Критиката към рейтинговите агенции е оправдана, но закъсняла

Три години след фалита на Lehman Brothers и инфаркта на световните финанси, предизвикан отчасти и от оценките на рейтинговите агенции, еврокомисарката по правосъдието Вивиан Рединг предложи тяхното закриване. По думите й тогава САЩ ще са длъжни да ги трансформират в шест дружества, или да бъдат създадени европейски и азиатски конкуренти.
Права е г-жа Рединг в своята критика, но със сигурност тя е позакъсняла.
Не може да не се запитаме защо в Европа се заговори отново за рейтинговите агенции и техните правомощия точно сега, когато Moody's свали оценката си за Португалия и сгъсти облаците за стабилността на еврозоната? Може би, защото решението на компанията засили опасенията, че Старият континент ще трябва пак да отвори кесията за нови спасителни заеми... А когато става дума за пари, рейтингът има значение. Да не говорим, че от три години световните лидери говорят все за регулацията на кредитните агенции и обещават тя да се засили, но това остана само в сферата на бъдещите намерения.
Но ако критиката към Moody's, S&P и Fitch е закъсняла, то и техните оценки идваха в неподходящия момент. Защото когато се планираха и правеха безумните публични разходи и се раздуваха държавните харчове в различните държави, това като че ли остана незабелязано за агенциите. Но когато истината излезе наяве, бяха първите, които безмилостно се намесиха и рязко започнаха да свалят рейтингите на закъсалите страни. Отново не когато трябваше.

Станете почитател на Класа