Европейската стратегия за борба с кризата бе успешна - голямата финансова катастрофа бе избегната, рецесията - преодоляна. Трябва ли сега политиката на икономии да бъде охлабена?

Скъпи Филип, така не може да продължава. В Испания безработицата е по-висока, отколкото в Германия в периода на световната икономическа криза, Гърция през последните години загуби близо 25 % от брутния си вътрешен продукт (БВП), а във Франция десните популисти получиха мнозинството от гласовете в Евроизборите. Европа се нуждае от ново начало.

Няма спор, че досегашната кризисна политика постигна успехи. Можахме да предотвратим голяма катастрофа на финансовите пазари, вече никой не очаква разпадане на еврозоната, инвеститорите се успокоиха, а подкрепата бе проведена чрез ЕС.

Това обаче си е за тогава. За хората в засегнатите страни кризата е всичко друго, но не и част от миналото. Те продължават да страдат от липсата на достатъчно работни места. Положението се дължи на факта, че тези страни не се реформираха достатъчно решително, казваш ти. Това обаче не е вярно. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) неотдавна провери, кои държави са приложили особено много реформи. Резултатът: Гърция, Ирландия, Португалия и Испания са сред водещите.

Проблемът е, че е необходимо време, докато се усети въздействието на подобни реформи. Това твърди теорията и това показва опитът. Ние обаче вече нямаме време. Ако нещата скоро и осезаемо не потръгнат нагоре, то радикалните партии ще получат още по-силна подкрепа.

Едно е ясно: не е достатъчно, че Европейската централна банка (ЕЦБ) инжектира още повече пари на пазара. На повечето компании пари не им липсват. Те не инвестират, защото бизнесът върви толкова зле, че не могат да бъдат използвани с максимален капацитет мощностите, които вече са налични. Защо компания в подобно положение да купува машина или да назначава служител?

Поради тази причина е необходимо най-накрая да бъде активизирано търсенето. За разлика от преди година, сега това може и да проработи. Страните, засегнати от кризата, си върнаха доверието на инвеститорите и междувременно отново могат да получат назаем необходимите им пари. Ние в Германия също можем да направим повече, направо си е скандал, че пътища и мостове се рушат, когато държавата може да тегли заеми на практика при нулеви лихви. Това обаче не се прави, защото Ангела Меркел наложи на Европа фискален пакт, който принуждава страните да спестяват.

Трябва най-накрая да осъзнаем, че при сегашното икономическо положение повечето държавни дългове са решение, а не проблем.

Частните домакинства и компаниите не могат или не искат да теглят повече кредити и поради тази причина държавата трябва да се намеси. В противен случай кризата не е преодоляна - без кредити няма растеж.

Предложението ми би имало и един благоприятен страничен ефект: ако правителствата се ангажират по-силно в борбата с кризата, ЕЦБ ще има по-малко работа. Сигурно ще се съгласиш с мен: по-добре е да бъдат ремонтирани пътища и мостове, отколкото банките да бъдат напомпани с още повече евтини пари.

Искрено твой, Марк Шийриц.

Скъпи Марк, и аз се тревожа от възхода на популистите. Нещата обаче не са толкова прости, колкото ги представяш. Успехите на евроскептиците не се дължат само на кризата. Испания, страната с втората най-висока безработица във валутния съюз, при изборите засили подкрепата си за политическия център. С Матео Ренци Италия избра реформатор. Затова пък десните популисти истински се развихриха в Дания, страна, в която безработицата е едва 6,5 %. По-силна криза, по-силен популизъм - тази формула е твърде опростена, за да се прави политика около нея.

Освен това е важно да не се пропускат постиженията. През последните години ЕС изживя икономически най-тежкия период от историята си. Милиони млади европейци загубиха работата си, хиляди компании фалираха. Държавите в южната част на ЕС отговориха с понижаване на заплатите, реформи и суров курс на икономии. Северът помогна с кредити, а ЕЦБ с евтини пари. И всичко това се случи за по-малко от четири години.

Може и да се оплакваме, както правиш ти, че нещата все още стават твърде бавно. Предвид размера на проблема обаче може и да се отбележи, че Европа напредва изключително бързо. При всички положения е ясно, че навсякъде, където бяха подети реформи, сега безработицата се понижава, а растежът се завръща - в Испания, в Ирландия, дори в Гърция.

Точно в момента, когато новата политика показва ефекта си, ти искаш старият експеримент да бъде повторен и да ускорим растежа с евтини кредити?

Вярно е, че повече инвестиции биха били от полза. Премълчаваш обаче дългосрочната цена на идеята ти. Наистина, в момента държавите могат да вземат евтини кредити, но това се дължи най-вече на ниските лихви. Ще дойде ден, в който централната банка ще вдигне лихвите и тогава отново ще се изплуват старите въпроси: колко солидни са държавните финанси на Испания, Португалия или Гърция? Има ли вероятност някой ден дълговете да бъдат изплатени? Ако това не стане, отново ли ще настъпи дългова криза и всичко ще започне отначало?

Да обобщим: според теб дълговият проблем вече не е толкова голям. Според мен пък той е само прикрит и ще се върне.

Разбира се, при тази криза има много губещи. Там, където е възможно, държавата трябва да ги подкрепи. В дългосрочен план обаче може да им се помогне най-добре, като се създадат работни места, които да се запазят, а не да изчезнат, след като загасне огънят на търсенето. Това е и посланието на италианските избиратели - много граждани в страната може и да са се наситили на курса на икономии, но вече е станало ясно, че икономиката трябва да се реформира из основи. Това е и причината, поради която сега в Рим един реформатор получи политически кредит, а популистите изненадващо трябваше да абдикират.

Поради това твоето ново начало за Европа по-скоро е упътване за бързо завръщане към кризата. Истинското ново начало вече е поставено. Нека му дадем време.

Искрено твой, Филип Файгле.

БТА