Проф. д-р Нина Дюлгерова Откритият на 18 ноември т.г. газопровод между Турция и Гърция актуализира дискусиите около несекващите проекти и варианти за нови транспортни коридори, които да решат енергийните проблеми на Европа. Засилващата се зависимост от руския нефт и газ подгрява държавите от Европейския съюз да търсят различни пътища за излизане от задънената улица. При това все по-важна става ролята на транзитните държави. Засилва се и битката за енергийно, а оттам и на политическо предимство. В нея Балканите, респективно България, заемат основно място. Перспективите за изграждането на транспортни коридори, които през Бургас до Александруполис, до Вльора или през „Син поток” ще изпращат руския и централноазиатския нефт и газ към Централна и Западна Европа, повишават амбициите на балканския политически и икономически елит. През последните две години последователно от Атина, Анкара и все още плахо от София се изказват мнения за превръщането на всяка една от тях в енергиен терминал за Европа. Защото това би променило ролята на всяка страна в регионалното и глобалното пространство. Естествен енергиен мост Най-активно в тази посока работи Анкара. Разположена на границата на региони, притежаващи 3/4 от световните резерви на нефт и природен газ, Турция е естествен природен енергиен мост между основните страни купувачи и страни потребители на енергоресурси. Разработената от външното министерство на Турция програма е официално обявена през март 2006 г. във Виена на среща между турския министър на външните работи и представители на ЕС (Великобритания, Франция и Германия). Според този план експортът на газа ще се осъществява по 6 магистрали, а на нефта – по три. Предвижда се построяването на нефтопровода „Самсун-Джейхан“, който да допълни двата действащи нефтопровода от Ирак в Турция и Транскавказката магистрала „Баку-Тбилиси-Джейхан“. „Турският Ротердам“ Предполага се, че енергоносителите за Европа ще се доставят от Русия, Казахстан, Туркменистан, Азербайджан, Египет и Ирак. В стратегията на Турция се планира обединяване на идващите в страната нефто- и газопроводи и превръщането на средиземноморското пристанище Джейхан в международен енергиен терминал. Очакванията са през него ежегодно да преминават около 200 млн. тона нефт. Проектът за превръщането на Джейхан в „турския Ротердам” се оценява на 10 млрд. долара. През октомври 2006 г. турският министър-председател вече много по-ясно и точно конкретизира турската енергийна стратегия. Целите на Турция са следните: - Да се превърне в транзитна страна за транспортиране на енергоресурсите по коридорите „Изток-запад“ и „Север-юг“, а терминалът в Джейхан да се превърне в междудържавно енергийно търговско пристанище; - След реализацията на проектите „Син поток” и „Баку-Тбилиси-Джейхан“ да се осъществи проектът за нефтопровода „Самсун-Джейхан“, който да заобикаля Проливите, за газопровода „Баку-Тбилиси-Ерзерум“ - за газа от местонаходището „Шах Дениз”, както и за транскаспийския газопровод; - Под ръководството на турското правителство тези проекти да превърнат Турция в основния енергиен коридор. Следващата задача е осъществяването на енергийния коридор „Изток-запад”, известен още като Пътя на коприната. - Заедно с тези маршрути по газопроводите „Набуко” и Турция-Гърция-Италия природният газ от страните от Каспийския басейн и Близкия Изток да се превърне в четвъртия алтернативен източник за доставки на природен газ в европейските държави. Това обстоятелство превръща енергийното сътрудничество със страните от Каспийския басейн във външнополитически приоритет. Спасителен пояс за Европа Амбициозните планове на Анкара са в унисон със сложните и многопластови стратегии на ЕС и САЩ. Тези турски амбиции са и своеобразен спасителен пояс за Европа. Тя ще може в значителна степен да покрие своите потребности от енергоносители и да намали зависимостта си от руския нефт и газ. По прогнози на експерти за десет години обемът на експорта на енергоносители чрез турската територия ще нарасне до 7-8% годишно. Европа ще се съобразява най-вече с доставчиците. На първо място това ще е Турция като най-важен транзитен коридор. На Азербайджан като доставчик на газ от „Шах Дениз“ и Казахстан в бъдеще се възлагат най-големи надежди. От значение е фактът, че газопроводът между Турция и Гърция е първото трасе за доставка на каспийски природен газ за Европа, заобикалящо Русия и Близкия изток. Неслучайно турският премиер Ердоган заявява, че това е още една крачка към превръщането на Турция в транзитен център между Азия и Европа. Присъствието на американския министър на енергетиката Самюел Бодман и на президента на Азербайджан Илхам Алиев на церемонията по откриването на газопровода е сериозно доказателство за значението му като част от плана за диверсификационните енергийни пътища на ЕС и САЩ. Бодман също подчертава, че „този уникален проект е първата връзка между Азербайджан и каспийските газови доставчици от Централна Азия с европейските потребители". Това е първият транспортен коридор след откритото през 2006 г. трасе Баку-Джейхан, който от проекция се превръща в реалност. Нито един от обсъжданите, но нереализирани проекти не променя съществуващата енергийна схема, в която водещ елемент е все пак руският. Доколко Турция ще осъществи своите енергийни амбиции зависи от ЕС, САЩ. Не без значение е позицията на Русия, но не на последно място - на България и на Гърция.