Демократите, разчитащи на благоприятни демографски тенденции, с които да изведат партията си до победа през 2016 г., трябва да имат предвид три значителни събития, отразени в резултатите от вчерашните избори.

Първото е, че традиционните републиканци, поне за момента, си взеха обратно контрола от "Чаеното парти". Това ще затрудни демократите да обрисуват опонентите си като опасни екстремисти.

Второто и най важно събитие е успехът на републикански кандидати да развенчаят обвиненията, че тяхната партия води "война срещу жените". Ефикасността на републиканските тактики на този фронт със сигурност ще повлияе на стратегията след две години и заплашва да подкопае нападките за неравенство между половете, така важни за победите на демократите в миналото.

Третото бе силното представяне на републиканските кандидати за губернатори в два щата в Средния запад, които са важни за демократите на президентските избори: Уисконсин и Мичиган.

"Крайната десница вече не контролира дневния ред", заяви Джон Фрийли от лобистката група "Кин Джилеспи комюникейшънс".

Дейвид Брейди, политолог в Станфорд и заместник-директор на мозъчния тръст Институт "Хувър" изрази по-малка увереност за способността на традиционните републиканци да контролират дневния ред.

Резултатите не са мандат за Републиканската партия, а "въпросът е може ли ръководството да сдържи ентусиазма и да прокара законодателни промени по имиграцията, данъците и няколко други области, в които са възможни споразумения", каза Брейди.

Гледайки в перспектива, Андрю Коут от Изследователския център "Пю" отбеляза, че сега "натискът е върху Великата стара партия (Републиканската). Ако те не изпълнят или не надминат очакванията, предвид възгледите на Обама и общественото недоволство, това ще повдигне истински въпроси за политическата им жизнеспособност в дългосрочен план". Ако обаче "се справят добре, натискът върху демократите да си изградят нов имидж за в бъдеще ще бъде много голям".

Кандидатите на Демократическата партия за Сенат и губернатор в Джорджия бяха победени с по-голяма от очакваната разлика. Тези резултати заплашват перспективата за демократите да превърнат щата в бойно поле за президентските избори през 2016 година.

В Тексас демократите очакваха да загубят, но разчитаха на Уенди Дейвис да покаже, че битката за щата в близко бъдеще ще стане оспорвана. Вместо това тя загуби губернаторската надпревара с републиканския кандидат Грег Абът с цели 20 процента.

Политолог от Харвард написа, че "едно от важните събития е загубата на няколко ключови умерени демократи, включително Джон Уолш в Монтана, Тим Джонсън в Южна Дакота и Марк Прайър в Арканзас. Това ще бъде голяма дупка в центристката фракция".

Републиканците, обратно, изградиха плацдарми в два щата от Средния изток, които традиционно събираха мнозинство за демократите. В Мичиган губернаторът републиканец Рик Снайдър лесно спечели преизбиране, а в Уисконсин Скот Уокър - републикански губернатор, който поглежда и към кандидат-президентската надпревара, надделя над претендента демократ Мери Бърк

Дейвид Лийдж, политолог в Нотр Дам, обобщи оценката си за изборите късно снощи в имейл: "Изборната 2014 година бе последната глава от смаляването на президента. Непосредственият резултат от 2008 г. бе, че американците най-сетне надделяха расовата си ненавист. Избирането на Барак Обама бе победа и за подновената национална надежда, и за дълго чаканата демокрация. Обама бе голям, звезда, глас, с който трябваше да се съобразяват, мнение, което трябваше да се приема сериозно.

До 2014 г. Обама стана малък, боксова круша, човек, който лесно може да бъде тормозен; човек, на когото малки политици могат да говорят твърдо, обидно; човек, чиито идеи са игнорирани. Как можа да се случи това само за шест години?"

Още по темата: Обама търси нов подем след поражението в Сената

Жером Картийе
Франс прес

С най-ниския си рейтинг в допитванията, отслабен от категоричната победа на противниците си в Сената, Барак Обама е в търсене на нов подем шест години след избирането му за първия мандат, който спечели с лозунг, изпълнен с обещания - "Да, ние можем", изглеждащ така далечен днес.

