За жалост трагедията с атентатите в Париж от миналата седмица иззе цялото обществено внимание и събитията в Латвия около поемането в тези дни на председателството на Съвета на ЕС останаха напълно засенчени от джихадистките изстъпления. Може би това означава, че следващите шест месеца на председателството ще имат непредвиден дневен ред.
Латвия очакваше своя звезден миг 11 години - от приемането си в ЕС през 2004 г. - и се бе подготвила прекрасно, само че заради истерията на последните дни нейните послания останаха на заден план. Ето какво остана нечуто покрай развоя на пожара, подпален от френските фанатици.
Освободената през 1991 г. бивша съветска република днес, 24 години по-късно, изглежда напълно завършила своя "преход" с пълноценното си вграждане в ЕС - като част от Шенгенското пространство и еврозоната. Балтийската държава, днес част от НАТО, а навремето западна външна граница на Съветския съюз и на Варшавския договор, няма тежки проблеми с това, че близо половината от населението й говори руски, както и че има обща граница с Русия. Делови и точни, латвийците са съумели да запазят добри отношения с Москва и гледат на тях прагматично.
Латвия няма да води председателство, насочено срещу Русия, заяви на пресконференция в Рига онзи ден латвийският министър на външните работи Едгарс Ринкевич. Той направи това изявление на фона на очакванията за въвеждане на допълнителни санкции срещу Москва от страна на ЕС заради завземането на Крим, сраженията в Източна Украйна и руското военно присъствие там.
Темата за санкциите срещу Русия бе сред основните във въпросите, задавани от европейските журналисти по повод латвийското председателство. По думите на министър-председателят на Латвия Лаймдота Страуюма Европейският съвет може през март да обмисли въвеждането на още санкции, но г-жа Страуюма подчерта, че изпълнението на споразуменията от Минск би довело до обратния резултат - облекчаване и отмяна на ограниченията.
Засега нямаме моралното право да отменим санкциите, но никоя страна в света не би искала да възпрепятства икономическите си възможности, Латвия също понесе последиците от въвеждането на ограниченията, износът ни бе повлиян, добави тя.
Един от акцентите на латвийското председателство е развитието на цифровизацията в Европа - насока, която самата Латвия отдавна следва. Достъпът до интернет в страната е повсеместен, бърз и свободен (без необходимост от въвеждането на пароли и други условности). Латвия е осъзнала, че днешният свят е особено зависим от своята електронна свързаност и е премахнала пречките пред достъпа до мрежата. По този показател Латвия е на четвърто място в света и на първо в Европа, а тази година Рига е обявена за Европейска цифрова столица.
Латвийците имат особено пристрастие към точността - онагледяват го данните за националния въздушен превозвач "Еър Балтик". Авиокомпанията официално е обявена за най-пунктуалната в света, като изпълнява по разписание 95 на сто от полетите си.
Това е първата авиокомпания, приела разплащания във виртуалната валута биткоин.
По отношение на енергията Латвия също показва интересни данни - 35,8 на сто от енергопотреблението в държавата използва възобновяеми източници. Остава задачата за изграждането на стотина километра допълнителна газопреносна мрежа към открития преди по-малко от месец терминал за втечнен газ в съседна Литва, за да може въпросът за енергийната независимост да бъде почти изчерпан.
Латвия, чието общо население е приблизително колкото на София, е защитена по естествен път от имигрантски вълни, средната зимна температура е минус 15 градуса, с възможност да достигне до минус 40 градуса, летата са кратки и хладни, а светлата част на зимния ден трае едва около пет часа. След приобщаването си към ЕС латвийците най-често емигрират към Ирландия, а идващите в Латвия имигранти са най-често руснаци - заради липсата на езикови пречки, а и заради сходния климат, пояснява местен бизнесмен, чиято дейност в областта на фармацията е била засегната от "изтичането на мозъци".
"Отглеждането на мозъци" е стара латвийска традиция - показателно е, че една от най-впечатляващите сгради в Рига и до днес е изградената през 50-те години на миналия век сграда на Латвийската академия на науките.
Както Унгария, Чехословакия, Полша и ГДР, Латвия е сред държавите от бившия Източен блок, които не са сполетени от свободата, а се борят за нея. Светът знае немалко за унгарските събития от 1956 г., за Пражката пролет от 1968 г., за полския профсъюз "Солидарност" през 80-те години на миналия век и за падането на Берлинската стена през 1989 г., но сходните събития в Балтийските държави около разтурянето на социалистическия лагер не са сред най-известните в Източна Европа заради информационната завеса по това време.
В края на 80-те години хората в Латвия, Литва и Естония се обединяват в Песенната революция. През 1987 г. на музикален фестивал в Естония (тогава част от СССР) се запяват патриотични песни в израз на стремеж към независимост. В същата година в Латвия екологични движения ускоряват процес, започнал още през 1985 г. и отново свързан с настояването на независимост. През 1988 г. процесът обхваща и Литва.
Кулминацията е на 23 август 1989 г., когато милиони хора от трите държави от Прибалтика се хващат за ръце и правят жива верига, дълга 600 километра, в израз на желанието им да излязат от състава на Съветския съюз. Но независимостта не е постигната с песни, необходими са още две години, за да настъпи опитът за преврат в Москва от 1991 г. срещу генералния секретар на КПСС Михаил Горбачов и последвалия саморазпад на СССР.
Съвременната независима държава Латвия е международно призната през 1921 г., но само 19 години по-късно губи този статут с насилственото й присъединяване към СССР. Така в съвременната история Латвия до днес е била независима държава едва 42 години. Доколкото архитектурата носи трайния отпечатък на историята, в столицата Рига времената на социализма се забелязват най-вече в грозните панелни блокове в североизточните квартали. Центърът на града е украсен от помпозния стил "Ар нуво" (сградите са построени в края на XIX и началото XX век, в години на стремителен демографски и икономически възход), а вече се извисяват и няколко постройки със стъклени фасади, издигнати съвсем наскоро.
Най-новата сред тях, където бяха организирани повечето събития около откриването на председателството на Съвета на ЕС, е Латвийската национална библиотека. Това е символно място за съвременна Латвия - изградена в неправилни форми, тя представлява стъклен хълм. Библиотеката е наречена "Замъкът на светлината". Това наименование е свързано със сбъдването на националната легенда, че замъкът на светлината, потънал в древно езеро, ще изплува, когато латвийците отново бъдат господари на собствените си земи.
БТА