Под влияние на кризата в Украйна Северноатлантическият алианс е принуден да формулира наново своята стратегия. До момента пактът залагаше на "оперативните сили", способни да участват и в продължителни операции извън територията на съюзниците, примерно в Афганистан.

Съответно се решаваше как да бъдат въоръжавани и екипирани войските на европейските страни: по-малко личен състав, по-малко тежки въоръжения, а вместо тях - сили за бързо реагиране. В рамките на тези реформи Бундесверът се отказа от наборната система и стана професионална армия. Запази на въоръжение едва малка част от своите танкове и артилерията. Затова пък разви транспортния потенциал и снабдяването. Дали не избърза твърде много?

В обществената дискусия внезапно пак изплува един кошмарен, отдавна сякаш забравен призрак - руско нападение на територията на НАТО. Теоретично основната задача на алианса е да брани членките си срещу сухопътна инвазия в Европа. Политическото ръководство отчиташе този вариант като теоретична възможност, но без да го разглежда сериозно, тъй като НАТО целеше да установи възможно най-тясно партньорство с Русия. Днес обаче констатираме, че до партньорство не се стигна.

Сплашването - отново на мода

Дори след края на Студената война Кремъл все още виждаше в НАТО съюз, насочен срещу Русия. Сега страните от пакта ще трябва отново да помислят сериозно как биха отблъснали евентуална атака от страна на Русия. Броенето на танкове и оръдия изглежда като занимание за вечно закъсняващи. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обаче пак говори упорито за "сплашване" на руските войски, за това, че НАТО има възможността и непоклатимата готовност да защити държавите по източната си граница - сиреч Полша, Румъния и балтийските страни.

След руската война срещу Грузия през 2008 г. натовските щабове за планиране взеха да обмислят подобни сценарии, но не дочакаха политическа подкрепа. Дори САЩ, водещият член на НАТО, изтеглиха от Европа голяма част от войските и бойната си техника. Междувременно Русия реформираше и снабдяваше с ново оборудване своите ядрени и конвенционални сили.

По западната граница на Русия са разположени големи бронетанкови части, които могат за броени дни да минат от маневри към реални бойни действия. Потвърждават го Международният институт за стратегически изследвания и главнокомандващият обединените въоръжени сили на НАТО в Европа, американският генерал Филип Брийдлав.

Да не забравяме и обратната страна на медала

В момента НАТО не може да изправи кой знае какви сили срещу руските войски. Би се наложило да прехвърли бойни бригади от САЩ и Западна Европа на изток - в Полша или в Естония. Алиансът планира да използва за отбрана на източните си членки силите за бързо реагиране, които се състоят от постоянно сменящи се подразделения от различни страни.

Но в Бундесвера, например, днес е останала само една десета от общия брой бойни танкове след падането на Берлинската стена. Съкращенията бяха съзнателни, тъй като никой не виждаше да има пряка военна заплаха от страна на Русия. Ситуацията обаче коренно се промени. Най-късно на срещата си на върха през септември НАТО трябва да намери отговор на променената ситуация. И спешно да преразгледа плановете за отбрана.

Президентът на САЩ Барак Обама набеляза вече новия курс по време на посещение в Брюксел през март. Убеден е, че европейците трябва да повишат своите разходи за отбрана, защото Русия също е увеличила почти с една трета военния си бюджет. А европейците с всяка година харчат за отбрана все по-малко.

Всъщност и Съединените щати са принудени да правят икономии след скъпоструващите войни в Ирак и в Афганистан. Отбранителният бюджет на САЩ обаче и днес надхвърля десеторно този на Русия. Политиците в Европа дейно орязваха разходите по време на финансовата криза. По всичко личи, че сега ще се наложи да ги вдигат, което ще натовари с ново бреме бюджетите на европейските страни.

Ядрени оръжия?

В новата ситуация, оформила се след кризата в Украйна, НАТО едва ли ще може да се ограничи с обичайното довъоръжаване. Убедителното сплашване е нещо невъзможно без ядрени оръжия, при все че тръпки ни побиват, щом само ги споменем. Русия е ядрена сила и до ден-днешен смята ядрената сила САЩ за свой основен противник в многополюсния свят. Тя модернизира своите ракети и дори е разположила част от тях в Калининград, на границата с Полша и Литва.

Освен това в началото на годината Русия проведе изпитания на крилати ракети, способни да носят и ядрени бойни глави. С което може би наруши американско-руския договор за унищожаване на ракетите със среден и малък обсег, влязъл в сила през 1988 г. Отговор от НАТО засега няма.

НАТО също модернизира малкото си бойни глави, останали все още на европейска територия. Алиансът работи по създаването на система за противоракетна отбрана в Европа. Първоначалният замисъл бе тя да служи за отбрана от ракети, изстреляни от Иран или някоя друга страна в южния регион.

Сега може да се наложат промени в целите на системата и тя да се пригоди за защита от руски ракети. Всичко това се очаква да стане тема на дискусии и обект на нова стратегическа концепция. Алиансът е принуден да тръгне по този път заради кризата в Украйна, раздухвана от Русия. Налага се НАТО да реагира, за да запази своя кредит от доверие.

БТА