Това звучи като глава от евтин шпионски роман: бивш агент на КГБ, изгонен от Великобритания през 80-те години на 20 век, дава назаем голяма сума пари на крайнодясна европейска партия. Каква е целта му? Да подкопае Европейския съюз и да укрепи връзките между Москва и евентуалния бъдещ лидер на прокремълски настроена Франция.
Всъщност точно това се случи. Основателят на Националния фронт (НФ) Жан-Мари льо Пен взе назаем 2 милиона евро от компания със седалище в Кипър - "Верониса холдингс", притежавана от една колоритна личност на име Юри Кудимов, агент от Студената война.
Кудимов е бивш служител на КГБ, станал банкер. Тясно е свързан с Кремъл и големите пари около него. Навремето - през 1985 г. - Кудимов е работел в Лондон. Прикритието му е било, че е журналист от съветски вестник; през 1985 г. правителството на Тачър го е изгонило, подозирайки го в шпионаж. (По същото време Владимир Путин е бил офицер на КГБ в Дрезден.)
В Париж миналата седмица НФ потвърди, че е взел голям заем от 9,4 милиона евро от московската Първа чешко-руска банка. Логично. Лидерката на НФ Марин льо Пен не крие възхищението си от Путин; нейната партия има връзки с високопоставени фигури в Кремъл, включително Дмитрий Рогозин, който сега е заместник министър-председател на Русия, а през 2005 г. водеше кампания срещу имигрантите под наслов "Да изчистим боклука от Москва".
Льо Пен защити решението си да вземе пари от Кремъл, като се оплака, че й се отказва достъп до капитали: "Скандалното в случая е, че френските банки не дават заеми." Тя също така отрече информациите, че тези 9,4 милиона евро са само първият транш от по-голям заем на стойност 40 милиона евро, както съобщи информационният сайт "Медиапар", който пръв направи разкритията.
Руските пари ще подсилят кампанията на Марин льо Пен за президентския пост във Франция след две години. Никой не очаква тя да спечели, но НФ стана първи на европейските избори през май, като събра безпрецедентните 25 процента от гласовете; 25-те нови евродепутати на Льо Пен вече формират проруски блок в Европейския парламент.
Заемът на Москва донякъде може да бъде възприет и като проява на дребнаво и показно отмъщение. Той бе взет след решението на президента Франсоа Оланд да отложи доставката на първите два хеликоптероносача за Москва съгласно сделка за 1,2 милиарда евро. Оланд направи този обратен завой в резултат на значителния западен натиск след присъединяването на Крим от Русия и продължаващото й тайно проникване в Източна Украйна.
Но чекът на Москва има и по-сериозен и зловещ аспект. Поне от 2009 г. Русия активно изгражда връзки с крайната десница в Източна Европа. Тя установи отношения с Йоббик в Унгария, крайнодясната Народна партия в Словакия и националистическото, антиевропейско движение "Атака" в България. Политическите елити в региона стават все по-благоразположени към възгледите на Путин.
Според базирания в Будапеща изследователски институт "Политикъл кепитъл", който пръв отбеляза тази тенденция, напоследък Кремъл ухажва и крайната десница в Западна Европа. Институтът заяви в доклад през март, че руското влияние сред крайната десница сега е "явление, наблюдавано в цяла Европа". Целта на Москва е да насърчи икономическите си и политически интереси - и по-конкретно да гарантира, че ЕС остава силно зависим от руския газ.
По съветско време КГБ използваше "активни мероприятия", за да спонсорира "фасадни организации" на Запад, включително подкрепящите Москва комунистически партии. Кремъл не е измислил крайнодесните партии в Европа. Но сега Москва по аналогичен начин им оказва подкрепа - политическа и финансова, с което засилва европейския неофашизъм.
Тази близост отчасти е свързана с идеологията или, както се изразява "Политикъл кепитъл", "посткомунистическия неоконсерватизъм". Европейската крайна десница и Кремъл са обединени от враждебното си отношение към ЕС. Откакто стана президент за трети път през 2012 г., Путин полага усилия да популяризира идеята си за конкурентния Евразийски съюз. Това е алтернативен политически блок, замислен да обединява независимите сега някогашни съветски републики, които клонят по-скоро към Москва, а не към Брюксел.
Кремъл също така откри, че западната политическа система е слаба, уязвима и податлива на наливане на пари. Путин винаги е смятал, че европейските политици, също както руските, могат да бъдат купени, ако парите са достатъчно. Според разгласени през 2010 г. американски дипломатически документи Силвио Берлускони извлича "лична и значителна" изгода от енергийни сделки с Русия; бившият германски канцлер Герхард Шрьодер - най-големият европейски съюзник на Путин - е председател на управителния съвет на руско-германския газопровод "Северен поток".
Междувременно крайнодесни и десни британски политици също са изразявали възхищение от руския президент и бивш агент на КГБ. През март Найджъл Фараж нарече Путин световен лидер, на когото най-много се възхищава, и похвали "блестящия" начин, по който "той е подходил към цялата работа в Сирия". През 2011 г. тогавашният лидер на Британската национална партия Ник Грифин замина за Москва като наблюдател на изборите за Думата. След това обяви, че "руските избори са доста по-честни от тези във Великобритания". Миналата седмица Грифин отправи в Туитър похвала към англоезичния пропаганден новинарски телевизионен канал на Кремъл "Раша тудей" (РТ): "РТ - за хората, които искат истината".
В това има голяма ирония. В обръщението си за състоянието на страната в петък Путин косвено сравни Запада с Хитлер и каза, че Западът плете интриги за разчленяване и сриване на Русия. През март Путин защити извършеното от него териториално заграбване в Крим, като настоя, че спасява полуострова от украинските "фашисти". Няколко седмици по-късно разнородна група от крайнодесни европейски популисти пристигна в Крим, за да наблюдава набързо организирания там "референдум".
От тактическа гледна точка Русия използва народното недоволство от ЕС, подхранвано както от имиграцията, така и от икономиите. Но като се има предвид нарастващото влияние на десните движения на континента, Европа трябва да осъзнае заплахата от коварните им начини на финансиране, защото в противен случаи има опасност да види как се сриват собствените й институции.
БТА
