Това не е точно като да се върнеш в СССР, но Владимир Путин полага основите на огромен търговски блок, което неговите опоненти възприемат като опит да възстанови поне отчасти загубената съветска империя. Руският президент и ръководителите на две други бивши съветски републики - Беларус и Казахстан - подписаха днес договор, който претворява мечтата му да обедини единомислещите страни в Евразийски икономически съюз.

С пазара си от над 170 милиона души този митнически и търговски съюз е предопределен от Путин да бъде предизвикателство към икономическата мощ на Европейския съюз, САЩ и Китай. Това изглежда като далечна мечта, но въпреки опроверженията на Путин, критиците разглеждат церемонията по подписването в казахстанската столица Астана като част от много по-голям план.

"Путин не го държи в тайна и през годините на няколко пъти е казвал публично, че разпадът на Съветския съюз е бил ужасна грешка", заяви министърът на отбраната на САЩ Чък Хейгъл по американския обществен тв канал Пи Би Ес. "Сега, според мен, това е предпоставка, че той наистина вярва [в това] и смятам, че той започва оттук", добави той.

Опонентите смятат, че отнемането на Крим от Украйна през март - което доведе до най-сериозното противопоставяне със Запада от края на Студената война - е друг елемент от усилията по възстановяване на руския контрол върху бившата съветска територия. Путин отхвърля тези твърдения като погрешни и отрича, че създаването на Евразийския икономически съюз има нещо общо с възраждането на съветската империя.

"Ние се стремим да градим интеграционен процес в постсъветското пространство, но не защото искаме да възстановим Съветския съюз, империята, а за да използваме конкурентните преимущества, с които разполагат всички наши независими държави", каза Путин в събота пред журналисти в Санкт Петербург.

ПОЛИТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА ПУТИН

Но няма никакво съмнение, че новият съюз стана една от големите идеи в третия мандат на Путин и ще бъде част от неговото лично политическо наследство. Путин го възприема като ключов елемент от своите опити отново да направи Русия велика сила, а може би и да възстанови статута й на свръхсила, загубен при разпада на Съветския съюз през 1991 г.

"Едва ли си струва да говорим за пресъздаване на Съветския съюз, след като много неща са се променили за 20 години, но политиката на събиране на територии, която Русия следва сега, е очевидна", казва Досим Сатпаев, политически анализатор в Казахстан. Според него политическият елит на Русия е поел геополитическата мисия да засили страната чрез прокарването на оглавявани от Москва съюзи в "постсъветското пространство".

Путин натисна тънката струнка у мнозина руснаци през 2005 г., когато описа рухването на Съветския съюз като геополитическа катастрофа и каза, че "старите идеали" са унищожени. Неговата мечта за "могъщ наднационален съюз" на суверенни държави по модела на ЕС, който да обединява Европа и Азиатско-тихоокеанския район, черпи ресурс от носталгията по стабилните цени, предвидимото управление и отворените граници.

Днешният договор, който влиза в сила на 1 януари, задълбочава установените връзки между трите страни през 2010 г., когато те предприеха първата стъпка със създаването на митнически съюз. Той ще гарантира свободно движение на стоки, услуги, капитали и работна сила и ще координира политиката в главните икономически сектори.

Съюзът обхваща около три четвърти от постсъветския регион - Съветският съюз минус трите балтийски държави - и общия брутен вътрешен продукт на трите икономики е около 2,7 трилиона долара. Армения и Киргизстан също са изявили интерес да се се присъединят. Но Путин бе принуден да ограничи мечтата си само и само да се стигне до церемонията по подписването.

ПРЕПЯТСТВИЯТА ПО ПЪТЯ

Украйна нанесе тежък удар с решението си де не се присъединява към съюза, след като нейният подкрепян от Москва президент бе отстранен през февруари. Така съюзът бе лишен от огромен пазар - мост към Европейския съюз и люлка на руската цивилизация. Производителят на петрол Казахстан също се бореше да се гарантира, че съюзът е чисто икономическо начинание и няма да даде на своя бивш съветски повелител никакъв шанс да си възвърне политическия контрол върху него.

"Най-важното нещо е, че ние избегнахме политизацията на споразумението", казва заместник-министърът на външните работи на Казахстан Самат Ордабаев, чиято страна се управлява от президента Нурсултан Назарбаев, хитър лидер от съветско време. "Благодарение на твърдата позиция на Казахстан бяха изключени някои елементи като единното гражданство, външната политика, междупарламентарното сътрудничество, паспортната и визовата част и общият граничен и експортен контрол", казва той.

Даже по-лоялната и закъсала за пари Беларус, ръководена години наред от президента Александър Лукашенко, оказа известна съпротива по въпроси, които могат да засегнат нейния суверенитет. Подобно на новите лидери на Украйна, и други бивши съветски републики виждат по-добри икономически перспективи другаде или се опасяват да не бъдат погълнати.

