През 2014 г., а дори и няколко години по-рано като че ли думата „свобода" изчезна от езика на политиците и медиите. Говореше се и се пишеше за какво ли не – за държавна политика, разбира се лоша, за злоупотреба и „преяждане" с власт, за липса на върховенство на закона и разделение на властите, за потъпкване на институционалната демокрация, за олигархия и олигархично-корпоративни политически модели. Изобщо говореше се за всичко друго, може би най-вече за корупция, популизъм и разюздан национализъм, но в никакъв случай не и за свобода. И това съвсем не бе случайно.

Без принципите и правилата на правовата държава, които не допускат произволна и безконтролна власт нито на държавните институции, нито на други организации или лица, свободата просто не би била възможна. Ако държавни служители или частни лица могат да си позволят по своя преценка други правила на публично поведение извън тези на законовия ред, това би представлявало огромен риск за свободата. А точно това се случва(ше) в България през последните години.

Както Имануел Кант пише: "Човек е свободен, ако той не трябва да се подчинява на никого, освен на закона." Но дори и когато гражданите се подчиняват единствено на конституционно приетите закони, свободата им продължава да бъде застрашена, тъй като законите в България твърде лесно могат да се променят и модифицират от държавните органи. Едва ли има друга страна в ЕС, в която фундаментално важни закони да бъдат променяни не само по „три пъти на ден", но и то с удивителна лекота, некомпетентност и най-вече цинизъм и безотговорност.

Достатъчно е да си припомним какви противоречиви, конюнктурни и недообмислени промени в законодателството по сигурността бяха направени през 2013 г. и то за „една нощ". От своя страна новите управляващи за „нула време" успяха да стартират поредните (обратни) промени в Закона за МВР, които предвиждат да се извади ГДБОП от ДАНС, да се отнемат полицейските функции на агенцията и да се върне правото на президента да назначава главния секретар на МВР.

Предвижда се още приемането на устройствен закон за спецслужбите и закони, които уреждат статута на Националната разузнавателна служба и Национална служба „Охрана". Ще се регламентира законово и дейността на Служба „Военна информация" и какво ли още не. А всички знаем, че когато даваме политическо (и то недостатъчно аргументирано) предимство на сигурността за сметка на свободата, можем да загубим и двете...

Нови, все още несъгласувани промени в десетки закони ни очакват и през 2015 г. Властта има намерение да стартира ключови реформи чрез промяна на съществуващото законодателство в съдебната система, здравеопазването, образованието, пенсионната област, дейността на монополите, както и в технологията за провеждане на избори. Дай Боже да успее. Но не трябва да забравяме, че всички тези сфери на публичната ни политика са от изключително значение за индивидуалната свобода на всеки български гражданин.

Ето защо са нужни висок професионализъм и коалиционна култура на политическите партии в парламента, за да бъдат одобрени подобни фундаментални законови поправки. И ако управляващите наистина искат да защитят свободата като първостепенна политическа ценност, промените в законодателството трябва да бъдат извършени при максимална публичност и възможно най-широко обществено обсъждане.

В своята същност публичната политика представлява съвместно създаване и прилагане на закони, чиято цел е единствено обществената полза. Предназначена да се грижи за потребностите на обществото, политиката предполага създаването на гъста мрежа на сътрудничество и провеждането на „интелигентен" колективен дебат за функциите и задълженията на държавата. Затова ако искат да защитят индивидуалната свобода, политиците трябва винаги да се стремят към „управление чрез обсъждане".

То може да съществува само в рамките на ограничени държавни пълномощия и може да се постигне чрез участие на законодателната и изпълнителната власти при въвличане на разнообразни елити и интереси от гражданското общество. По този начин може да бъде установен консенсус или достатъчно широко мнозинство, което да гарантира върховенството на закона и да го адаптира към променящите се обстоятелства.

За съжаление обаче, за България всичко това е все още в областта на фантастиката или най-малкото в рамките на добрите новогодишни пожелания. След 2009 г. административните действия на държавата придобиха свръх пропорции, намаля значението на законодателната власт, която бе неспособна и несклонна да контролира действията на изпълнителната, а съдебната система на практика не бе в състояние да осъществява надзорната си функция по гарантиране на върховенството на закона.

Бяха създадени и развити организирани групи по интереси, чиято единствена цел бе не да произвеждат допълнително богатство, а да преразпределят наличното. И това бе преразпределение с участието на олигархични клиентелистки структури, неефективни предприятия, търсещи държавна закрила срещу по-ефективната конкуренция и синдикати, стремящи се да елиминират конкуренцията на пазарите на труда.

Тайното договаряне между държавата и организирания интерес, голяма част от което остана умело скрито от погледа на обществото, се е превърна в повсеместно разменно средство в политическата дейност, като по този начин свободата като политическа ценност бе поставена под огромен риск. Ако новото държавно управление, което си избрахме на 5 октомври миналата година, има политическата воля да се опита да промени нещата, то трябва да осигури интелигентното широко обсъждане на предстоящите законови промени от законодателната власт и ефективното контролиране на тяхното прилагане от съдебната. Тук на това поле трябва да се състои голямата битка за завръщане на свободата като основна ценност на политическата сцена!

От блога на Аспарух Панов