ВиК секторът изостава от другите сфери на комунални услуги у нас като газоразпределението и енергетиката. През следващата година и половина ще се подобрява работата, ще намаляват загубите и ще се вдига качеството на ВиК услугите. Но цените на ВиК услугите са пренебрежимо малки на фона на другите сметки за битови услуги и също ще се покачват поетапно. Ефективен инструмент за ВиК мениджмънта, за който дори не са нужни сериозни инвестиции, е ВиК дружествата да започнат с промяна на философията си - да преминат от експлоатационни дружества, които продават вода, към водни оператори, които предоставят комплексни ВиК услуги. Някои вече отварят call-центрове за обслужване на клиентите. Очаква се също приемането на правната рамка, която ще подготви почвата за навлизане на частния капитал (проектозаконът трябва да влезе в сила до края на 2007 г. - бел.ред.). Такъв е и европейският опит - навлизането на частен оператор на пазара подобрява услугата. Разбира се, ако има прозрачни процедури и функциониращо регулиране. Ролята на регулатора – в случая ДКЕВР, е да приема работещи бизнес планове и така да осъществи баланс между водното дружество и възможностите на населението да заплаща за услугата в състояние на естествен монопол. В момента няма яснота в модела за собствеността - активите в по-голяма степен са в капитала на дружествата, новоизградени ВиК системи частично са собственост на общините, част от магистралните водопроводи са останали собственост на държавата, други съоръжения са собственост на хидромелиоративни и язовирни системи и не се знае кой за кои съоръжения носи отговорност. Това създава проблем, ако дадена община или фирма иска да инвестира. Когато ВиК мрежите станат държавна или общинска публична собственост, ще има разграничение на ролите. Ако общината отдаде системите за ползване на ВиК оператора, той ще има ангажимент да ги поддържа. В цяла Европа активите са публична собственост с изключение на Великобритания, където се премина към пълна приватизация и активите са собственост на дружествата. Но Великобритания е пример и за държава, в която няма водомери - там водата за бита се плаща в началото на годината заедно с местния данък под формата на такса. У нас обновяването само на градските водопроводни системи ще отнеме между 8-12 години. Стратегически инвеститор в новите водни концесии вероятно ще бъдат водещи европейски фирми или консорциум от фирми и ще видим каква част от собствеността ще запази държавата в тези публично-частни партньорства.