка Кунева е родена през 1964 г. в Силистра. Завършва история във Велико Търново. През 2001 г. емигрира в Гърция, за да събере пари за лечението на детето си. Започва работа като чистач в атинското метро, занимава се със синдикална дейност, въстава срещу потъпкването на правата на работниците. През 2008 г. е залята с киселина, хиляди гърци се солидаризират и протестират в нейна защита. През 2014 г. приема поканата на СИРИЗА и се кандидатира за Европейския парламент. 175 000 избиратели посочват Кунева, като много от тях отбелязват единствено нея в листата. Сега е член на групата на Европейската обединена левица - Северна зелена левица в ЕП.

-------

- Тероризъм, безработица, военен конфликт по границата й, сблъсък на култури... Всичко това преживява Европа днес. В уникално време ли живеем днес, г-жо Кунева, или просто така си се върти светът?

- Всичко това, което описвате, е истина. Но това е само едната страна на нещата, поне за Европа. Съществува и друга страна, която ни казва, че никога досега в съвременната си история Европа не е преживявала толкова дълъг период на мир, както в годините след Втората световна война. Всичките тези своеобразни сблъсъци, които описвате, извират от антагонизма и индивидуализма ни и несъмнено водят до извода, че се налага преосмисляне на международните отношения - един нов, световен мирен договор. Като историк и като политик съм убедена, че днес се нуждаем от нов мирен договор, който ще вземе предвид всички аспекти на промените след падането на Стената и последвалата неконтролирана експанзия на капиталите. Историята също така ни учи, че при противопоставянето между държавите и разнопосочните интереси, ако искаме да избегнем сблъсъци, то трябва да създаваме условия за "освобождаване на енергията" през съгласието и сътрудничеството. В противен случай трудно ще избягаме от изострянето на конфликтите и военните сблъсъци.

- В последните години традиционната европейска левица се занимава много повече с правата на половете и малцинствата, отколкото с проблемите например на наемния работник. Защо се случи така?

- Въпросът е свързан със затруднението на левицата (и не само нейно) да интерпретира начина, по който рефлектират върху трудещите се новите производствени отношения, както и големият напредък на производствената мощ на технологиите. Виждате, че все по-рядко срещаме класическата производствена верига в големите предприятия. Работещият днес е все по-обучен и все по-сам. Левицата трябва да пренапише теорията си за това що е "колективизиран работник" и да преразгледа схващането си за колективно представителство. Казано по друг начин - от какъв вид синдикати се нуждаят трудещите се.

- Обикновено общественият дебат е наситен от политици, журналисти, "професионални" коментатори на всяка една тема, рядко се чува гласът на мнозинството - примерно на живеещите в панелните блокове.

- Съгласна съм с вас. От картината, която ни дават средствата за масово осведомяване и от публичните изяви на "професионалистите" в политиката, та даже и от дебатите тук в Европейския парламент, често отсъстват истинските нужди на хората и обществото, няма ги техните надежди и мечти. Мисля, че именно защото не съм част от политическата "машина", оставам все така здраво свързана с обществените нужди. И ще се опитам да запазя това си предимство колкото може по-дълго.

- Борите се за разширяване на правата на мигрантите. Но днешните културни и религиозни проблеми не са ли причинени точно от миграцията - едни хора отиват да работят и живеят другаде, местните са против? И не е ли тази ваша позиция в противоречие с политиката на СИРИЗА, която е срещу либералния модел?

- Къде виждате противоречието? Разбира се, че СИРИЗА се бори за правата на емигрантите. Обаче правото на хората да се движат свободно, без да се ограничават правата им, не означава "либерализъм". Либерализъм, според мен, означава свободно движение на капитали и стоки, без да се защитават по същия начин правата на трудещите се. Така че не виждам никакъв сблъсък с моята лична битка за правата на емигрантите.

- Кое е по-добре за хората, които защитавате - Гърция да продължава да стои в еврозоната или да излезе?

