Не беше ли само преди седмица, когато министърът на отбраната Чък Хейгъл състави "ядрото на коалиция" от десет държави, желаещи да се присъединят към усилията на САЩ да ликвидират "Ислямска държава"? Оттогава Великобритания категорично изключи военни удари в Сирия, а Германия изключи всякаква употреба на сила. Сега Турция се измъква.

Турското отстъпване отива крачка по-назад от това на британците или германците. Не само че Анкара няма да предприеме никакви военни действия, но и ще забрани на САЩ да използват военновъздушната база в Инджирлик, разположена на по-малко от сто мили от сирийската граница, за да извършват въздушни удари срещу терористите. Това ще усложни логистичните и разузнавателни предизвикателства пред Пентагона, особено за една кампания, която се предполага, че ще отнеме години.

САЩ несъмнено ще намерят някакво решение за въздушната си кампания, точно както направиха и през 2003 г., когато Турция също отхвърли искането да разреши на САЩ да извършват атаки по Ирак от нейна територия с цел сваляне от власт на Саддам Хюсеин. Турция споделя със Сирия и Ирак дълга 750 мили граница, което означава, че приносът й към една кампания срещу ИДИЛ би могъл да е повече от символичен. Дотук за това.

По-трудно е да се подмине фактът, че правителството на Турция, член на НАТО, отдавна е спряло да действа като съюзник на САЩ или приятел на Запада. Бившият посланик на САЩ в Турция Франсис Ричардоне обяви тази седмица, че турското правителство "открито е работело" с фронта Ан Нусра - разклонение на Ал Каида в Сирия - и с други терористични групи. Анкара освен това поглеждаше на другата страна, когато чуждестранни джихадисти използваха Турция като транзитен пункт по пътя си към Сирия или Ирак. Ричардоне за малко да бъде обявен за персона нонграта от правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган през декември.

Това минало, както и дългото досие на правителството на Ердоган на подкрепа за Хамас в Газа и Мюсюлмански братя в Египет, обясняват защо бият на кухо обясненията за неизпълнението на ангажиментите на Турция. ИДИЛ взе за заложници турски дипломати и техните семейства в Мосул, Ирак, но Турция не е единствената държава, чиито граждани са били взети за заложници. Анкара се страхува също, че оръжията, изпратени на противниците на ИДИЛ, може да попаднат в ръцете на ПКК, кюрдска терористична организация. Но това не оправдава затварянето на Инджирлик за операция на САЩ.

Неизбежното заключение е, че САЩ трябва да намерят по-добър регионален съюзник за борба срещу ИДИЛ. Както се оказва, арабски държави като Саудитска Арабия са неохотни партньори, най-малкото публично, и е неясно какъв принос би могло да има новото правителство в Багдад преди преструктурирането на армията му.

По-добрият залог са кюрдите, които имат най-много да губят и желаят да осигурят сили на терена, което другите не могат или не искат. Инджирлик е база за силите на САЩ от почти 60 години, но може би е време да го заменим с нова американска военновъздушна база на кюрдска територия в Северен Ирак. Америка може и вече да няма приятели в Анкара, но това не значи, че нямаме варианти в Близкия изток.

БТА