Докато европейската икономика се възстановява от кризата, засегнатите от нея страни като Испания и Италия, се опитват да намалят дълговете си, като същевременно станат по-конкурентоспособни в международен план.

Проблемът им е, че е трудно двете неща да се вършат наведнъж. Ниската инфлация в еврозоната прави положението още по-трудно.

Въпреки че световният икономически елит приветства укрепването на световното възстановяване миналата седмица на срещата си в Давос, Швейцария, раните на еврозоната най-вероятно ще заздравяват много бавно и дори могат да се отворят отново.

Ето защо.

Преди кризата страните от "периферията" на еврозоната, предимно от Южна Европа, имаха по-висока инфлация, отколкото страните в "ядрото" около Германия. Продукцията на страните от периферията стана прекалено скъпа, което пък често водеше до неустойчиво висок търговски дефицит, покриван със заеми от чужбина.

Тъй като нямат национална валута, която да поевтинява, периферните страни трябва да понижат цените и заплатите спрямо "ядрото" на Европа, за да бъдат отново конкурентоспособни. Още няколко години инфлацията ще трябва да бъде по-ниска от средната за Европа.

Намаляването на дълговия товар е по-лесно за домакинствата, компаниите и страните, ако номиналните им приходи, които се увеличават с инфлацията и растежа, нарастват. Платежоспособността - и способността за бързо възстановяване при бъдещи финансови кризи - зависи от намаляването на дълга като част от брутния вътрешен продукт (БВП). Това означава, че колкото по-ниско спада инфлацията в Европа, толкова по-голямо става напрежението между възстановяващата се платежоспособност и повишаващата се конкурентоспособнос.

Независимият икономически център за анализи Bruegel в Брюксел изчислява, че Испания и Италия могат постепенно да обърнат посоката на нарастване на съотношението дълг - БВП през идните години, ако икономиките им нараснат, ако бюджетите им са затегнати и инфлацията в еврозоната е близка до целевите 2%, определени от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Ако цялостната инфлация обаче на еврозоната е само 1%, то необходимостта от поевтиняване на продукцията спрямо Германия ще насочи инфлацията в Италия и Испания към нулата. В този случай заради по-ниския БВП дълговете ще изглеждат ужасно. Дългът на Испания може да нарасне до 120% от БВП, докато на Италия може да надмине 140%, прогнозира Bruegel.

Годишната инфлация на еврозоната потъна под 1%. Испанската инфлация е почти нулева, а в Италия се понижава. Дори Германия, която според оптимистичния сценарий на Bruegel се нуждае от инфлация доста над 2%, е под целевата стойност на показателя. Затова има опасност да се сбъдне по-мрачният сценарий.

"Опасенията ми са, че може да се окаже много трудно за тези страни да постигнат двойната цел на устойчивост на държавния дълг и дълготрайно подобрение на конкурентоспособността," коментира старши научният сътрудник в Bruegel Жолт Дарваш.

Ако цените спаднат рязко, то Гърция ни показва какво може да се случи: дефлацията нарушава платежоспособността на страната, повишавайки още повече съотношението дълг - БВП въпреки драконовските мерки за бюджетни икономии. Макар Италия и Испания да не се борят с дефлацията, дори много ниската инфлация може да има отрицателни последици. Тя води след себе си още мерки за икономии, за да се стабилизира дългът, като се забавя процесът на икономическото възстановяване. Ако номиналните приходи са разочароващи, домакинствата и компаниите трябва да харчат повече пари за намаляване на дълга, като им остават по-малко средства за потребление и инвестиране.

Тази главоблъсканицата е част от многото причини (включително високите лихви по облигациите на страните от периферията, строгата фискална политика, затегнатите разпоредби и недостатъчното търсене в целия континента), поради които възстановяването на еврозоната вероятно ще бъде мъчително.

Прекалено бавното намаляване на дълга също прави затруднените икономики уязвими за бъдещи периоди на световната финансова турбуленция. Нетният чуждестранен дълг на испанското правителство и частния сектор, който възлиза на почти 95% от БВП, трябва непрекъснато да бъде рефинасиран.

"Опасността е в това, че всяко разместване на финансовите пазари - внезапно изчезване на желанието на чужденците да купуват испански ценни книжа - ще създаде хаос," посочи главният икономист за Европа от Goldman Sachs Хю Пил.

Подобно е положението в по-голяма част от периферията на еврозоната. "Тези дългове са Дамоклев меч, който виси над Европа," допълни Хю Пил.

Повечето страни от периферията вече възстановиха до известна степен конкурентоспособността си. Имат обаче още път да извървят, тъй като трябва да натрупат голям устойчив търговски излишък, за да имат пари да изплатят външните си дългове.

Понижаването на заплатите и цените, което тези страни трябва да извършат, прави натрупаните дългове още по-тежки за всички равнища на икономиката. Например испанските работници, чиито заплати бъдат орязани, за да се повиши конкурентоспособността на компанията, в която работят, още по-трудно ще плащат ипотеките си.

ЕЦБ би могла да помогне, като се опита по-настойчиво да повиши инфлацията в цяла Европа, печатайки пари, купувайки финансови активи в големи количества. ЕБЦ обаче се притеснява да не разгневи Германия, която е на мнение, че паричните стимули са нещо лошо за финансовата стабилност.

Германия би могла да помогне, като увеличи вялото си инвестиране и заплатите. Повишаването на търсенето и инфлацията в центъра на еврозоната ще облекчи вътрешното изменение на баланса. Ако пък Германия намали прекомерния си търговски излишък, това ще отслаби курса на еврото и ще помогне за глобалната конкурентоспособност на страните от периферията.

Германия обаче даде да се разбере, че Южна Европа ще трябва да сама да поправи дисбаланса в еврозоната, с малко помощ от центъра на еврозоната за намаляване на трудностите, породени от икономиите и орязването на заплатите.

"Най-вероятно Европа все някак ще се справи, както обикновено," отбеляза Дарваш от Bruegel. Без по-висока инфлация обаче процесът ще бъде много по-дълъг и болезнен, допълни той.

БТА