- Най-доброто за гръцкия народ е СИРИЗА веднага след като състави правителство, да успее да постигне както намаляване на огромните лихви, които плаща на кредиторите, така и да направи предоговаряне на дълга. Така и хората, и икономиката на страната ще си вземат глътка въздух. Главна тема тук не е дали Гърция ще остане в еврозоната или ще я напусне, а как ще се овладее социалната криза, в която се намира страната.

- Вчера бяха изборите в Гърция, но по време на предизборната кампания лидерът на СИРИЗА Ципрас обещаваше опрощаване на дълга и край на икономиите, но без да ощетява другите европейски народи. Мислите ли, че това са постижими неща?

- Много по-честно е да кажеш днес на другите европейски народи, че за да се плати дългът, той трябва да се намали, отколкото да обещаваш, че можеш да го платиш, и за да покриеш старите задължения, да искаш нов кредит. Гърция ще може да плати задълженията си само ако дългът се предоговори. Да, вярвам, че това е една наистина честна и отговорна позиция към останалите държави - членки на ЕС.

- Защо в България не се появява лява алтернатива на БСП?

- БСП в съзнанието на голяма част от хората в България се свързва със съществуващата система. Една голяма част от истинските леви хора в страната обаче се намират извън редиците на традиционните партии. Не е възможно в държава с толкова голяма социална несправедливост и с толкова бедност да няма хора, които да не се тревожат за живота си, за живота на децата си, за бъдещето на семейството си, за обществото, в което живеят, без да изпадат в крайности. Трудният живот е много мъдър учител. Хората в България учат този урок вече двадесет години. Затова е сигурно, че в България има хора, които се чувстват леви, на които мотивацията им е изпълнена и завършена. За мен това са хора осъзнати. Те знаят, че да си истински щастлив, трябва да виждаш хората около себе си щастливи - тези личности работят за това.

- В момента в България хора остават без работа. Властта казва - "няма пари". И наистина няма. Хора тръгват да протестират, обаче единственото, което може да се направи, е да се вземат някакви заеми, които ще изплащат децата ни. Какъв е изходът от този омагьосан кръг?

- Само когато осъзнаем, че трябва да вземем съдбата в ръцете си, животът ни ще се промени към по-добро. И затова трябва по време на избори да се отнасяме отговорно, да внимаваме за кого и защо гласуваме. Да се информираме за личностите - какво са направили в живота си. Откъде са започнали своята кариера. По какъв начин са натрупали материалните си придобивки. Може би са натрупали богатство по не толкова честен начин. Трябва да проследим политическото семейство на партията, за която гласуваме в Европейския парламент - каква политика води, какви предложения прави, как гласува, в интерес на кого. Да следим кой защитава фундаменталните човешки права и се старае животът на всички да е по-добър, кой иска да има повече обич и толерантност между хората, кой им помага за достоен живот. Когато започнем да се държим отговорно и да внимаваме какво "пускаме" в урните, тогава ще сме извървели половината път към намирането на изход от ситуацията.

- През 2013 и 2014 г. България преживя два големи протеста, и двата доведоха до падане на правителствата. Стана ли България по-гражданска?

- Нямам много точна представа. Както знаете, не живея в България. Бих попитала вас как вие виждате действителността в страната. Ще се радвам да чуя.

- Времето ще отсъди. Да попитам и още нещо - противник сте на материализма, консуматорството. Но има ли друг път за развитие въобще?

- Противник съм на материализма, когато той вреди и подменя ценностите. Трябва да търсим такива пътища за развитие, които не накърняват човешките права.

- В едно свое интервю казвате, че на човек не е необходима идеология, а мъдрост. Как да направим така, че да се освободим от идеологиите?

- Още не сме изучили себе си като същност и възможности. Първо трябва да положим усилия, а оттам мъдростта е неизбежна. Мъдростта ни дава обосновка, сила, която ще ни покаже пътя (идеята), от който имаме нужда в този живот. Няма нужда от фанатизъм и противопоставяне, трябва да се пазим от такива състояния. Ако успеем да го овладеем и ако работим за човечеството, за подобряване живота на планетата, всеки един от нас не само ще се чувства свободен и щастлив, а ще бъде действително свободен и щастлив.

Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/bulgariya-hora-horata-1449775.html#ixzz3Puy3uhCW