За българската икономика първата година от еврочленството ни тръгна по неравни пътища, но до средата на 2007-а вървя сравнително кротко. После й припари – летните суши унищожиха посеви, цените на горивата тръгнаха нагоре, природният газ не спря възходящото си движение, което ще продължи и през 2008-а. А решението на Брюксел за намалените квоти за вредни емисии изглежда почти като доубиване. 110% преизпълнение по САПАРД, кадри и стихии объркаха земеделието Първата година от членството ни в ЕС започна със забрана за повечето родни фирми, преработващи месо и мляко, да изнасят за пазарите на общността. През март вето беше наложено и за руския пазар - заради недобро качество. На 7 март директорът на фонд „Земеделие” Асен Друмев излезе в неплатен отпуск, а седмица по-късно съдът го отстрани от длъжност заради обвинения в злоупотреби с държавни средства. С това започна и тримесечното блокиране на предприсъединителната програма САПАРД. По-късно Друмев подаде оставка, а на негово място на 13 юни беше назначен Димитър Тадаръков. Седмица по-късно проектите по САПАРД тръгнаха. Директорът на дирекция „Земеделие” към ЕК Жозе Мануел Суза Ува обясни обаче, че Еврокомисията ще разглежда българската програма за развитие на селските райони за максималния срок от 6 месеца, тъй като сме нова страна членка в ЕС. С това се изпариха надеждите тя да бъде одобрена през лятото и да стартира през септември. Лятото дойде за земеделието дойде с първите сигнали за лошата реколта от пшеница и ечемик. Започнаха преговори за компенсации заради сушата. А фермерското недоволство прерасна в национална стачка. В средата на юли правителството разреши 7,5 млн. лева от фондовете „Земеделие” и „Тютюн” да бъдат изплатени като компенсации на зърнопроизводителите със 100% унищожени посеви. Това трябваше да се случи през септември, за да има достатъчно средства за есенната сеитба, но плащането започна едва в първите дни на декември. В края на юли земеделският министър Нихат Кабил, шефът на фонд „Земеделие” Димитър Тадаръков и директорите на над 20 банки подписаха споразумение за отпускане на кредити на фермерите срещу залог от бъдещите евросубсидии. В края на октомври официално приключи действието на програма САПАРД с преизпълнение на 110% от средствата. Очакваше се тогава официално да стартира и програмата за развитие на селските райони. През ноември зърнопроизводителите заплашиха с нови протести заради неизплатените компенсации за сушата. Чашата на търпението им преля още в края на месеца, когато стана ясно, че в бюджет 2008 не са предвидени средства за национални доплащания към директните евросубсидии. Предупредителните стачки започнаха в цялата страна. С половин уста им обещаха някакви пари – от излишъка през 2008 г.! В транспорта чертаят... проекти и чакат над 2 млрд. евро Аха-аха да се размразят някои големи проекти и нещо дребно спъне колелетата. Така както проблеми с неотчуждени имоти спънаха реалния старт на строежа на втория мост на Дунав. Нищо, че официозната му първа копка се случи през май, а съоръжението, за което се говори от миналия век, трябва да е готово до април 2010 г. Заложени бяха основите на директна транспортна линия между България и Русия. На четири български авиокомпании обаче бе забранено да оперират в страните от ЕС, а забраната не е паднала до ден днешен. Подписани бяха нови 3 договора за модернизация на жп мрежата в България. 