Решенията на лидерите от ЕС на срещата им в събота предизвикват, меко казано, недоумение. Изборът на консервативния поляк Доналд Туск за председател на Европейския съвет и на социалистката Федерика Могерини за външен министър дава разнопосочни сигнали на Русия, чиято политика към Украйна те ще трябва да обуздават. Полякът е твърд привърженик на тоягата, а италианката предпочита морковче и засега изглежда проруски настроена. Няма как да говорят на един език и не само защото Туск знае единствено полски. На всичко отгоре четири членки на ЕС – Словакия, Чехия, Унгария и Кипър - се дърпат от политиката на нови и нови санкции срещу Москва. А те трябва да се приемат единодушно. Затова тази политика изглежда цялата пробита и на дупки, като брюкселска дантела.
Нейна жертва падна предлаганата за мястото на Катрин Аштън, досегашния външен министър на ЕС, Кристалина Георгиева. След като полякът бе подкрепен от Лондон, но по-важното – и от Берлин, стана ясно, че България е губеща. Защото двама източноевропейци на най-важните постове в ЕК е немислимо. А и двамата да са от консервативни формации – пълен абсурд. Та нали принципът на Брюксел е паритет между леви и десни, стари и нови членки, северни и южни, мъже и жени. Затова социалистите наложиха италианския външен министър от Демократическата партия въпреки нейната неопитност в дипломацията.
Всъщност и българката няма такъв опит, нищо, че обиколи света като комисар по бедствията и хуманитарните кризи. Тя си е икономистка и през четирите години в Брюксел непрестанно даваше мнението си за българската икономика. Затова не трябваше нашите управляващи – и леви, и десни - да си хабят патроните и да залагат тъкмо на нея и тъкмо за този пост.

Евгений Дончев