- Г-н Иванов, министерството на земеделието обеща, че ще ви плати 147 милиона лева субсидии, а министерството на финансите отказа. Защо се получи това разминаване? - Искрено се надявам, че в бюджет 2008 това национално доплащане ще влезе, защото то ни е крайно необходимо. На всички трябва да е ясно, че евтината храна, която всички ние искаме да имаме, може да бъде постигната единствено с модерно и ефективно земеделие, а то се прави с инвестиции. Националното доплащане е възможност фермерите да получат още малко глътка въздух, която да използват за модернизиране на техните стопанства и ферми. - На протестите си зърнопроизводителите издигнаха плакати “За зърно пари няма, а за тютюн има“. Това противопоставяне доколко е основателно? - Аз в никакъв случай не искам да противопоставям зърнопроизводители на тютюнопроизводители, защото и двата отрасъла имат значение за селското стопанство. Тютюнопроизводителите са в такива райони, в които безработицата е голяма и поминъкът е наистина оскъден. Не съм против субсидиите им, но аз съм за това на зърнопроизводителите да им се осигури необходимото внимание. Не може при 200-300 милиона лева реализирани загуби вследствие на сушата в зърнопроизводството да се отделят 7 милиона лева за компенсиране на щетите, и то само от есенниците. За пролетниците нищо не се чува, макар да се направиха необходимите протоколи, освидетелстваха се площите, които наистина са поразен, и от тук нататък – нищо. И министерството на земеделието и правителството трябва да се замислят какво точно трябва да се направи. Сметката в момента е ясна - парите от евросубсидиите, а и да се надяваме от националното доплащане, ще отидат да се компенсират щетите от тази година, вместо да отидат за повишаване на конкурентоспособността на българските фермери. - Как държавата стимулираше тази година зърнопроизводителите? - Малкото, което бе направено, е връщането на част от акциза за дизеловото гориво и в общи линии това беше всичко за тази година. Разбира се, ние се надяваме догодина на евросубсидиите и се надяваме, че ще вземе решение в полза на фермерите. Пари трябва да се дават на тези отрасли от оскъдните ни производства, които наистина работят и които могат да генерират пари и да подобряват цялостния икономически статус на държавата. Искам да дам и конкретни цифри. Общо обемът на зърнопроизводството е към 2 милиарда лева. Не може подкрепата от страна на държавата да е само 7 милиона лева. - Защо се стигна дотам България да произвежда 3-4 милиона тона хлебна пшеница, при положение че преди 17 години е произвеждала до 9 милиона тона? - В зърнопроизводството има спад и това е естествена реакция на „грижата“ на държавата. Липсата на адекватно субсидиране и финансиране води до намаляване и неспазване на технологията на зърнопроизводството, до работа с некачествени семена, пилеене на част от зърното заради стара техника, похабяване на прибраната реколта заради липса на модерни складове, където да се запази качеството й. Всички тези фактори, взети заедно, сочат, че държавата е длъжник на земеделския производител. Съвсем не е случайно, че в Западна Европа работи т.нар. обща селскостопанска политика, чиято първостепенна цел е да се осигурят прилични доходи на фермерите, модернизиране на стопанствата и оттам по-ефективно производство и евтина храна. Друго досега не е измислено. - Ваши колеги изнесоха данни, че в Румъния се отпуска по 36 евро на прасе, докато у нас се плащат по 20 лв. ,и то при положение, че бъде заклано от 19 ноември до 10 декември. Има ли религията нещо общо с това? - Не. В случая за мен това е липса на политика в животновъдството и по-специално в свиневъдството. Още преди няколко години беше записано, че свиневъдството не е приоритет за страната, което е странно, защото ние сме произвеждали до 4 милиона свине годишно. Към днешна дата се отглеждат не повече от 1 милион свине и затова внасяме месо и колбаси отвън, понякога със съмнително качество. - Как ще коментирате предложението на ЕК от 20 ноември да ореже субсидиите за едрите фермери в Източна Европа? - Това е един много сериозен проблем, на който българското правителство и политиците трябва да обърнат голямо внимание. Те трябва да активизират усилията си и да поставят пред ЕК въпроса за преразглеждане на тези предложения. Орязването на плащането към големите фермери означава, че всички онези, които обработват над 13 хиляди дка земя, ще бъдат засегнати. Това са арендатори, кооперации и единични земеделски производители. В България са близо 80% от зърнопроизводителите. Това предложение идва от еврокомисарката Мариана Фишер Бойл и то е абсолютно несправедливо към Източна Европа. Не засяга Западна Европа, тъй като там фермите са малки. Искам да подчертая, че нашето предимство е точно в това, че имаме големи ферми и те имат възможността да бъдат високо ефективни, разбира се, с необходимите инвестиции, които трябва да се направят за тях. В Западна Европа малките ферми вече не са ефективни и е доказано, че ферма под 3 хил. дка не може да осигури поминъка на фамилията. Нейните собственици търсят допълнителна работа. Предложението на еврокомисарката е нелогично и защото има изискване за комасация на земята. Да допуснем, че нейното предложение все пак бъде прието. Това означава, че фермите ще трябва да се раздробяват, което пък противоречи на производството на стопанските машини. В момента се разработват все по-мощни машини, които изискват големи обработваеми площи. - В случая каква трябва да е реакцията на политиците? - Те трябва да търсят контакти на всякакво ниво, да се лобира, даже трябва да се изрази протест. Западноевропейските фермери са получавали в продължение на 40 години субсидии, а когато ние трябва да ги получаваме, а те са една четвърт от това, което западноевропейците получават, даже и това няма да взимаме. Предложението е тази една четвърт да се редуцира от 10 до 45% в зависимост от големината на фермата, което е несправедливо. Трябва да се отчете и фактът, че западноевропейският фермер е той и съпругата му в масовия случай, докато при нас в големите ферми работят по 500 постоянно заети служители и до 150 сезонни работници. Това е гръбнакът на региони, където безработицата е над 40%. Аз съм за това да се запазват големите ферми и да се насочи вниманието към тези малки собственици, които се опитват да правят земеделие, но не печелят. Те трябва да бъдат силно подкрепени от кабинета да засаждат трайни насаждения и да им се изкупува продукцията. Така България ще върне имиджа си на градината на Европа, както е било в миналото. Интервюто взе Иглика Горанова