През миналата година българинът е изпил 218 литра безалкохолни напитки, което е с 34 литра повече в сравнение с 2006 г. Това показват данните на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ). За 2007 година увеличението в потреблението е 18%. На пазара са реализирани общо 1,6 млрд. литра безалкохолни напитки, които по цени на дребно са за близо 1,3 млрд. лева. Консумацията на газирани напитки е 648 млн. литра, което е с 20,5% повече от 2006 г. На глава от населението се падат по 85 литра. Групата “колови” напитки продължава да държи лидерски позиции с дял от 31%. При напитките ”лайт” е отбелязан ръст от 17%. Потреблението на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води през 2007 г. е нараснало с 15,7%, като на глава от населението достига 95 л. Това е 12 пъти по-високо от потреблението през 1990 г. Делът им сред всички търговски марки напитки остава най-висок - 28%. У нас има 42 марки бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. Сегментът на плодови сокове и нектари също е бил динамичен – увеличил се е с 15 на сто, като на глава от населението средно се падат по 11 л. Това е 4 пъти повече в сравнение с 1990 г. На пазара оперират над 500 вида плодови сокове и нектари от над 40 марки на български и чужди производители. Според председателя на АПБНБ Милчо Бошев продуктите на български производители, като „Капи“, „Флорина“ и „БиБиБи“, са предпочитани пред тези на „Фанер“ и „Раух“ заради по-ниските цени. „Качеството им е еднакво, но стойността – различна. Суровините се купуват от Бразилия, Израел и Турция, така че няма как да има особена разлика във вкусовите характеристики на българските и чуждите сокове“, допълни Бошев. Обемът на потребление на негазирани напитки е 180 милиона литра, или 15% по-високо от предходната. Консумацията на студен чай е нараснала с 49%, а на спортни и енергийни напитки - със 73%. Пазарният им дял е едва 1,5% от общото потребление, но интересът към тях расте много бързо, коментираха от АПБНБ. Етикети по европейски стандарт През 2007 г. компании от безалкохолната промишленост бяха сред първите в хранителната индустрия, които въведоха GDA (guideline daily amount - ориентировъчен дневен прием) информация на етикетите на свои продукти. Този проект е в пълно съответствие с Европейския план за действие “Хранене, физическа активност и здраве”, одобрен от Европейската комисия. Схемата за етикетиране дава възможност на потребителите да се информират чрез единни визуални символи за количеството калории на порция от съответния продукт и процентното съдържание на тези калории в продукта, отнесено към ориентировъчния дневен прием (GDA).