Колкото и да го критикуват враговете му, за три дни руският президент Владимир Путин доказа защо е лидер на Русия от 14 години насам. В неделя бе референдумът за независимост на Крим, в понеделник властите в Симферопол отправиха искане за присъединяване към Руската федерация, а във вторник това вече е факт. Путин просто матира целия Европейски съюз, САЩ, Г-8, откъдето Русия бе междувременно изключена, и , разбира се, Украйна.
Реакцията на тези действия от страна на ЕС и България като нейна членка бе абсолютно беззъба. Наложиха се някакви санкции срещу второстепенни руски чиновници, които, видите ли, били виновни за анексирането на Кримския полуостров. Неслучайно Кремъл ги определи като „ирония и дори сарказъм". Защото думите са едно, а реалностите – друго. Руски войски контролират полуострова от края на февруари и границата на Крим с Украйна вече е обявена за държавна граница на Русия. Кой ще промени това твърдение? Няма кой. НАТО не може да се намеси, за Киев членството в пакта не е приоритет и всички заплахи срещу Москва увисват във въздуха. Впрочем никой не иска война, нали? Все пак през 1994 г. Украйна бе лишена от ядреното си оръжие и нейният военен потенциал е смешен в сравнение с руската мощ.
Използвайки всички тези основания, Владимир Путин изигра картите си блестящо, от гледна точка на Русия, естествено. Нека не забравяме, че масовите протести, довели до бягството на проруския президент на Украйна Виктор Янукович започнаха с неочаквания за външния свят отказ от подписване на споразумението за свободна търговия и асоцииране с ЕС през ноември. Русия щедро предложи 15 милиарда долара под формата на изкупуване на външен дълг на Киев и 30-процентно намаление на цената на природния газ. Смяната на властта в Украйна на 22 февруари доведе до блокиране на този договор и сега парите ще се пренасочат към Крим. Путин, естествено, е „непричем" в цялото това светкавично развитие, макар че никой не се съмнява в ролята му.
Трудно е да се предскаже какво ще последва оттук нататък. Може да има ефект на доминото, след като и Приднестровието в Молдова поиска да премине към Русия. Току виж и в други части на света, например в продадената от царска Русия на САЩ Аляска, където се оказва, че и до днес живеят доста руснаци, решат да направят референдум за самоопределение според „всички норми на международното право", както определи Путин вота в Крим. Какво прави тогава Барак Обама, който според някои анкети вече е смятан от американците за по-слаб лидер от старата кримка Путин?
