„Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мнения на масите е важен елемент в демократичното общество. Тези, които управляват този невидим механизъм в обществото представляват едно невидимо правителство, което е реалната управляваща власт в обществото. Ние сме управлявани, нашите мисли са моделирани, вкусовете ни са формирани, идеите са ни внушавани най-вече от мъже, за които никога не сме чували. Това е логичен резултат от начина, по който нашето демократично общество е организирано." (Едуард Бернайс, "Пропаганда" (1928)
Миналата събота беше рожденият ден на Едуард Бернайс, племенник на Зигмунд Фройд, известен като бащата на манипулацията. Неправилно известен също и като бащата на пъблик рилейшънс (PR), защото това, което Бернайс прави почти през целия си живот, и за което сам признава, е пропаганда и манипулация. А съвременният PR, поне в малкото нормални страни с реална демокрация, представлява комуникация от конкретна и осезаема обществена полза.
Около рождения ден на Бернайс, в малкото свободни медии у нас излязоха коментари и статии за горчивата реалност на двете правителства на България. Едното е официалното, а другото е това на изчезващи и манипулирани доказателства, мощна пропаганда срещу демократичното гражданство, протестиращо за ред и справедливост, и съмнителните назначения на висши държавни позиции – Станимир Флоров, Радослав Миленков и Владислав Горанов.
Последният така и не обясни какво е правил на една маса в заведение с числото 10 (Пеевски), по-късно преправено от някой на Д.П. (според версията на прокуратурата). След пет дни мълчание по темата от страна на прокуратурата, чрез един от именитите ни всекидневници „Труд" се появи нейната версия за преправеното тефтерче на Филип Златанов. Някакъв графолог казал пред "Труд", че преправянето на инициалите 'Д.П.' на '10' са пълни глупости и че било точно обратното.
В допълнение на горната манипулация наблюдаваме организирана в медиите пропагандна стратегия, част от която е следната схема: В деня на протеста, организиран от „Протестна мрежа" срещу изчезването и манипулирането на ключово веществено доказателство, националната телевизия даде трибуна на един редактор на спортен всекидневник да коментира гражданското недоволство.
Юлий Москов чете от листове с опорни точки, като казва за протестиращите, че са 20 млади хора, които не знаят за какво протестират, че нямат идеология, че черпят права, за да правят скандали, че са на границата на анархизма, че са провокатори и целта им е единствено да дестабилизират обществото. Типичните пропагандни конструкции на кръчмарско ниво не свършват до тук. Москов изчита от записките си още, че не е известно кой финансира „Протестна мрежа" и не се знае „на чий за*ник държат ибрика", като според него зад неформалната гражданска организация стои кръга „Капитал" и Иво Прокопиев. Като връх в очернящата си полемика Москов изрича лъжата, че гражданите се противопоставили и на назначението на зам. министъра на отбраната от турски произход.
Тук има два логични въпроса, които всеки разсъждаващ човек следва да си зададе:
1. Защо изобщо националната телевизия, в лицето на водещия Димитър Цонев, предоставя трибуна именно на един редактор на спортен вестник, за когото дори не е известно къде е завършил журналистика(!), да коментира толкова сериозни обществени процеси, като гражданско противопоставяне срещу издънки на прокуратурата по ключово дело? В качеството му на какъв е поканен за това?
Нима за времето на предаването не е бил на разположение нито един политолог, социолог, психолог, социален психолог, социален антрополог, представител на Протестна мрежа или представител на самата прокуратура?
2. Защо водещият Димитър Цонев не опровергава в нито един момент госта си, който клевети гражданската неформална организация и го оставя свободно да изчете опорните точки, които навярно някой друг му е продиктувал? Някак, най-малкото е странно един спортен редактор да се изказва за теорията на Троцки за перманентната революция, че даже да назовава кой в България е неин последовател. Ще опитам да отговоря на това по-нататък.
Злоупотребата със слово, изображения и символи с користни цели, е една от най-сериозните мега-бъркотии, не само за България, а за човешката цивилизация изобщо. (Бъркотията е система от проблеми, а мега-бъркотията е система от бъркотии, според изследователите на системното мислене). Злоупотребата с информация и документи в самите държавни институции и в частност прокуратурата, е бъркотия, която е знак за тоталната несъвместимост на тези институции с идеята за служене в интерес на обществото. Това за пореден път доказва диктата у нас на „невидимото правителство" (задкулисие), за което Бернайс пише преди 85 години и вярва, че е нормално да съществува в демократичното общество.
