Андерс Аслунд Андерс Аслунд* Президентът Владимир Путин превърна парламентарните избори в Русия в референдум за собствените си качества - и спечели, при това убедително. Въпреки че отказва да разкрие плановете си за оставане на власт след края на втория си мандат през пролетта, икономическата му политика е ясна. Най-необичайното събитие около изборите за Думата бе, че Путин си изпусна нервите. Той прекали с публичните си изяви, които бяха колкото агресивни, толкова и неясни като съдържание. Опълчи се срещу Запада и „хаоса“ на 90-те години със същия гняв, с който клеймеше чеченските терористи през 1999 г. и олигарсите през 2003 г. Кремъл изостави всички демократични процедури, решаваше кои партии и с какви листи да бъдат допуснати до изборите, а „Единна Русия“ на Путин монополизира медийното пространство. Активистите на опозицията бяха „парализирани“ през по-голяма част от предизборната кампания. Някои дори попаднаха в ареста, а контролираните от Кремъл съдилища отхвърляха всички жалби. Наплашени, хората масово гласуваха за „Единна Русия“. Независими наблюдатели на избирателния процес не бяха допуснати. Думата бе назначена, не избрана Резултатът е, че Държавната Дума бе по-скоро назначена, отколкото избрана. Лишена е от легитимност, а членовете й са никому непознати лица. Легитимността на Путин обаче също бе опорочена от просмукалата се навсякъде измама. Единствената му „масова“ среща с избиратели събра в Москва не повече от 5000 души. Основните питания са до каква степен той ще стане авторитарен лидер и дали тази жалка кампания ще отслаби позициите му. Политиката на Путин е лесна за разгадаване, след като веднъж сте разбрали, че той прави обратното на това, което казва. В първия си мандат Путин бе авторитарен реформатор. Той предприе съществени пазарни реформи, една от които бе въвеждането на плоския данък върху доходите от 13%. Във втория си мандат бе просто авторитарен - отсъстваха каквито и да било социални и икономически промени, заслужаващи вниманието ни. Експроприацията на петролната компания „Юкос“, оценявана на 100 млрд. долара, бе знаковото събитие, което бе последвано от разрастване на корупцията. Еднолична диктатура Путин установи изцяло еднолична диктатура. Управлява посредством президентската администрация и съревноваващи се тайни полицейски части без идеология или партийна принадлежност. „Единна Русия” не е нищо повече от група държавни служители. Путин изсмука голяма част от властта на останалите държавни институции. Едноличната авторитарна власт рядко надживява създателя си. Веднъж създал свръхцентрализиран режим, който сам не може да оцелее, Путин не може да остави президентския пост. В случая законът почти няма значение, тъй като по всяко време Путин може да нареди на Конституционния съд да одобри третия му мандат. Режимът на Путин може да бъде описан като група кланове от държавно контролирани корпорации като „Газпром“, „Роснефт“, „Внешторгбанк“, „Рособоронекспорт“ и руската държавна железница. Добавете към всичко това и службите за сигурност. Старите дружки на Путин от КГБ, най-вече от Санкт Петербург, контролират тези институции и източват от тях огромни суми. Путин се старае да ги насъсква един срещу друг, за да имат нужда от него като арбитър или главатар. Държавно изнудване Още преди изборите в сензационно интервю за руския вестник „Комерсант“ един от тези доскоро неизвестни „КГБ мениджъри“ хвърли светлина по въпроса. Основният инструмент на „кадифената реприватизация“ бил изнудването на частни предприятия чрез непрекъснати държавни набези срещу корпоративния свят. По данни на Световната банка за възстановяване и развитие по времето на Путин делът на частния сектор в БВП е спаднал от 70% на 65%. Ренационализацията чрез изнудване вероятно ще се ускори. Този процес не е идеологически мотивиран, а по-скоро цинично оправдан. Целта е просто по незаконен път да се набират приходи за хората в Кремъл. Макар че в повечето бивши социалистически страни корупцията намалява, в Русия тя нараства главоломно от 2004 г. насам и става все по централизирана и рационализирана. Никой от назначените от Путин кагебисти не е арестуван или поне понижен в длъжност. Протекционизъм и субсидии Докато ренационализацията набираше сили, публичната икономическа реторика се промени и влезе в духа на държавното планиране и контрол. Сега Путин се обявява за протекционизма, държавната намеса и субсидиите. В тази обстановка не могат да се очакват прогресивни структурни реформи. Доскоро Русия се стремеше към достойна за възхищение консервативна макроикономическа политика. Страната бързо натрупа излишък в бюджета и по текущата сметка, изплати външния си дълг и натрупа резерви от чуждестранна валута в размер на над 450 млрд. долара. Преди изборите за Думата обаче Путин застраши този последен знак за отговорна икономическа политика. В момента основната икономическа тревога на Русия е растящият инфлационен натиск, който се движи основно от цените на храните. Растящите цени на хранителните продукти са глобален феномен, а инфлацията в Русия се движи основно от излишъка по текущата сметка и влизащите в страната капиталови потоци. Правителството обаче вече не се старае да смекчи тези фактори. Вместо това се стреми към инфлационна политика. Огромни средства за пенсии През последната година паричната политика бе свободна, а преди изборите правителството започна да излива огромни средства в пенсиите и други пера за социално подпомагане. Логично инфлацията, която миналата пролет бе 7%, скочи на 11%, а през следващата пролет се очаква да достигне 15%. Разбира се, паричната и фискалната политика трябва да бъдат затегнати, но това е трудно изпълнимо, при положение че Путин се опитва да спечели благоразположението на населението. Би могъл да либерализира обменните валутни курсове и да им позволи да се покачват, но той не прави дори това. Вместо това упражнява старата съветска тактика и налага неофициален контрол върху цените. Това обаче не може да продължи дълго в условията на приватизирана икономика. Колко бързо ще се влошат нещата Икономическият растеж на Русия все още е движен от солидните пазарни реформи, осъществени през 90-те години и първия мандат на Путин, както и от високите цени на петрола и газа. Няма изгледи растежът да спре скоро, но икономическият успех на страната става все по-зависим не просто от високите, а от растящите цени на петрол и газ. При това положение основният въпрос около икономическата политика в евентуален трети мандат на Путин е колко бързо ще се влошат нещата? * Андерс Аслунд е старши научен сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“. Статията е предоставена на „Класа“ от „Проджект синдикейт“.