Ню Йорк е по-зависим от финансовите услуги, но неговият брутен вътрешен продукт надмина предишния си пик.
Британската икономика е отличникът в Групата на седемте богати страни. През първото тримесечие на тази година икономическият растеж на Великобритания надхвърли 3% на годишна основа. През същия период икономиката на САЩ едва нарасна, континентална Европа остана в стагнация, а Япония се мъчеше да запази получения импулс.
Нищо изненадващо тогава, че мнозина възприеха силното представяне на Великобритания като своеобразна реабилитация на стратегията за строги мерки за икономии, изпълнявана от британското правителство от 2010 година, и като доказателство за опровергаване на идеята за дълготраен застой - че липсата на търсене е ограничение за икономическия растеж.
Важно е британският опит да бъде изтълкуван правилно. Наред с вътрешнополитическия залог и въпроса за бъдещата икономическа политика на страната, Великобритания е от много по-широко значение, тъй като тя оказва влияние на дебатите за икономическата политика в целия свят. За съжаление на хората, които мислят, че те са прави, предвид преследваната стратегия, вярно изтълкуван, британският опит оборва защитниците на строгите мерки за икономии и потвърждава предупреждението на Джон Мейнард Кейнс за опасностите от едно безразборно орязване на бюджета насред рецесия.
Нека започнем със сегашната ситуация. Ако икономическият растеж в последно време е бърз, то това е само заради дълбочината на дупката, която Великобритания сама си изкопа. Докато в САЩ брутният вътрешен продукт (БВП) е далеч над своя пик отпреди кризата, то във Великобритания той остава под предишните върхове и освен това под нивата, които му бяха прогнозирани, когато мерките за икономии бяха приложени за първи път. Не е изненадващо, предвид това печално представяне, че делът на държавния дълг от БВП сега е близо 10% по-голям, отколкото бе прогнозирано, и датата, когато ще бъде постигнат балансиран бюджет, бе отложена с години напред във времето.
Най-масовото извинение, давано за едни толкова слаби резултати, е прекомерната зависимост от финансовите услуги. БВП на град Ню Йорк, който е още по-зависим от финансовите услуги в сравнение с Великобритания, обаче надмина спокойно предишния си пик. Еврозоната наистина се представя лошо, но статистиката потвърждава, че не това е основната причина за слабия икономически растеж на Великобритания, тъй като на свиването на износа се пада само малка част от цялостното влошаване.
Икономиката на САЩ е растяла с 9% на годишна основа в продължение на няколко години след излизането от Голямата депресия през 1933 година. Толкова бърз растеж в мирни времена е нещо невиждано в американската история. Защо се е случил той? Само поради дълбочината на рецесията. Никой никога не е приемал темповете на възстановяването на икономиката на САЩ от Голямата депресия като доказателство в подкрепа на строгите мерки за икономии, които всъщност са допринесли за нея.
По същия начин, историята за британския растеж отчасти е само история за наваксване на изоставането след голяма криза. В исторически план по-дълбоките рецесии са последвани от по-силни възстановявания. Град Ню Йорк отново предлага убедителен пример: след като регистрира относителен спад спрямо останалата част на САЩ през 2008 година, оттогава той има по-бърз растеж.
Необходимо е да бъде наблегнато на още две особености на британския растеж. Първо, неговото ускоряване е по-малко резултат от стимулиране вследствие на мерките за икономии, отколкото от забавяне на темповете, с които политиката на разходите става по-строга. Дали човек ще се вгледа в самия дефицит сам по себе си или в различните показатели за структурния дефицит, отчетени от национални и международни организации, темповете на свиване на финансите са се забавили през последните две години.
Това означава, че пречките пред икономическия растеж, причинени от фискалната политика, намаляват. Така че положителната тенденция при растежа през последните 18 месеца е също толкова доказателство против строгите мерки за икономии, колкото и в тяхна подкрепа.
Второ, изправено пред потенциалните вреди, причинени от намаляването на дефицита на търсенето и икономическия растеж, британското правителство е принудено да вземе редица извънредни мерки за подпомагане на кредитирането. Най-важната е програмата за подпомагане закупуването на недвижимо имущество (Help to Buy). Има освен това програми за възнаграждаване на банките за отпускането на кредити на дребния бизнес и за стимулиране на централната банка да изнася пари.
Програмата Help to Buy, която успява да повтори повечето от греховете на спонсорираните от правителството на САЩ компании, е силно проблематична. Обявената цел на строгите мерки за икономии бе да повишат доверието в позицията на Великобритания като суверенен кредитополучател. Принципното положение обаче е, че гарантирането на ипотеките в цялата им съвкупност генерира потенциално огромни държавни задължения, така както правят и други програми за гарантиране на кредити.
Освен това субсидираните кредити за жилищно осигуряване пораждат риск от повторното надуване на балони, в момент когато цените на жилищата в Лондон нараснаха много по-бързо от БВП през последната година. И, естествено, всички програми, облагодетелстващи собствениците на жилища, а не наемателите, изкривяват пазара.
Така британският икономически растеж отразява една комбинация от дълбочината на дупката, в която страната се озова, умереността на тенденцията към увеличаване на строгостта на мерките за икономии и последиците от правителствени кредити, които могат да надуват балони. Това може да е по-добре за гражданите от Великобритания, отколкото всеки друг вариант. Този растеж обаче несъмнено не бива в никакъв случай да служи за вдъхновение за други компании или страни.
БТА
