Той ще замени Египет като гореща точка за туризъм, офшорните му петролни и газови залежи ще затвърдят позицията на Русия като водещ производител на енергия в света, а спа курортите му ще съживят изтощените служители от държавния сектор. Или поне така Русия представя Крим.

Мнозина в Русия се надяват, че анексирането на южния украински регион ще донесе само ползи и повод да се отпразнува "връщането у дома" на над 1 милиона "братя" на Русия, след като преди 60 година са предадени на Украйна.

Само че изпитаната радост, когато жителите на Крим гласуваха категорично да се присъединят към Русия на референдума в неделя, може да бъде попарена, когато се стигне до тежките бюджетни решения, наложителни за укрепването на една икономика, зависеща от Украйна за енергия, вода и храна.

Главният руски ентусиаст за Украйна, депутатът Леонид Слуцки, не би изброявал потенциалните капани на приемането на регион с население 2 милиона в Руската федерация. Той предпочита да се съсредоточи върху победителите.

"Най-много печелят ... обикновените хора, обикновените жители на Крим, които днес са напълно различни от хората, които видях преди две седмици, с озарени лица, целуващи бюлетините си", каза Слуцки от столицата Симферопол.

"Хората са щастливи ... те са защитени, ще се върнат в страната, в която искат да бъдат поне от две поколения, и в крайна сметка, защото историческата истина, тази историческа справедливост ще надделее", коментира той в ефира на радио "Ехото на Москва".

Това, което приемат за историческа справедливост, компенсираща решението на съветския лидер Никита Хрушчов да отстъпи Крим през 1954 година, също така ще върне любима дестинация за почивка, където съветските индустриални работници бяха изпращани на морски въздух.

След като в понеделник кримският парламент гласува да национализира основната енергийна компания в региона - Черноморнафтогаз - Русия може да бъде в по-добра позиция да вземе правата за офшорните и шелфовите зони в Черно море.

Докато обаче вотът влияе на емоционалните връзки на Русия с черноморския полуостров, малцина се замислят колко пари ще са нужни, за да се реформира регион със запуснати хотели, лошо обслужване и огромна черна икономика.

Крим, тучен регион, известен с крайморските си булеварди с палми и скалистите хълмове, се субсидира и зависи от Украйна за 85 % от електричеството си, 90 % от питейната си вода и голяма част от храната си.

Карен Вартапетов, анализатор в рейтинговата агенция Standard & Poor's (S&P), е изчислил, че Москва ще трябва да плаща 38 милиарда рубли (малко над 1 милиард долара) годишно, за да доведе бюджетните приходи на глава от населението в Крим до равнището на най-бедните региони в Русия като Северна Осетия и Кабардино-Балкария в неспокойния Северен Кавказ.

"КРИМСКИЯТ УИКЕНД" ИМА ЦЕНА

Това би означавало да се вдигнат пенсиите на около 560 000 пенсионери от средно 150 долара на месец до минималните 180 долара за Русия. Средната заплата в Крим е 270 долара месечно в сравнение с 660 долара точно от другата страна на границата в руския Краснодарски край. Руски представители твърдят, че са готови да изпратят от 30 до 40 милиарда рубли финансова помощ за Крим, за да му помогнат да премине под руския контрол - процес, който по думите на руския заместник-министър на финансите Сергей Шаталов би "имал много сериозно влияние".

"Ще има промени в данъчното законодателство, ще се обсъжда създаване на митническа служба, вътрешна приходна служба, регистрацията на юридически и физически лица, инвентаризация и правила за адаптиране към руската данъчна система", каза той пред журналисти.

"Мисля, че ще е нужно известно време, вероятно ще има преходен период. Не изключвам специален данъчен режим", допълни той.

И всичко това ще се случва, когато икономиката на Русия отслабва с ускоряващи се темпове, отчасти заради действията й в Украйна, където руските сили окупираха Крим и Москва подкрепи референдума, чиито официални резултати показаха близо 97 % подкрепа за присъединяване към Русия.

Според икономиста Юко Раутава от Института за икономики в преход към Bank of Finland, икономическият растеж в Русия през 2014 година може да потъне под 1 % след "Кримския уикенд" - доста под прогнозата на Руската централна банка за нарастване от 1,5 - 1,8 %. Това ще означава, че федералният и регионалните бюджети ще трябва да се увеличат допълнително, за да покрият нарежданията на Путин за по-големи заплати за служителите в държавния сектор, помощи за майките и развитие на инфраструктурата.