200 млн. евро ще струва доизграждането на жп линията Пловдив - Свиленград и подготовката на проекта Видин-София. През октомври БДЖ ЕАД с помощта на Насърчителна банка издаде облигационен заем от 120 млн. евро. Основната част от парите ще са за погасяване на стари задължения, а с останалите ще се ремонтират 1700 товарни вагона. БДЖ се раздели на три дъщерни дружества. В отделни предприятия се обособиха пътническите превози, товарните превози и локомотивното стопанство. Дали дробенето ще помогне на железниците да се стабилизират, не е много ясно. За пореден път на поредна регионална среща транспортните министри на Балканите пак се договориха за изграждането на транспортен коридор №8 (Бургас-София-Скопие-Тирана-Вльора). България се нае да лобира пред ЕС, за да получат Македония и Албания средства от предприсъединителните фондове на ЕС. Преди месец бе подписана Оперативна програма „Транспорт“. За следващите 5 години ще бъдат изпълнени проекти за 2,007 млрд. евро. Еврокомисарят Данута Хубнер предупреди, че ако средствата не бъдат използвани правилно, част от тях могат да бъдат замразени или изискани обратно от Еврокомисията. Енергетиката се нажежи до червено Високи цени на тока и либерализация на пазара белязаха първата година от членството ни в ЕС. Събитието на през годината беше повишаването на цените на електроенергията с 7,5%. От началото на юли бе изцяло либерализиран пазарът на електроенергия, което - по думите на изп. директор на НЕК Мардик Папазян, означава повишаване на цените. За да предпази битовите абонати от голям скок, ДКЕВР въведе квота за малките консуматори и ги отдели на пазар, работещ по регулирани цени. Ток за тях доставя НЕК. За да стабилизира финансовото си състояние компанията повиши с близо 35-40% цените на тока за бизнеса и продължи с износа на еленергия. По-страшни от тока обаче изглеждат исканите увеличения на цените на природния газ - първо с около 11%, после с над 33% поиска и „Булгаргаз“. Разрешиха им едва 9,87% повече, а редовите граждани получиха обещание, че цената на парното в отоплителния сезон ще е по-хладна от радиаторите. Добрата – или лоша за еколозите новина е, че България се вписа трайно в геостратегическите интереси чрез проектите за газопроводи и нефтопроводи. По време на визитата на премиера Сергей Станишев в Москва през май стана ясно, че България е включена в трасето на газопровода „Южен поток“ под Черно море. Напредък се появи и за петролопровода Бургас-Александруполис - отпаднаха претенциите за осигуряване на петрол за съоръжението съобразно дяловото участие на България, Гърция и Русия в компанията-оператор. Москва даде гаранции, че ще осигури нефта. Народното събрание ратифицира и другия проект за петролопровод през България – Бургас-Вльора (по линията на коридор 8). Движение по приоритетния за ЕС газопровод „Набуко“ обаче нямаше. Така и не стана ясно кой ще е шестият партньор в строителството на тръбата, нито откъде ще се захранва, нито кога ще започне изграждането й. Нова година – нова копка? 2007-ма тръгна със строежа на нова магистрала. 19-километровото трасе на ''Люлин'' трябва да изнесе част от трафика София-Перник извън кв. Княжево и Владайското дефиле. Това ще е най-скъпата магистрала у нас с цена на километър близо 7,5 млн. евро. Вече не е новина, че магистрала ''Тракия'' пак забуксува. От 2005 г., когато бе дадена на концесия без конкурс, в началото на 2007-а строителният министър Асен Гагаузов и българо-португалският консорциум подписаха анекс към договора за концесия. Европейската статистическа служба (Евростат) обаче започна проверка за наличието на държавна помощ и гаранции за концесионера. В крайна сметка Евростат “пусна“ договора, обаче 10 дни по-късно стана ясно, че комисията не разполага с подписания през април анекс към договора. Без да се церемони Брюксел поиска нов анекс, според който държавата не трябва да компенсира концесионера с повече от 50 % от приходите му при аварийно затваряне на магистралата и ако се установят незаконни плащания – да ги върне с лихва. Въпреки шумно демонстрираното съгласие на „всички страни“ по договора, договор още няма. Свикнахме с обещанията на Гагаузов, че „на следващото заседание на МС“ ще внесе договора за „Тракия“. Последното беше вчера, но това така и не се случи. В добавка - и финансирането изглежда ще се окаже голям дерт. Засега правителството удължи с месец срока, в който концесионерът трябва да намери парите. Едно е ясно – обещаният от Гагаузов срок през 2009-а „Тракия“ да е готова, няма да се спази.