Преправянето на 'Д.П.' на '10' навярно цели обаче да заблуди и обърка общественото внимание с идеята за тайнствен числен код, който може да се тълкува по всякакви начини и да натори алпинеум от градски легенди, които да цъфтят из медиите на същия този Д.П.
Друга подобна манипулативна символна конструкция, въздействаща върху емоциите е „протестът на богатите, умните и красивите", прокламирана от Велислава Дърева и Петър Волгин. Очаква се всички в обществото, които не виждат себе си като такива да намразят първите и техния протест, заради това, че те са такива. Същата схема продължи в понеделник и пропагандната маша Юлий Москов с цитираните твърдения.
Подобни пропагандни символни конструкции за манипулиране на масите, чрез активиране на медиите изгражда и Едуард Бернайс в средата на миналия век. Ще припомня две от най-вредните кампании, които бащата на манипулацията построява върху емоционалните конструкции „факли на свободата" и „армия на освобождението".
В първата племенникът на Фройд изпълнява поръчка на корпорацията „Американ Табако" да убеди жените да пушат свободно на обществени места. Бернайс решава да използва годишния великденски парад, като уговаря група красиви модели да скрият цигари под дрехите си, да се присъединят към парада и да запалят цигарите по негов сигнал. Съобщава на пресата, че група жени ще излязат на протест и ще запалят „факли на свободата". Последната фраза се приема като знак за еманципация и независимост на жените – ако пушат, ще бъдат по-силни и независими. Разбира се, жените започват да пушат и продажбите на цигари нарастват двойно.
Най-зловещата своя кампания, бащата на манипулацията прави през 50-те години в Гватемала по поръчка на друга американска корпорация, за която работи – „Юнайтед Фрут". Заради ощетяването на корпорацията в полза на народа Бернайс изгражда пропагандната схема, че Съветският съюз подготвя Гватемала като предмостие за нападение на Съединените щати.
Тактиките му са най-разнообразни и по всички възможни канали, включително инсцениране антиамерикански протест по време на журналистическо пътуване, формирана на мрежа от интелигентни агенти и шпиони и създаване на фалшива информационна агенция. Съчинява дезинформация към 100 избрани журналисти, че „авторитетен източник" на място е докладвал за предстоящо „инсцениране на фалшив заговор от правителството на Гватемала, за да натрие носовете на критиците си" и че „оръжията са пренесени от посолството на Москва в Мексико сити, като добавя, че информацията „не е за разпространение".
На 18 юни 1954 г. военен офицер, живеещ в изгнание прекосява границата с Хондурас с двеста души войска, вербувана и подготвена от ЦРУ, отряд, който Бернайс нарича „армия на освобождението". В последвалата 36-годишна война между партизани и ескадроните на смъртта са убити или изчезнали над 200 000 души.
Такива пропагандни техники използва в момента в България задкулисието, за да крепи своето второ, невидимо правителство. Те включват организирането на контра протести, използването на тролове в интернет, прокарването на фалшиви символни конструкции в медиите – „богатите, умните и красивите", „протестиращите платени провокатори", „соросоидите" и други.
Както Бернайс изпраща фалшива информация за Гватемала до журналисти, така хората на модела „КОЙ" в прокуратурата тук „изгубват" оригинала и преправят 'Д.П.' на '10' като обявяват в медиите, че някой е направил обратното. Както Бернайс използва млади красиви модели, за да повлияе на жените да пушат, така пропагандната машина на модела „КОЙ" удря още веднъж в десетката, като избира главния редактор на най-популярния спортен всекидневник да прокара тезите им по националната телевизия. И моделите, и спортния редактор представляват модел за поведение и вдъхват доверие, защото масите обичат модата и спорта.
Защо обаче журналист в публицистично предаване по националната обществена(?!) телевизия продължава да цитира информационна агенция, за която се знае, че е собственост на задкулисието? Защо кани спортен редактор да чете пропагандни опорни точки по важни обществени проблеми, без да го прекъсне и поправи? Това е въпрос, който трябва да продължим да задаваме с непреклонно намерение в борбата ни срещу невидимото второ правителство за задкулисието. Защото в съвременните демократични общества няма място за последните.
Петър Кърджилов е доктор по обществени комуникации и информационни науки на СУ „Св. Климент Охридски", член на ПП „Зелените" и участник в „Протестна мрежа".