Азербайджан - производител на петрол и газ - стои настрана, а Грузия и Молдова очакват да подпишат през следващия месец споразумения, с които ще задълбочат своите политически и икономически връзки с ЕС. "За Русия Евразийският икономически съюз е преди всичко политически проект. И трите страни членки преследват изцяло различни и неизречени цели, които са много далеч от нуждите на обикновените хора и пазарите", казва Айдос Сарим, политически анализатор в Казахстан.

Още по темата: Русия, Беларус и Казахстан създават в Евразия "нов дееспособен алианс"

Бъдещият Евразийски съюз може да стане мост между Европа и Китай - Русия, Беларус и Казахстан създават платформа, смятана от Запада за политическа, пише "Независимая газета".

Вестникът коментира тристранната лидерска среща в казахстанската столица Астана, където Владимир Путин, Александър Лукашенко и Нурсултан Назарбаев, подписаха договор за създаване на Евразийски икономически съюз (ЕАИС), който да влезе в сила от 1 януари 2015 г.

ЕАИС се създава на базата на някогашната Евроазиатска икономическа общност (ЕврАзИО), включвала Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Очаква се в новото обединение скоро да се включат Армения и Киргизстан. Безпочвени са обаче твърденията на някои експерти, че се възражда Съветският съюз. Лидерите на евразийското формирование уверяват, че се акцентира само върху икономическата съставка, посочва изданието.

Според него начинанието стартира с руско-беларуско-казахстански съюз заради икономическото превъзходство на трите страни, обещаващо "нов дееспособен алианс", който впоследствие да включи и "по-слаби" държави от региона.

Според казахстанския лидер Назарбаев, цитиран в статията, "евразийството" се е превърнало вече в един вид търговска марка и ЕАИС е само икономически проект, който не посяга върху политическия суверенитет на страните членки. "За да сложи край на приказките", че се възражда СССР, Назарбаев предложи в новия съюз да бъде приета примерно Турция, напомня "Независимая газета".

"Западните политически елити разглеждат ИАИС като враждебен проект, способен сериозно да конкурира доминиращото влияние на Запада и в постсоветското пространство, и в глобален формат. Видяхме колко усилия бяха положени, за да не се допусне включването на Украйна в евразийския проект", отбелязва руската анализаторка Юлия Якушева.

Заради западните "претенции да бъде запазен еднополюсният свят" тя очаква в най-близко бъдеще опити за дестабилизиране на ситуацията най-вече в Централна Азия. Западният бизнес обаче отдавна проучва евразийския проект и търси подходящи начини за комуникация с евразийски партньори, добавя Якушева.

Днешният формат на световната икономика е твърде моноцентричен, обвързан с долара, с икономическото господство на САЩ - затова "се създават нови центрове на икономическа сила" като ЕАИС, смята шефът на Евразийския комуникационен център Алексей Пилко.

ЕАИС е по-удобна правна форма за осъществяваното вече междурегионално сътрудничество, осигуряваща "единни правила на играта", казва политологът Дмитрий Журавльов.

Дългосрочната макроикономическа задача е в пространството на ЕАИС да бъде създаден мощен търговско-промишлен и транспортно-логистичен център, насочващ към външни пазари хай-тек продукция, посочва икономистът Александър Караваев.

По данни на Митническия съюз между Русия, Беларус и Казахстан, общият пазар на ЕАИС възлиза на 170 милиона души и близо един трилион долара - "никак не е зле за съюз от регионален мащаб", добавя експертът. Засега финансов "локомотив" на обединението е петролногазовият износ на Русия, признава той.

Предвижда се от 1 януари да започне свободно движение на стоки, услуги, капитал и работна сила между трите учредителки на новото обединение. Евразийският съюз ще води съгласувана политика и в енергетиката, и в промишлеността, и в транспорта, и в селското стопанство, пише "Московский комсомолец".

Само ден преди подписването обаче все още имаше интрига - според Юрий Ушаков, помощник на руския президент, все още не били решени пет въпроса, посочва вестникът.

Продължителни бяха по-специално дискусиите около реда за снабдяване с медикаменти в съюза. От 1 януари 2016 г. ще започне работа общ пазар на медицински изделия, но създаването на единна енергетика ще изисква още повече време. Общи пазари за газ и петрол ще бъдат създадени към 2025 г., се казва в материала.

Според "Росийская газета" вече са отстранени "основните препъникамъни" от договора, включващ близо 700 страници: с консенсус е прието например седалището на Евразийската икономическа комисия да бъде в Москва, съдът на ЕАИС - в Минск, а финансовият регулационен орган - в Алмати.

Преговаря се например за създаване на зона за свободна търговия с Виетнам, планират се експертни консултации с Израел и Индия, преговори с оглед споразумение за размяна на митнически данни с Китай.

Денят ще приключи с голям празничен концерт и официален прием от името на президента Назарбаев. Путин ще има и работна среща с домакина на лидерския форум - очаква се да бъдат подписани 4 споразумения за мирния атом, добавя московският официоз.

БТА