"Проблемите в регионите (руските) се влошават и има около 10-15 региона, които спешно се нуждаят от финансова помощ, за да изпълнят нарежданията на Путин", отбелязва Вартапетов.

"Въпрос на приоритети е; да се помогне на руските региони или да се изпрати тази помощ някъде другаде, на друга територия", казва той, като допълва, че Крим би могъл да струва по-малко на Русия, ако запази данъците върху печалбите като други руски региони, вместо да ги изпраща към центъра, както прави сега.

ПРОМЯНА В ХОДА НА СЪБИТИЯТА

Вартапетов посочва, че най-малко 10 руски региона имат дългове, равняващи се на около 100 % от приходите им. "Достъпът до пазарите на облигации за тях е изключително труден и те могат само да се надяват на помощ от федералния бюджет", допълва той.

"И регионите ще се нуждаят от повече всяка година, тъй като икономиката се забавя, събираемостта на данъците е в застой, а разходите се увеличават; дефицитите просто нарастват", предупреждава специалистът.

Някои анализатори твърдят, че с времето потенциалът за вътрешно недоволство ще нарасне, ако Крим не предложи на Русия нещо в замяна.

Неговите офшорни петролни и газови залежи биха могли да разширят енергийния обсег на Русия, а и новите лидери на Крим вече предложиха Газпром да купи водещата енергийна компания Черноморнафтогаз.

Само че предвид санкциите на Запада срещу онези, които "са подкопали териториалната цялост" на Украйна, руските компании биха могли да се окажат под натиск, ако започнат да придобиват бивши украински фирми.

Според анализатори Русия може да прибегне до добре изпитания начин на решаване на финансови главоблъсканици - намесата на олигарсите.

След финансирането на голяма част от строителството на обектите за Зимните олимпийски игри в руския черноморски курорт Сочи, което по предварителни оценки е струвало над 50 милиарда долара, някои руснаци предполагат, че Путин ще ги убеди да платят и за превръщането на износените кримски курорти в туристически центрове от световен клас.

"Крим би бил още едно главоболие и нов "Сочи Олимпикс" за руските олигарси, който ще бъдат принудени отново да вложат парите си в проект на Кремъл", заключава източник, близък до държавната енергийна компания Роснефт. Рефлексите от Студената война се завръщат в Европа заради Украйна Пол Тейлър от Ройтерс

Студената война се завръща. Завземането на Крим от руски войски и анексирането на южния украински регион съживяват страхове, сметки и рефлекси, които бяха замрели, откакто през 1989 г. падна Берлинската стена.

Още не е сигурно дали кризата, предизвикана от опита на президента Владимир Путин да попречи на Украйна - стратегическа бивша съветска република - да се обърне към Запада, ще се превърне в повратна точка в международните отношение подобно на нападенията на Ал Каида срещу САЩ през 2001 г. или кубинската ракетна криза през 1962 г. Все още има да се изиграят някои ходове.

Но политически дейци и стратегически анализатори обмислят последиците от евентуално продължително противоборство между Изтока и Запада. А държави, които са по средата - като Германия и Полша, започват да преценяват неудобни нагаждания на своята политика.

Противопоставянето вече повдига деликатни въпроси за баланса между санкциите и дипломацията, като поставя на изпитание верността на съюзниците и поражда опасност от разрастване към други конфликти и евентуални войни чрез подставени групировки.

"Добре дошли във Втората студена война", обяви в статия за сп. "Форин полиси" руският анализатор Дмитрий Тренин от Фонда за международен мир "Карнеги".

"Събитията напоследък на практика слагат край на периода на партньорство и сътрудничество между Запада и Русия, който преобладаваше през този четвърт век след Студената война", каза той.

Тренин не е единственият, който разглежда борбата за Украйна като най-значимия фактор, променящ състоянието на европейската сигурност, откакто през 1991 г. се разпадна Съветският съюз.

Никой не си въобразява, че свръхсилите могат да се върнат към изключително взривоопасното ядрено противопоставяне или ядрената надпревара между блокове - първо, Русия вече няма блок, - но косвените последици за други проблеми на сигурността и за световната икономика са значителни.

Замразените конфликти в Молдова, Грузия и Азербайджан - все бивши съветски републики от "близката чужбина" - може отново да се активират.

В Берлин политически дейци се безпокоят, че Русия може да вдигне залозите, като спре сътрудничеството със Запада във връзка с ядрената програма на Иран, гражданската война в Сирия, сигурността в Афганистан и обуздаването на непредсказуемия лидер на Северна Корея.

Всеки един от тях може да усложни живота на Съединените щати и техните европейски и азиатски съюзници, като дестабилизира Близкия изток и Южна Азия или като повиши напрежението на Корейския полуостров.

