Около 20-25 % от предвидените за освобождаване до края на 2014 г. военнослужещи в Българската армия ще бъдат съкратени предсрочно, съобщи вчера министърът на отбраната Аню Ангелов (стр. 5).
Поредните промени във войската, свързани със съкращения и намаляване на средства, принудиха министър Ангелов с неохота да каже на глас тъжната максима на българския военен: „Предвид ситуацията, ще се справяме, както можем“.
За съжаление обаче с тази формула на оцеляването, с която Българската армия крета вече 20 години, нито боеспособността на войската, нито националната ни сигурност се повишават – даже напротив. Никой не отрича, че малка България не се нуждае от над 100-хилядната армия, която поддържаше във времената на Варшавския договор. Никой не отрича, че реалностите вече са други и че има нужда от реформи. Но постоянното „съкращаване, орязване и намаляване“ на личен състав и бойна техника поне досега не доведе до нищо положително за войската. Военните не станаха по-подготвени, нито по-добре платени, въоръжението ни е морално остаряло и в голямата си част е несъвместимо с това на натовските ни съюзници, летците ни летят от дъжд на вятър на стари съветски МИГ-ове, а ПВО системата ни е толкова безнадеждна, че е годна единствено за Военноисторическия музей. В същото време армията си остава институцията, в която българското общество традиционно изпитва най-голямо доверие. Въпреки че, уви, доверието май е неоправдано. И то по вина на политиците, които не се свенят да пестят от нуждите на армията. Ако продължава все така, скоро войската ни ще се лиши и от последния си капитал – достойнството на българския офицер.