В момент, когато погледите вече се насочват към изборите за негов приемник през 2016 г., американският президент, който не крие, че няма вкус към политическите сделки във Вашингтон, е в некомфортна позиция.

Барак Обама далеч не е първият президент, принуден след междинни избори да работи с Конгрес, който е изцяло в ръцете на противниковата партия: Дуайт Айзенхауер, Роналд Рейгън, Бил Клинтън и дори Джордж У. Буш също имаха този лош късмет по време на последните си години на власт.

"Длъжни сме да работим заедно, когато можем да се споразумеем", заяви снощи републиканецът Мич Макконъл, бъдещ водач на Сената, уверявайки, че не би искал да участва "в постоянен конфликт" с демократите.

Джон Бейнър, лидер на републиканците в Камарата на представителите, от своя страна призова Обама "да започне последните две години от президентския си мандат с решения, подкрепени и от двете партии", предупреждавайки го в комюнике в нападателен тон, да не предприема каквито и да били "контраатаки".

Допирните точки обаче, като че ли вече не са много.

"Ще бъде почти невъзможно през следващите две години да се постигне каквото и да било общо решение между Белия дом и Конгреса", казва историкът Дъглас Бринкли от университета "Райс" в Хюстън, щата Тексас.

При все това, подчертава той, това ново разпределение на силите няма непременно да означава бездействие за Барак Обама, който би могъл да използва много по-широко изпълнителните си правомощия, действайки чрез укази.

"По традиция президентите се въздържат да прибягват до тези правомощия през първия си мандат, дори през първите шест години от управлението си, тъй като винаги се надяват на договаряне с Капитолия", обяснява Бринкли и допълва: "По определен начин сега президентът ще бъде освободен".

Имиграцията - емблематична и чувствителна във висша степен тема - може бързо да извади на бял свят напрежението между Белия дом и избраниците в Камарата на представителите и Сената. Една четвърт от президентското му управление

Обама обяви, че до края на годината ще действа, тъй като не може "повече да стои със скръстени ръце и да чака Конгресът да се размърда". Президентски указ може да даде отсрочка на част от 11 -те милиона незаконни имигранти, живеещи в много от случаите от години в САЩ под постоянна заплаха от експулсиране.

Привържениците му, които нямат търпение, след като проектът беше отложен, и неговите противници, според които е недопустимо да се заобикаля Конгресът по толкова важен за обществото въпрос, дебнат за погрешна стъпка.

Без да се обръща към Конгреса, последните две години би трябвало да позволят на президента да укрепи основното си законодателно постижение: "Обамакеър" - реформа в здравната система, чиято цел е да осигури здравна застраховка на милиони американци, които сега са лишени от нея.

Във външнополитически план две големи кризи с неясен изход - напрежението в Източна Украйна, подхранвано от проруските бунтовници, и настъплението на джихадистите от групировката "Ислямска държава" в Ирак и Сирия - може да съпътстват Обама до края на мандата му.

Той обаче още може да се надява на конкретни резултати по три значителни теми, преди да освободи мястото в Овалния кабинет: споразумение по иранската ядрена програма (с краен срок 24 ноември), регионалното споразумение за свободна търговия Транс-Тихоокеанско партньорство (ТПП), което обхваща 12 държави (без Китай) и глобално споразумение в края на 2015 г. в Париж за климата.

По всеки от тези въпроси Обама ще трябва да се съобразява с Конгреса и може да се изкуши от своя страна да го заобиколи, което вече предизвиква гнева на републиканците.

Същото е и с климата: ако споразумението трябва непременно да бъде ратифицирано от две трети от Сената - немислима хипотеза в настоящия контекст - друга юридическа формула може да даде възможност на правителството на Обама да избегне препятствието.

Дъглас Бринкли предупреждава да не да се поддаваме на изкушението да правим преждевременни равносметки в една или друга посока, независимо дали става въпрос за вътрешни или външнополитически въпроси,

"Обама има още две пълни години да остави своя отпечатък. Предстои му още четвърт от президентското му управление, казва той.

БТА