"Това е най-големият залог"

Осъзнаването, че Германия - основната сила в Европа - няма особено влияние върху Русия, когато са хвърлени геополитическите карти, а канцлерката Ангела Меркел е неспособна да повлияе на Путин въпреки допирните точки между тях, действа отрезвяващо.

Погледната в ретроспекция, военната намеса на Русия в отцепнически региони на Грузия през 2008 г. беше тренировка. Тя имаше по-слабо глобално влияние отчасти поради това, че непостоянният грузински лидер стреля пръв, но и защото почти не промени статуквото.

"Украйна е друго нещо. Тя се намира на разломната линия и е твърде голяма", каза старши сътрудникът по трансатлантическите въпроси в изследователския институт Германски фонд "Маршал" Констанце Щелценмюлер, която наскоро ръководеше голямо проучване на новата политика на Германия по външните работи и сигурността.

"Сега ние навлизаме в системна надпревара. Затова мисля, че сравнението със Студената война е точно. Ако сте в Берлин, ситуацията изглежда именно така", заяви тя.

Щелценмюлер очаква, че Германия ще прояви "изненадваща твърдост" въпреки своите значителни икономически интереси в Русия, където действат 6200 германски компании, и зависимостта си от руския природен газ, съставляващ 40 процента от снабдяването й.

Москва е едва на 11 място сред търговските партньори на Берлин, като пред нея е Полша. Главният търговски орган на Германия заяви миналата седмица, че евентуален търговски конфликт между двете би навредил на германския бизнес, но би бил животозастрашаващ за намиращата се в стагнация руска икономика.

Както отбелязва бившият губернатор на Хонконг Крис Патън, почти всяко европейско домакинство притежава произведени в Китай стоки, но съвсем малко, ако въобще има такива, притежават нещо, произведено в Русия - освен газ и водка.

Централноевропейските икономики може да бъдат сериозно засегнати, ако Москва се заиграе с крачето на газа, но запасите са големи, зимата отмина, а Русия има нужда от приходи.

Дали да се избере неутралитет?

През първата Студена война "ястребите" в САЩ и Западна Европа се страхуваха, че тогавашната Западна Германия може да реши да бъде неутрална в стремежа си за разведряване на отношенията със Съветския съюз и своите източноевропейски съюзници, включително комунистическа Източна Германия.

Това така и не се случи. Бон остана твърдо закотвен в западния политически и военен лагер. Но през това време имаше някои епични трансатлантически битки.

Сред тях беше сблъсъкът със САЩ през 1982 г. заради германско-съветска сделка за газопровод, за която правителството на Рейгън се страхуваше, че може да направи Западна Германия опасно зависима от Москва.

Германците устояха. Газопроводът беше построен и е една от причините за това Германия да остава толкова обвързана с руската енергия.

Този спор, разразил се едва година след вдъхновени от Москва военни репресии в Полша, може да съдържа поуки за евентуална нова студена война.

Година по-късно Бон устоя на масови протести и заплахи от Москва против разполагането на американски ядрени ракети със среден обсег на своя територия в отговор на насочването на съветски ракети "СС-20″ срещу Запада. Това в крайна сметка доведе до споразумение за спиране на оръжейната надпревара между Изтока и Запада.

Тогава, както сега, усещането за руска заплаха в крайна сметка обедини европейците и САЩ въпреки обществените опасения, намиращи израз днес в социологически проучвания, показващи, че нито германците, нито американците горят от желание за предприемане на твърд подход към Русия.

Тогава, както сега, и Москва, и Западът се обърнаха към Китай в опит да наклонят везните в своя полза. Тогава, както сега, американски стратези отправяха и помирителни, и войнствени призиви, докато спореха кое е правилното политическо съчетание между сдържането на Русия и отчитането на нейните интереси.

Ако Путин предприеме действия за анексиране на Крим, на европейците може скоро да им се наложи да обмислят мъчителни жертви, за да покажат своята решителност.

За Франция това може да означава спиране на сделка за продажба на хеликоптероносачи на Русия. За Великобритания - край на достъпа до нейни имения и банки за близки до Путин магнати. За Германия - предприемане на постепенни стъпки за намаляване на зависимостта от руския газ.

За да се осъществи всяко от тези неща, ще е нужна решителност в стила на Студената война. Ако играта загрубее, запазването на единството в ЕС може да се окаже трудна задача, като се има предвид по-голямата близост до Москва на държави от Южна Европа като Италия, Гърция, Кипър и България.

БТА